територията на Макиановата ферма.
Тук Макиан се изправи и се опита да каже нещо, но Космическият скитник му махна с ръка да седне и продължи.
— Вие, Хенес, сте междинно звено.
Сега Хенес махна очилата си. Пълничкото му загледано лице, обезобразено от зечервените му очи, имаше сурово изражение.
— Космически скитнико, вие ме отегчавате — каза Хенес. — Това заседание, доколкото разбрах, имаше за цел да обсъди средствата за борба с отровителите. Ако то се е превърнало във форум за глупави обвинения от един актьор, аз напускам.
Доктор Силвърс се пресегна през Бигман и го улови за китката.
— Моля ви да останете, Хенес. Никой няма да ви съди без да има достатъчни доказателства.
Хенес блъсна ръката на Силвърс и стана от стола.
— С удоволствие бих те видял застрелян, Хенес — каза спокойно Бигман, — защото точно това ще се случи, ако излезеш от вратата.
— Бигман е прав — намеси се Силвърс. — Отвън има въоръжени хора с инструкция да не позволяват на никого да напуска сградата без моя заповед.
Юмруците на Хенес се свиха и отпуснаха.
— Няма да помогна повече нито с дума на тази незаконна процедура — каза той. — Всички сте свидетели, че съм задържан насила. — Той седна отново и скръсти ръце на гърдите си.
— И все пак Хенес е междинно звено — започна отново Космическият скитник. — Той е твърде голям подлец, за да бъде истински подлец.
— Вие си противоречите — обади се тихо Бенеън.
— Само привидно. Да разгледаме престъплението. Човек може да знае много за един престъпник по естеството на извършеното от него престъпление. Първо, налице е факта, че досега са умрели сравнително малко хора. Вероятно престъпниците биха могли да получат каквото искат по-бързо чрез всеобщи отравяния, вместо само със заплаха за шест месеца, през което време рискуват да бъдат заловени и нищо да не спечелят. Какво означава това? Изглежда, че шефът се колебае да убива. Това определено не е в характера на Хенес. От Уилямс знам, че след пристигането му във фермата Хенес неколкократно се е опитвал да уреди убийството му.
— Лъжа! — извика Хенес, който бе забравил за решението си.
— Така че Хенес не би се поколебал да убива — продължи Космическия скитник без да му обръща внимание. — Ние би трябвало да открием някой с по-мек характер. Все пак, какво би принудило една в основата си благородна личност да убива хора, които никога не е виждал и които нищо лошо не са му сторили? В края на краищата, макар отровените да са били незначителен процент от населението на Земята, броят на умрелите е няколкостотин. Петдесет от тях са били деца. Вероятно е налице силно желание за богатство и власт, което надделява над благородството му. Какво е предизвикало това желание? Вероятно разочарование от живота, което го е довело до болезнена омраза към човечеството като цяло, до желание да покаже на тези, които го презират, колко велик човек е. Тогава, ние търсим човек, който би могло да се очаква да има комплекс за малоценност в напреднал стадий. Къде можем да намерим такъв?
Сега всички гледаха съсредоточено Космическия скитник. Дори в изражението на Макиан се бе върнало нещо от неговата проницателност. Бенсън се беше намръщил, а Бигман бе забравил да се усмихне.
— Най-важно като улика — продължи Космическият скитник — е това, което последва пристигането на Уилямс във фермата. Той веднага бива заподозрян като шпионин. Лесно доказват, че историята с отравянето на сестра му е невярна. Хенес е за открито убийство, но шефът със своя по-мек характер се опитва да неутрализира Уилямс, представяйки му се като приятел и враждебно настроен към Хенес.
Нека резюмираме казаното дотук. Какво знаем за шефа на отровителите? Той е човек с поведение, което изглежда приятелско към Уилямс и враждебно към Хенес. Има комплекс за малоценност, получен от живот, пълен с разочарования. Той е различен от другите, по-дребен…
Последва бързо движение. Бе блъснат стол и една фигура отстъпи с бластер в ръка.
— За бога, Бигман! — извика Бенсън, изправяйки се на крака.
— Но… но — заекна д-р Силвърс, — аз трябваше да го взема като охрана! Той е въоръжен!
За момент Бигман остана с бластер, готов за действие, оглеждайки присъствуващите с проницателния си поглед.
16. РЕШЕНИЕТО
— Не правете прибързани заключения — каза твърдо с тънкия си глас Бигман. — Звучи като че ли Космическият скитник описва мен, но той още не е произнесъл името ми.
Всички го гледаха, но никой не проговори. Бигман внезапно подхвърли бластера, улови го за дулото и го плъзна по масата към Космическия скитник.
— Аз казах, че не съм този човек и ето оръжието ми за доказателство.
Обвитите в дим пръсти на Космическия скитник посегнаха към бластера.
— Аз също казвам, че не вие сте човекът — рече той и плъзна оръжието обратно към Бигман.
Бигман го грабна, мушна го обратно в кобура и отново седна.
— Сега, предполагам, ще продължите да говорите, Космически скитнико — каза той.
— Бигман не би могъл да бъде човекът по много причини — продължи Космическият скитник. — Първо, враждата между него и Хенес се е появила много преди Уилямс да се появи на сцената.
— Но вижте — възрази д-р Силвърс. — Ако шефът се е преструвал, че е в лоши отношения с Хенес, може това да не е било точно заради Уилямс. Този план може да е бил съставен много по-отдавна.
— Вашето разсъждение е правилно, доктор Силвърс — каза Космическият скитник. — Но нека вземем предвид следното: Шефът, който и да е той, трябва изцяло да контролира тактиката на бандата. Той трябва да е в състояние да налага собствените си капризи относно убиването върху една група, състояща се вероятно от най-отчаяните престъпници в системата. Това може да стане само, ако направи така, че другите да не могат да продължат без него. Как? Чрез контролиране производството на отрова и метода на отравяне. Бигман със сигурност не може да направи нито едното, нито другото.
— Откъде знаете? — попита д-р Силвърс.
— Бигман нямаше познанията, които биха му позволили да разработи и произведе една нова и непозната досега по сила отрова. Той няма лаборатория или познания в ботаниката и бактериологията и няма достъп до хамбарите с храна в Уинград-сити. Всичко това обаче приляга на Бенсън.
— Какво се опитвате да направите? — потейки се извика агрономът. — Опитвате се да ме изпитвате, както преди малко Бигман ли?
— Аз не съм изпитвал Бигман — отвърна Космическият скитник — и никога не съм го обвинявал. Аз обвинявам вас, Бенсън. Вие сте мозъкът и ръководителят на тръста за отравяне с храна.
— Вие сте луд!
— Ни най-малко. Съвсем нормален съм. Уилямс първи ви заподозря и предаде подозренията си на мен.
— Той няма основание да ме подозира. Аз бях съвършено откровен с него.
— Прекалено откровен. Вие допуснахте грешка като му казахте, че според вас източник на отровата са марсиански бактерии. Като агроном, вие отлично знаете, че това е невъзможно. По природа марсианският живот не е на протеинова основа и може да се храни със земни растения не по-добре, отколкото ние с камъни. Вие умишлено сте излъгали, което е главната причина да бъдете заподозрян. Тази лъжа е накарала Уилямс да се запита, дали вие самите не сте направили екстракт от марсианска бактерия. Екстрактът би бил отровен. Не мислите ли така?
— Но как бих могъл да разпространявам отровата! — извика като луд Бенсън. — Говорите глупости!
— Вие имахте достъп до доставките от фермата на Макиан. След първите няколко отравяния сте успели да уредите да се вземат мостри от хамбарите с хранителни запаси в града. Вие сте разказали на Уилямс как ползувате за тази цел един уред, подобен на харпун, който сам сте изобретил.
— Но какво лошо има в това?
