Февруари
21. (1 февруари). Писателят-художник създава определен образ, а на сцената артистът го изобразява, въплъщавайки се в създадения тип. Добрият актьор се превъплъщава дотолкова удачно, че се слива с образа, съвършено забравяйки за своята личност. Но и животът е сцена, на която сутратма, духът е актьор, който изобразява онези роли, които животът му предлага. И той трябва да ги изиграе, добре или лошо, независимо дали иска или не иска. Но защо трябва да бъдеш безволна играчка на съдбата, когато може да създадеш за себе си желания образ, както прави това писателят и, въплъщавайки се в него, да изведеш своята роля до края на жизнената драма. При това ти можеш да изградиш образа на своя идеал силен и ярък, и можеш, влизайки в него да го изиграеш така, че да забравиш напълно обикновената си личност, изпращайки я в задния двор. Така ще можеш като герой да преминеш през живота, влагайки красота във всяко свое движение, дума или жест. Трябва само да си избереш образ съзвучен на духа и да замениш с него своето външно „аз“, с всичките му недостатъци, несъвършенства и обикновеност. Човек трябва да стане съвършен и всеки мечтае какъв би искал да стане след време. А защо трябва само да се мечтае, когато желаният образ, създаден в мечтите, може да бъде въплътен в живота, както се въплъщава и добрият актьор на сцената в образите, създадени от творческото въображение на драматурга. С тази разлика, че в живота човек твори сам за себе си желания образ. И с този образ той може да се слее дотолкова дълбоко и плътно, че новият му облик да замени изцяло предишното му „аз“, неговата земна личност. Този свой нов облик актьорът, само че не актьорът от сцената, а от живота, ще надари с всички онези качества на духа, които са му съзвучни и които би искал сам той да притежава, като замени с тях недостатъците на предишната си личност. Може да се играе роля на силен, владеещ своите чувства човек, толкова дълго, естествено и упорито, че тези качества да навлезат в съществото на човека и да станат част от него, като качества и свойства на неговата личност. Ако качествата на духа с нещо куцат или нещо не им достига, те могат да бъдат пресъздадени в съответния образ и, въплътявайки се в него като в роля, да бъдат действително утвърдени в себе си. Сутратмата е актьор. Защо да бъдеш слаб, безволев и жалък, когато можеш да създадеш желания образ напук на всичко, на цялата ярка очевидност и да изиграеш ролята си докрай, без някога да отстъпиш дори с една крачка от своя идеал. Тук не става дума за лицемерие или измама, а за истинско въплъщение в своя Идеал и вярност към него до края. Има достатъчно образи на велики хора, подвижници на духа, които са пример на сдържаност, издържливост, смелост, самообладание. В съкровищницата на човешките достижения всеки може да намери това, което му подхожда, грижливо и с любов да избере качествата, които са му съзвучни, които го привличат, които желае силно, но за които все не му достигат сили и възможности, за да ги осъществи. Учителят дава възможност по най-лекия способ да се утвърдят в себе си желаните качества на духа. По този начин, разбирайки предназначението на живота и приемайки, че сутратма е актьор, а животът — сцена, може полезно да се преживее животът на Земята и да се доведе ролята, възприета от духа, до блестящ край.
22. (2 февруари). Висшите измерения на пространството са съсредоточени в същността на човека. И когато постепенно започнат да бъдат постигани началните степени на вездесъщност, разстоянията изгубват своето обикновено значение, защото в духа си можеш да бъдеш навсякъде. Това от своя страна е свързано със способността и умението да се действа съзнателно във всяка от обвивките на съответния план. Утвърждаването на тези качества и способности трябва да започне още тук и сега, набелязвайки един вид прообраза на себе си като овладял тайната и подчинил на волята си трите си обвивки. В този смисъл Искам да насоча вниманието ви към сферата на мисълта, като област сравнително по-лесно достъпна. Съзвучието в мислите с Мен вече е една степен на достижение. Това съзвучие може да се задълбочава по тънкост до безкрай, защото в основата на всички качества е тяхната безпределност. Пределни и ограничени са сроковете на проявените форми, но духът е извън всякакви срокове, както и натрупаните от него съкровища във вид на качества, отлагани под формата на кристали от огнени образувания в хранилището на Чашата. Следователно, качествата на духа не са отвлеченост и не са етично понятие, а явни кристали от Съкровището на Камъка. Кристал на мъжеството, кристал на предаността, кристал на равновесието — неописуема е красотата на тяхното сияние на надземни огньове в същността на човека. Така утвърждаването и натрупването на Огненото съкровище в чашата е Велико дело. С изумителен цвят сияят в пространството кристалите на безстрашието или на пламтящата ярко любов към Владиката. Това е най- голямото богатство, за което може да си мечтае човек — да бъде носител на Камъка. Ежедневието може да се превърне в непрекъснат процес на нарастване на Камъка и събиране, макар и по трохичка, на нови кристали в него. Както с шепи може да се пренесе и натрупа планина, така и Съкровището, събирайки го по трохички, може да се превърне в пламтяща грамада. Следователно, качествата на духа вече не са за вас някаква отвлеченост, не са добродетел, възпявана неизвестно в името на какво, а сигурен път към могъществото на духа, огнен път към щастие в надземните светове. Огнените енергии на Камъка дават власт над пространството. И ако даже и тук, на Земята те помагат да се преодолеят земните разстояния, то какво биха дали там, където тялото-затвор вече не може да държи духа в своите окови. Натрупването на Съкровища на духа е именно действието, което е абсолютно полезно, съвършено и правилно. То винаги носи радост на духа и се съпровожда от нея. Ако някой попита сега: Как да се утвърди радостта сред безрадостното съществуване в низините, ще отговоря: с правилни действия, същността на които сега вече ви е ясна. Много мъжество и решимост е нужна, за да се победи и сломи вехтия човек в себе си и пътят от победа към победа над самия себе си ще доведе до местоназначението. Когато целта и местоназначението са известни, пътят е прав и очертан. Вървите към Самия Владика и трябва на всяка цена да достигнете. Показвам ви пътя и ви Подавам ръката Си за помощ. А вие вървете с цялата сила на духа.
Радост от преодоляването на самия себе си — нека го запомним.
24. (3 февруари). Ето че вече е безразлично дали си в дома си или на път, дали ти е топло или студено, дали си сит или гладен, дали ти е добре или зле, дали си здрав или болен. Това и ще бъде преодоляване на преходното в себе си и утвърждаване на непреходното, защото са преходни вътрешните процеси, отразяващи преходността на външния свят и протичащи в обвивките, докато Той, безмълвният Регистратор, наблюдателят, е вечен. Осъзнавайки непреходното вечно начало в себе си, основата на духа, зърното, може да започнем съзнателно и целенасочено събирането на елементи на непреходното около него. Указаната неотнимаемост на огнените натрупвания, каквито са качествата на духа, обуславя и тяхната непреходност. В океана от преходни явления, заобикалящи духа, неговото зърно ще бъде скалата, на която може да се намери опора за утвърждаване на непреходното в себе си. Единствено елементите на безсмъртието, елементите на вечното служат за постройката на дома на духа. Трябва да отбележим в себе си и навън всичко, което е вечно и непреходно и всичко, което е смъртно, а затова и временно и, отбелязвайки ги, да разширяваме сферата на непреходното, явяващо се основата на безсмъртието на превъплъщаващата се триади.
27. (4 февруари). Елементите на безсмъртието се осъзнават и натрупват при общуване с непреходното. И ако в хода на деня звучи очевидността и закрива със себе си вечното, то нощта е изпълнена с най- необикновени възможност, ако съзнанието има сили да се откъсне от дневните впечатления. Нощта отваря прозореца към безпределността. Тялото спи и каналите, по които постъпват вибрациите на Плътния свят, са затворени. Утвърдената с цялото сърце, с цялото разбиране, с цялото желание формула за предаване духа на Владиката ще устреми духа в Неговата сфера и тогава може да се възприеме от части нещо от това, което е непреходно. Но продължаващото звучене на земната суета обикновено дотолкова завладява съзнанието, че нейните припеви продължават да звучат и в съня. Отделянето на духа от всичко, с което той е живял през деня, трябва да бъде пълно и подкрепяно с цялото желание. Нима не е достатъчна за деня собствената му суета, че и през нощта да не достигат сили, отхвърляйки я, да предадеш духа си на своя Владика. Обръщането към Владиката преди лягане трябва да бъде не бездушна и формална молитва, но ярък стремеж на цялото същество да се освободи от земните условия, с твърдото и непоколебимо решение да се отдадеш изцяло на волята на Владиката, за да може Той да разполага с всичките ти възможности по Своя воля. На везните на заспиващото съзнание се колебаят впечатленията от деня и желанието да се откъснеш от тях и обикновено първото побеждава. За съзнателна съвместна работа с Учителя по време на сън се изисква пълно и безусловно отделяне на съзнанието от дневната суета и предаването му в ръцете на
