Робърт Асприн
Митични представи
ОТБОР ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ
Трябва да е много неудобно да си направен от месо…
Така казва Плашилото, което се подвизава по страниците на „Магьосникът от Оз“, и допълва: „…защото трябва да спиш, да ядеш и да пиеш“. Наистина какво голямо разнообразие от изпитания! Явно месните твари (особено ако имат висш мозък) трудно могат да се сравняват с нетленните минерали, с тъй независимите растения или пък с безсънните звезди. И все пак героите в романа „Митични представи“ са именно от неудобния тип, из чиято плът се движи гореща кръв, но това само ги прави по-жизнени, като им предлага по-широко поле за мечти и приключения.
Подир тези вълшебни думички на сцената отново се качват демонът Аахз и неговият чирак Скийв, които спокойно можем да причислим към най-интересните лица в жанра. Докато двамата си отдъхват след поредните премеждия, съдбата не забравя да ги потърси за нови емоции. Макар и загубил магическите си способности, Аахз е все така пълен с енергия, а ученикът му съвсем не се е излекувал от „дарбата“ да се набърква в най-различни каши, коя от коя по-пареща.
Щом се очертава целта, Скийв волю-неволю комплектува своя отбор от бойци.
В крайна сметка се получава нещо като
Тук ще срещнем и стари, и нови познайници.
Ненадейно ще изскочи кръшно зеленокосо момиче, ще се появи имп убиец, пак ще препуска Глийп (който в даден момент ще се окаже един много нокталантлив дракон). Из главите на романа ще се разтъпква старият Аякс, дошъл сякаш за да свърже в букет митологията, спорта и неугасимата воля за победа. Е, нейде ще мернем ходеща огнена бомба или над нас ще разпери криле някой, дето по изключение не е „от месо“, но… нали не сме се заели да пишем поменик?
След тези магически заклинания, с които Скийв омайва височайшия двор, е време да се сетим — за какво? За крал Родрик V и приближените му? Или за кралство Посилтум (ей го там, върху отвъдния бряг на Кехлибарената река), чиято съдба увисва в ръцете на чудесния отбор? Не, сега ще представим с няколко думи самия треньор, сиреч Робърт Л. Асприн. Ето част от качествата, превърнали го в любимец на феновете по света:
— заплита непредвидими сюжети, често пъти по шеклиански изобретателни;
— дарява героите си с разнолики актьорски маски;
— романтик, който обаче не се отказва и от скулпторското длето на шаржа;
— мъдър, карнавално забавен остроумец;
— твърде умел специалист по диалозите; не се увлича от картинни прилагателни или бароково тежки метафори, а търси предизвикателствата на жеста.
Просто е невъзможно Асприн да бъде упрекнат в многословие, в т.нар. локумджийство — грешка, която немалко негови събратя по перо са допускали (например Хайнлайн). Поклонник на динамиката, той успява с пет-шест мазки на умствената си четка да обрисува лицата, ситуацията, природата. В този смисъл разказвателните „визитки“ на синьо-зеления дракон или Пазара на Дева са по-скоро изключения, отколкото правило. Нашият фантаст бърза да вкара действие, да смени и плътно, ярко да оцвети настроението.
Освен поредицата „Митични приключения“, която „Аргус“ продължава с книга втора, Робърт Асприн е публикувал и други романи, някои написани в съдружие. Известен е също като създател на една от първите в жанра междуавторски серии — „Светът на крадците“1. При съставянето й му помага неговата съпруга Лин Аби, сама професионално изкушена от магията на фентъзито.
А ако надникнем зад завесата на белетристиката…
…ще видим мургав американец, из чиито вени тече коктейл от филипинска и ирландска кръв, вече 53- годишен, изкачил се в класациите за най-четени заглавия. Ще видим човек, който, разбира се, е „направен от месо“, но храбро понася всички неудобства на тоя жребий. Нещо повече: не се уморява да вярва във вълшебства (да речем, че доброто ще победи злото) и в приятелството. Погледнат още по-отблизо, Асприн има две деца, Анет и Дениъл, живее във Френския квартал на Ню Орлеан и може да се похвали с разнообразни увлечения — от фехтовката и ръкоделието до тропическите риби и музиката.
Един автор, способен да ни зарадва със своя отбор за чудо и приказ.
Тази книга се посвещава на
Лори Ошрин и Джудит Самсън —
един съвременен отбор от ученик и учител, които (без да се усетят) поеха задължението митичните приключения за Аахз и Скийв да продължават да се пишат!
ГЛАВА ПЪРВА:
Животът е поредица от груби събуждания.
Измежду всички възможни неприятни начини да те събудят от дълбок сън един от най-гадните е врявата, когато дракон и еднорог играят на гоненица.
С мъка отворих лявото си око и през сълзи се опитах да докарам стаята на фокус. Някакъв стол шумно се прекатури, за да ме убеди, че размазаните образи, които мозъкът ми възприемаше, поне донейде се дължат на неритмичните вибрации откъм пода и стените. Човек без моя огромен багаж от знания (придобити с пот на челото и поддържани с усърдие) би могъл да се подлъже, приписвайки заслугата за този пандемониум на
