изчервява.
— Просто трябваше да го направя — призна тя и Дорис я потупа одобрително по рамото.
— Бирите са от мен — извика им през рамо, докато се отдалечаваше. Те се спогледаха.
— Готова ли си за празненството на Ванеса тази вечер? — попита той.
— Разбира се — кимна тя. — Не бих го пропуснала. Защото отново ще танцуваме теб.
Той се усмихна и прокара пръсти през косата си.
— Малко пламенна салса, а?
Тя поклати рамене и се разсмя.
— Нямам търпение.
— Видя ли медала на Скуийз? — попита Дорис, когато се върна с бирите.
Беше толкова горда, сякаш той беше нейно куче.
— Медал? — Мал изгледа изненадано Хари.
— Шефът му даде Кучешки медал на честта. Той не отговаря съвсем на изискванията, защото не е полицейско куче, но всички решиха, че си го е заслужил.
Скуийз отново се измъкна изпод масата. Той вдигна лапа и се загледа обичливо в Дорис.
— Трябва да го научиш на някой нов трик — въздъхна тя. — Този става малко досаден.
Тя забърза към бара. Хари прошепна на Мал:
— Само чакай.
Тя се върна след миг с нова порция пържола. Хари въздъхна престорено и Дорис измърмори отбранително:
— Е, ще стане дебел? И какво от това?
— Заслужил си го е — съгласи се Мал. — Освен това е по-забавно от медала дори. Благодаря, Дорис.
— Искаш ли да поръчам и за теб?
Хари повдигна въпросително тъмните си вежди.
— Разбира се, обичам изненадите.
Тя скръсти ръце, готова за предизвикателството.
— Две пържоли, пържени картофи и всички гарнитури, ако обичаш, Дорис. — Той изгледа Мал усмихнато. — Както каза дамата, щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.
Дорис отиде да изпълни поръчката. Мал отпи от бирата. Загледа се в Хари. Гъстата му тъмна коса вече израстваше върху белега, синьо-черна брада беше набола по лицето му. Беше толкова близо до него, че виждаше мъничките тъмни точици в ясните му сиви очи. Той беше най-хубавото нещо в живота й.
— Е? Сега, когато всичко свърши, ние какво ще правим? — попита той спокойно.
Тя повдигна вежди изненадано.
— Това друг детектив Джордан ли е?
— Старият, но с повече разум в главата.
Тя го изгледа колебливо и той каза:
— Смяташ ли, че ще се караме, Малъри Малоун?
— Бих предпочела да ме наричаш просто Мал — уточни тя.
Той завъртя очи раздразнено.
— Добре, Мал. Вече караме ли се?
— Ти се караш — изгледа го тя.
— Мислех, че си ти.
— Е, ти си, не си ли ти!
Те се изгледаха един друг и той се засмя.
— Само си помисли за сдобряването.
В ъгълчетата на устните й трепна усмивка.
— И какво казваше? За нас?
Той сви рамене.
— Трудно е. С работата на полицай и на телевизионна репортерка. Ти в Ню Йорк, а аз в Бостън.
Мал си пое дълбоко дъх. Сега или никога.
— Дали пък не се нуждаят от момиче за прогнозата на времето в някоя бостънска телевизия? — попита го тя с усмивка.
Скуийз се отпусна на пода, сложи глава върху краката й и въздъхна доволно.
Хари погледна Мал. Очите им се срещнаха.
— Изглежда и двамата загубихме сърцата си — промълви той.
После се наведе и я целуна през масата.
Информация за текста
© 1996 Елизабет Адлър
© 2006 Антоанета Янкова, превод от английски
Elizabeth Adler
Now or Never, 1996
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Елизабет Адлър. Сега или никога
ИК „Калпазанов“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15549]
Последна редакция: 2010-02-17 16:00:00
