остана доволен от нея. Не ми стига само да чувствам, че съм прав. Откъде да знам, че наистина е така? Какво е, което ме прави прав?

— Аз/ние/Гея също не знаем как си стигнал до правилното решение. Толкова ли е важно да изследваме процеса, след като имаме крайния резултат?

— Говориш от името на цялата планета, нали? От общото съзнание на всяка капчица роса, всяко камъче и дори от името на течното централно ядро на Гея?

— Да, както може да го стори всяка част от нея, в която интензивността на общото съзнание е достатъчно голяма.

— И цялото това общо съзнание се задоволява да ме използва като черна кутия? Щом черната кутия работи, не е ли все едно какво има вътре? Това не ме устройва. Не ми е приятно да бъда черна кутия. Искам да зная какво има вътре. Искам да зная как и защо избрах Гея и Галаксея като бъдеще, така че най-сетне да мога да се успокоя.

— Но защо толкова не харесваш или пък не вярваш на собственото си решение?

Тривайз пое дълбоко дъх и бавно изрече с нисък, ала твърд глас:

— Защото не искам да бъда част от някакъв си суперорганизъм. Не искам да бъда нещо, което може да се унищожи, щом суперорганизмът прецени, че унищожението му ще е от полза за цялото.

Дом умислено погледна събеседника си.

— Тогава искаш ли да промениш решението си, Трив? Знаеш, че можеш да го направиш.

— Иска ми се да променя решението си, но не мога да го направя само защото не го харесвам. За да сторя нещо, трябва да зная дали решението е правилно или погрешно. Не е достатъчно просто да чувствам, че то е вярното.

— Ако чувстваш, че си прав, значи си прав — все същият бавен, кротък глас, който някак си караше Тривайз да се усеща още по-неспокоен поради контраста с неговата собствена душевна бъркотия.

Полушепнешком, като превъзмогна почти нерешимото колебание между предчувствието и знаенето, той каза:

— Трябва да намеря Земята.

— Понеже това има нещо общо с тази твоя страстна нужда да разбереш?

— Понеже това е друг проблем, който ме измъчва непоносимо, и понеже долавям, че между двете загадки има някаква връзка. Не съм ли черна кутия? Аз чувствам, че има връзка. Не ти ли е достатъчно, за да го приемеш?

— Може би — рече невъзмутимо Дом.

— Като отчитаме, че са минали само хиляди години — навярно около двадесет хиляди — откакто хората в Галактиката са се занимавали със Земята, как е възможно всички ние да сме забравили планетата, от която сме произлезли?

— Двадесет хиляди години са повече време, отколкото смяташ. За много неща от ранната империя знаем съвсем бегло; има доста легенди, които почти сигурно са измислени, ала ние не преставаме да ги повтаряме и дори да вярваме в тях поради липсата на друго, с което да ги заместим. А Земята е по-древна от Империята.

— Положително съществуват някакви записи. Моят добър приятел Пелорат събира митове и легенди за ранната Земя; всичко, което може да изрови от всеки източник. Това му е професията и, нещо по-важно, хобито. Тези митове и легенди са единственото, което е останало. Няма никакви истински записи, никакви документи.

— Документи на двадесет хиляди години? Та те просто се разлагат, изчезват, биват унищожавани поради нетрайност на материала или война.

— Само че би трябвало да има записи на записите; копия, копия на копията и копия на копията на копията; изобщо артефакти, които са далеч по-скорошни от тия двадесет хилядолетия. В Галактическата библиотека на Трантор сигурно са съществували документи, свързани със Земята. В известните ни исторически архиви се срещат отпратки към тези документи, обаче в библиотеката тях самите вече ги няма.

— Спомни си, че преди няколко века Трантор е бил разграбен.

— Галактическата библиотека е останала недокосната. Тя е била защищавана от персонала на Втората фондация. И точно този персонал е открил, че материалите, свързани със Земята, вече не съществуват. Били са преднамерено отстранени в съвсем близко минало. Защо? — Тривайз престана да крачи и се вторачи в Дом. — Ако намеря Земята, ще разбера какво се крие…

— Да се крие?

— …или какво е скрито. Имам чувството, че щом го разбера, ще узная защо избрах Гея и Галаксея вместо нашата собствена индивидуалност. После, предполагам, ще зная, а няма да чувствам, че съм прав, и ако наистина трябва да е така — той безпомощно вдигна рамене, — така да бъде.

— Ако го чувстваш тъй — рече Дом, — и ако мислиш, че трябва да издириш Земята, тогава, разбира се, ние ще ти помогнем, с каквото можем, да го сториш. Тази помощ обаче е ограничена. Например аз/ние/Гея не знаем дори къде сред огромното множество светове, които съставляват Галактиката, би могла да се намира планетата Земя.

— И така да е — каза Тривайз, — аз трябва да я търся. Даже ако безкрайният галактичен прахоляк от звезди прави това търсене да изглежда безнадеждно и даже ако се наложи да свърша всичко сам.

2

Тривайз бе заобиколен от опитомеността на Гея. Температурата беше както винаги умерена, въздухът — приятно свеж, но не студен. По небето се носеха облаци, които полузатъмняваха слънчевата светлина и несъмнено ако средното ниво на водните изпарения на метър открита земна повърхност тук или там паднеше под определената граница, щеше да завали дъжд, за да го възстанови.

Дърветата растяха равномерно разпределени като в градина. Земята и морето бяха наситени с растителни и животински форми в подходящо количество и с подходящи разновидности, които да осигурят необходимия екологичен баланс, като числеността на всички тях, без съмнение, се увеличаваше и намаляваше с плавно люлеене около установения оптимум. Същото се отнасяше и за броя на хората.

От всички предмети в полезрението на Тривайз единственият, който не пасваше на останалите, бе неговият кораб — „Далечната звезда“.

Корабът бе почистен и излъскан до блясък благодарение на значителен брой от човешките компоненти на Гея. Беше презареден с храна и напитки, оборудването му бе подновено или направо сменено, механичните му системи — препроверени. Сам Тривайз внимателно бе проверил корабния компютър. Звездолетът не се нуждаеше от зареждане с гориво, тъй като бе един от малкото гравитационни кораби на Фондацията, които използваха енергията на общото гравитационно поле на Галактиката, а то бе достатъчно да захрани всички възможни човешки флотилии за всички епохи от тяхното съществувание, без интензивността му забележимо да се намали.

Преди три месеца Тривайз беше съветник на Терминус. С други думи, беше член на законодателния орган на Фондацията и, ех officio2, важна клечка в Галактиката. Нима това наистина бе само преди три месеца? Струваше му се, че са минали половината от неговите тридесет и две години, откакто бе съветник и откакто единствената му грижа беше дали великият план на Селдън действа; сиреч дали плавният възход на Фондацията от планетарно селце до галактическо величие е бил предварително планиран или не.

И все пак в някои аспекти промяна нямаше. Той все още беше съветник. Неговото положение и привилегиите му си оставаха непроменени, като се изключи, че не очакваше някога да се върне на Терминус, за да изяви претенции за това свое положение и привилегии. Нямаше да пасне в огромния хаос на Фондацията по-добре, отколкото в малката подреденост на Гея. Никъде не си беше у дома, навсякъде оставаше сирак.

Тривайз стисна челюсти и гневно прекара пръсти през черната си коса. Преди да започне да си губи времето в оплакване от съдбата си, трябваше да открие Земята. Ако преживееше търсенето, щеше да има достатъчно часове за седене и хленч. И дори може би още по-големи основания за тях.

С решително упорство той си припомни… Преди три месеца двамата с Янов Пелорат, способен и доста

Вы читаете Фондация и Земя
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×