Лени

— Малко по-назад в историята. Какво правехте в моята лаборатория без позволение?

Младият изчислителен техник преглътна и адамовата ябълка на тънката му шия забелязващо подскочи. Той беше скулест и ненормално блед.

— Всички знаем за вашия робот — каза той. — Говори се, че се опитвате да го научите да говори като музикален инструмент. Правеха се залози дали говори, или не. Някои казваха, че… ъ… вие можете да научите и стълб да говори.

— Предполагам — каза смразяващо Сюзън, — че това е било казано като комплимент. Какво общо има това с теб?

— Аз трябваше да вляза вътре и да разбера как са нещата — нали разбирате, да видя дали може да говори. Задигнахме един ключ от лабораторията, а аз изчаках, докато вие си отидете, и влязох. Теглихме жребий кой да направи това. Аз изгубих.

— След това?

— Опитах се да го накарам да говори и той ме удари.

— Какво искаш да кажеш, че си се опитал да го накараш да говори? Как се опита?

— Аз… Аз му зададох въпрос, но той не казваше нищо и аз трябваше да го стресна, така че… му изкрещях и…

— И?

Настъпи дълга пауза. Под твърдия поглед на Сюзън Калвин най-накрая Рандоу проговори.

— Трябваше да го стресна.

— Как се опита да го уплашиш?

— Престорих се, че ще го ударя. А той отблъсна ръката ми. Не, той удари ръката ми.

— Много добре. Това беше всичко. — Сюзън се усмихна, а на Ленинг и Боджърт каза: — Елате, господа.

На изхода тя се обърна към Рандоу.

— Мога да реша залозите, които се правят, ако все още ви интересува. Лени може да произнася няколко думи доста добре.

Не си казаха нищо, докато не влязоха в кабинета на Сюзън Калвин. Стените му бяха покрити с нейните книги, някои от които беше написала самата тя. Той си оставаше патината на собствената й студена, внимателно подредена личност. В кабинета й имаше само един стол и тя седна на него. Ленинг и Боджърт останаха прави.

— Лени само се е защитавал — каза тя. — Това е третият закон: Роботът трябва да защитава собственото си съществуване.

— Освен — отвърна енергично Ленинг, — когато това не е в разрез с първия или втория закон. Довършете израза! Лени не е имал право да се защитава по никакъв начин, ако това би причинило вреда, дори минимална, на човешко същество.

— И той не би го направил — отвърна му Калвин. — Съзнателно. Лени има неразвит мозък. Нямало е как да знае за своята сила или за слабостта на хората. Като е отблъснал ръката на заплашващото го човешко същество, той не е могъл да знае, че костта ще се счупи. Казано по-ясно, никаква морална вина не може да бъде приписана на индивид, който не е способен да различи добро от зло.

Боджърт я прекъсна успокояващо.

— Виж, Сюзън, ние не го виним. Ние разбираме, че Лени е като бебе, казано с други думи, и не го виним. Но обществеността ще направи това. „Ю Ес Роботи“ ще бъде затворена.

— Точно обратното. Ако мозъците ви бяха поне като на бълха, Питър, щяхте да разберете, че това е възможността, която „Ю Ес Роботи“ чака. И това ще разреши проблемите й.

Ленинг изви надолу белите си вежди.

— Какви проблеми, Сюзън? — меко попита той.

— Корпорацията не е ли загрижена да поддържа сегашното високо ниво — Господ да ни е на помощ — на изследователите?

— Съвсем правилно.

— Е, какво предлагате на бъдещите изследователи? Силни усещания? Нещо ново? Тръпката от разгадаването на непознатото? Не! Вие им предлагате заплати и уверение, че няма да имат никакви проблеми.

— Какво имаш предвид под никакви проблеми? — попита Боджърт.

— А има ли някакви проблеми? — отвърна му Сюзън Калвин. — Какви роботи произвеждаме? Напълно развити роботи, подходящи за своите задължения. Индустрията ни казва от какво има нужда. Компютър проектира мозъка. Машини сглобяват робота и ето го, завършен и готов. Питър, преди известно време ти ме попита каква е ползата от Лени. Каква е ползата, каза ти, от робот, който не е проектиран за никаква работа? Сега аз те питам — каква е ползата от робот, проектиран само за една работа? Започва и свършва на едно и също място. Моделът Ел Ен И копае бор. Ако потрябва берилий, той е безполезен. Ако човекът беше устроен по този начин, той щеше да е получовек. Един робот, устроен по този начин, е полуробот.

— Да не би да искаш робот, който да се използва за различни цели? — попита недоверчиво Ленинг.

— Защо не? — отговори робопсихоложката. — Защо не? Аз се занимавах с робот, чийто мозък е почти напълно разстроен. Аз го учих и ти, Алфред, ме попита каква е ползата от това. Може би много малка, що се отнася до Лени, тъй като той може да се развива до равнището на петгодишно дете. Но каква е ползата по принцип? Огромна, ако го сметнем като труд върху огромния проблем как да се научим да учим роботите. Аз научих как да заобикалям съседни връзки с цел да се образуват нови. По-дълго изучаване ще допринесе за по-добри, по-фини и по-ефикасни начини да се прави това.

— Е?

— Да предположим, че започнете с позитронен мозък, който притежава добре очертани всички основни връзки, но нито една такава от вторичните. Да предположим, че вие започвате да изграждате вторичните. Можете да продавате главно роботи за инструкции. Роботи, които могат да бъдат моделирани за една работа, а после за друга, ако е необходимо. Роботите могат да станат толкова приспособими, колкото са човешките същества. Роботите могат да се научат!

Те се бяха вторачили в нея.

— Все още не разбирате, нали? — попита тя нетърпеливо.

— Разбирам какво казваш — отговори Ленинг.

— Не разбирате ли, че с напълно ново поле за изследвания, с напълно нови техники, които трябва да се развият и с напълно непозната област, в която трябва да се проникне, младите ще чувстват ново желание да навлязат в света на роботиката? Опитайте и ще видите.

— Може ли да отбележа — каза спокойно Боджърт, — че това е опасно. Да започнем с невеж робот като Лени, би означавало, че човек никога не би могъл да разчита на първия закон — точно както стана в случая с Лени.

— Точно така. Разпространете този факт.

— Да го разпространим?

— Разбира се. Разгласете опасността. Обяснете, че ще откриете нов институт за изследвания на Луната, ако населението на Земята не желае конструирането на такива роботи да става на Земята, но наблегнете за опасността на вероятните кандидати на всяка цена.

— За бога, защо? — попита Ленинг.

— Защото вкусът на опасността ще ги привлече към примамката. Мислите ли, че ядрената технология не крие опасност? Примамката ви от абсолютна сигурност върши ли ви някаква работа? Тя помага ли ви да преодолеете комплекса на Франкенщайн, който всички толкова ненавиждате? Тогава опитайте нещо друго, нещо, което е дало резултат в други области.

Чу се звук, който идваше иззад вратата, която водеше към личните лаборатории на Калвин. Това беше напевния звук, който издаваше Лени.