нямаше късмет в любовта, милата; тя самата жадуваше да участва в разтърсване с някого, който има толкова хубав плътен и възбуждащ глас като на този мъж.
— Вече стана късно… А и тя не ме взе на сериозно… — изпъшка тежко мъжкият глас.
— Откога се познавате?
— От днес…
— Така кажете! Всичко ще се оправи! Тя е готин човек, но има нужда от време, за да се довери на някого; наскоро преживя тежка раздяла; трябва да я разберете.
— Ами добре. Тя откога до кога е на смяна?
— Утре е от 8 до 14.
— Ще й звънна пак, да се чуем…
— Айде, дочуване. Да й предам ли още нещо?
— Благодаря, няма нужда. Аз сам ще й предам. — смело заяви мъжът и затвори.
Нощта се изтъркули по времесклона и слънцето отново светна на небето.
— Първо райнно. Слушаме Ви.
— Здравейте… Аз съм онзи, дето Ви се беше обадил…
— Моля?
— Вчера. За бомбата на Централна гара.
— Да не сте оня луд, дето щял да взриви гарата, ако не му продадат билет за немай къде с 50- процентно намаление? Продадоха ли Ви билета? Пристигнахте ли в Немай къде?
— Слава Богу, не съм този…
— Значи сте онзи анархист-идиот от Фронта за освобождение на затворниците, дето искал да взриви релсите, защото били символ на държавническата еднопосочност и липса на гъвкавост по отношение на делата, свързани със съдебно-правораздавателната система?
— Ох, и тоя не съм… Аз… Аз…
— Кой сте тогава?
— Аз съм оня, дето Ви беше казал, че в областта на Централна гара е поставена адска машина.
— А, да. „Адския“ — вече си спомних… Наистина гласът Ви е някак особен… Значи Вие сте онзи невъзпитан нахалник, дето ми затвори телефона?!
— Същият! Ъ-ъ-ъ-ъ… Аз… Такова… Исках да Ви се извиня… — въздъхна мъжът.
— Сериозно? Бомбата още ли е там? Кога смятате да я взривите? С часовник ли е или с дистанционно? Кой цвят жички и в каква последователност трябва да се срежат, за да се обезвреди? Каква е тротиловата й равностойност?
— Бихте ли…
— Да?
— Искате ли…
— Какво?
— Може ли…
— Говорете де!
— Желаете ли да отговоря на всичките Ви въпроси на вечеря в изискан ресторант? — каза го, най- накрая, мъжът.
Госпожицата остана трогната. Никой никога не й бе предлагал пo толкова романтичен начин…
— Само се надявам да не е за сметка на невинни жертви. Все пак аз съм професионалист и… И… Трябва да защитавам обществото от престъпни субекти и деяния!
— Не се тревожете. Тоя взрив, конкретно, се отлага. Тайната организация, представител на която съм аз, искаше просто да съобщи на света, че съществува. Щяхме да направим малко „бум-бум“, само колкото да привлечем вниманието на новинарите; не искахме да има жертви и пострадали. Сега, щом се съгласихте да вечеряте с мен, дори не е необходимо да се правят и символични взривове, защото Вие ще можете да напишете всичко за нас във вестника.
— Вие… Откъде знаете? Вярно е, че освен телефонистка, съм и журналистка под прикритие, но за това знаят само тайните служби за които работя?!
— Много неща зная за Вас… Между другото, новият грим Ви стои чудесно; а лакът за нокти е главозамайващ!
— Следите ли ме!?
— Разбира се, че не, Весела… — въздъхна мъжкият глас. — Тайното движение за общодостъпност на личната информация, което представлявам, не използва груби методи като този.
— А тогава откъде знаете? — трепна гласчето на телефонистката под прикритие, откриваща все повече тайнствена привлекателност и благост в гласа от слушалката. — Телепатия?! Може би сме… сродни души?! — разтуптя се сърцето й.
— Може би… Нека Ви разкажа на вечеря?
Слънцето продължи разходката си по небосклона и през пухкавите палави облаци, люлени от поривите на вятъра, и настана вечер; луната, планетите, звездите, съзвездията и мъглявините изгряха и запръскаха навред безкрайната красота и спокойствие на космичната вечност.
Мъжът от телефона отговори на всички въпроси, които вълнуваха Весела, докато пламъкът на свещите, поставени по средата на масата, разделяща телата им, палаво се клатушкаше от поривите на трепетните им дихания. Той й разказа за Тайното движение за общодостъпност на личната информация; за супермодерните ултрамалки снимачни устройства, поставени в отворите на капачките на телефонната слушалка, които предаваха движещи се изображения с висока разделителна способност дори през тесния силноограничен телефонен канал за връзка, благодарение на усъвършенстваните кодове за свиване на излишната информация и чрез използването на новооткритите от науката транспространствени координационни вълни.
Той отговори на въпроса й „женен ли си“ с „не“, след което тя се усмихна и вдигна наздравица с чашата старо вино… Той я попита дали тя е женена, а тя му отговори, че вече не е; тогава той също се усмихна и вдигна наздравица…
— Първо районно, слушаме Ви.
— В Централна гара е поставена бомба! Ще гръмне след 30 минути! — разбоботи се мъжки глас. — Ако не искате жертви, изведете хората!
— Бихте ли бил по-конкретен, моля? — с досада рече телефонистката, защото това беше петата бомбена заплаха за деня; една вече беше дадена за същата цел; имаше по една за Автогара юг и Автогара север; и по една за Градския площад и Операта.
— Бомба със закъснител бе. Не сте ли виждали? Вярно де, Вие сте телефонистка — не сте полицай… Филми обаче сте гледали, нали? Ще Ви обясня. Обикновено бомбите със закъснител имат пръчки от взривно вещество, свързани с взривател и часовников механизъм. Като изтече предварително нагласеното време, стрелката — ако часовникът е механичен, така че хората да чуят как тиктака и да се уплашат — или електронните схеми — ако е модерен — изпращат сигнал към взривателя, който запалва фитила или пуска електрически сигнал към експлозива; взривното вещество казва „бум“ и се отделя огромно количество енергия в много кратка област на времепространството. Знате ли, че в ядрото на взрива температурата се повишава до хиляди градуса? Поради това въздухът се разширява с главозамайваща скорост и поражда гореща ударна вълна, която, в съюз с шрапнелите, безмилостно поразява бойната техника и живата сила.
— Не разбрах каква е Вашата бомба?
— Благодаря, че попитахте. Да знаете каква красавица е Тя… Жалко, че само аз имах щастието да я видя цяла… Поставил съм я в кутия за обувки в четвъртото кошче за отпадъци, вдясно от третия изход към втори челен коловоз.
Мъжът почака малко, за да даде възможност на телефонистката да си представи
