— Завършил е обграждането! — сержантът самодоволно се изсмя с бащинска гордост. — Не е ли голям хитрец, а? Не прави ли всичко точно? Едно от момчетата, което може красиво да се изразява, каза, че генералът действа така гладко, както музиката на пеещите сфери…
— Значи голямата офанзива започва? — меко го прекъсна Бар.
— Надявам се! — беше буйният отговор. — Искам да се върна на моя кораб! Уморих се да си протривам задника тук!
— Също и аз! — отсече търговецът рязко и грубо.
Сержантът го погледна със съмнение и каза:
— По-добре да си тръгвам вече. Очаквам капитана и не бих искал да ме види тук — той се отправи към вратата. — Между другото, сър — обърна се той към търговеца със странна свенливост, — обадих се на жена си. Тя каза, че малкият хладилник, който ми дадохте, работи отлично. Излезе ми без пари, а сега тя може да си запази целия месечен запас от храна замразен. Оценявам жеста ви!
— Дребна работа! Забравете го!
Вратата се затвори безшумно след усмихнатия сержант. Дакъм Бар седна на стола си.
— Е, той ще ни се отплати за този хладилник. Нека погледнем новата книга. Я, заглавието го няма!
Той разви повече от ярд от филма и погледна срещу светлината. После промърмори:
— Е, пронижи ме внезапно, както казва сержантът… Това е „Градината на Сама“, Девърс!
— Така ли? — запита търговецът без интерес. Той отмести настрана остатъка от вечерята си. — Седни, Бар. Тази древна литература не ми допада… Чу ли какво каза сержантът?
— Да. Е, и?
— Нападението е започнало. А ние седим тук!
— Къде другаде искаш да седиш?
— Знаеш какво имам предвид! Няма полза да чакаме…
— Сигурен ли си? — Бар внимателно извади стария филм от предавателя и постави нов. — През изминалия месец ти ми разказа голяма част от историята на Фондацията и ми се стори, че великите лидери от миналото са изграждали своите стратегии именно по този начин — те са седели и са чакали.
— Да, старче, само че те са знаели какво правят!
— Мислиш ли? Смятам, че са казвали това, когато всичко приключвало. Възможно е и да са знаели. Но няма доказателства, че нещо би се изменило, ако не са знаели какво точно правят. Икономическите и социалните сили не се командват от отделни хора!
Девърс се подиграваше открито:
— Няма никакви доказателства и за противното… Така можем да дрънкаме до безкрайност! — очите му бяха замислени. — Знаеш ли, ако го убия…
— Кого? Райъс?
— Да!
Бар изсумтя. Пред погледа му се изправи видение от неговото далечно минало.
— Покушението не е изход, Девърс! Опитах веднъж и бях предизвикан, бях двадесетгодишен… И това не промени нищо. Премахнах един мошеник на Сиуена, но не и имперското робство. А всъщност проблемът беше в робството, а не в мошеника!
— Но Райъс не е просто мошеник, док. Той е цялата армия! Тя ще се разпадне след смъртта му. Нали ги гледа като бебчета! Ето, нашият сержант непрекъснато го възхвалява и му се прекланя!
— Да, само че Империята има още армии и още водачи. Трябва да гледаш по-надълбоко. Тук е Броудриг, той има най-голямо влияние над Императора и може да докара стотици кораби, докато Райъс се справя и с десет. Познавам го!
— Е, и? Какво общо има Броудриг? — в очите на търговеца просветна жив интерес.
— Подробности ли искаш? Той е един негодник — плебей, който с невъобразими ласкателства гъделичка самочувствието на Императора. Него го мрази цялата аристокрация — между впрочем, всички са не по- малки паразити от него, но го мразят тъкмо защото нито му се налага да си измисля знатни предци, нито да съблюдава дворцовия етикет. Броудриг е съветник на Императора за всичко и е негов инструмент, когато трябва да се вършат гадости. Винаги знае на чия страна да застане, но е предан при необходимост. Няма друг в Империята, който да е така изтънчен в мошеничествата или да е толкова жесток в удоволствията си. Казват, че пътят към благосклонността на Императора минава само през него, А пътечката към неговата собствена благосклонност минава през измамничеството.
— О! — Девърс замислено подръпна спретнато подрязаната си брада. — И това старо момче е изпратено тук да наглежда Райъс… Знаеш ли каква идея имам?
— Нямам представа.
— Предположи, че Броудриг намрази нашето младичко армейско светило…
— Със сигурност вече го мрази! Той не е човек, който е способен да се харесва.
— Представи си, че нещата не тръгнат към подобряване на отношенията. Императорът може да чуе за това и Райъс ще си има неприятности!
— Уха! Звучи чудесно! Само че как смяташ да го осъществиш?
— Не знам. Предполагам, Броудриг може да бъде подкупен?!
Патрицият се засмя:
— Да, вероятно, но не по начина, по който подкупи сержанта — с портативен хладилник. Няма никой, който може да бъде подкупен по-лесно от Броудриг, но той винаги бърка само в най-сладкия мед. И не остава за дълго подкупен, за каквато и да е сума. Измисли нещо друго!
Девърс кръстоса крак върху крак и пръстите му започнаха бързо да шават.
— Това е първата възможност, въпреки че…
Той спря. Сигналът над вратата припламна още веднъж и сержантът влезе. Беше развълнуван, а лицето му — зачервено и разтревожено.
— Сър… — започна той, като се опитваше да говори почтително, — много съм Ви благодарен за хладилника… Вие пък винаги говорите с мен внимателно, сякаш аз не съм прост син на фермер, а Вие — лорд.
Плеядският му акцент неимоверно се беше усилил, така че почти не му се разбираше какво казва, а от вълнението грубият селски говор бе изместил войнишките му маниери, възпитавани тъй дълго и старателно у него.
— Какво се е случило, сержант? — меко запита Бар
— Лорд Броудриг идва да ви види. Утре! Знам го, защото капитанът ми каза да подготвя хората си за парад утре за… за него. Мислех, че трябва да ви предупредя!
— Благодаря много, но ние го очаквахме. Всичко наред, човече, няма нужда да…
Един поглед към лицето на сержант Люк бе достатъчен на Бар, за да разпознае страх в изражението му Сержантът говореше почти шепнешком:
— Не сте чували историите, които разправят за него! Той се е продал на звездния демон! Не, не се смейте! Има още по-ужасни неща… Казват, че след него вървят хора с бластери, които го следват навсякъде и когато той пожелае, просто им нарежда да убиват всеки срещнат. Те го правят, а лордът се смее! Казват още, че тероризира Императора, принуждава го да увеличава данъците и не го оставя да изслушва молбите на хората… Освен това, той мрази генерала, така говорят. Казват, че би желал да убие генерала, защото е толкова велик и известен, но не може да го направи, защото генералът не е лъжица за всяка уста и знае, че лорд Броудриг е лош човек!
Сержантът примигна. Усмихна се ласкаво, с неприлягаща на предишното му състояние усмивка и се обърна към вратата. На излизане кимна:
— Запомнете думите ми! Сами ще го видите!
Девърс вдигна потъмнелия си поглед.
— Това много променя нещата, нали, док?
— Зависи от Броудриг! — отвърна Бар, но Девърс не го слушаше. Той мислеше. Мислеше здравата.
Лорд Броудриг трябваше да наклони глава, за да влезе в жилищния отсек на търговския кораб. Двама от въоръжената му охрана го следваха бързо, със заредени оръжия и с професионални гримаси на наемни герои.
