жилища бяха по-недодялани, по първични, едва ли не поредица от набързо прокопани пещери.
Блейкли изчака реакцията на зрителите да премине в тих шепот и едва тогава продължи.
— За нещастие не заварихме никого у дома — каза, и на тези му думи публиката реагира с нервен кикот. — За сметка на това обаче открихме няколко артефакта.
Показа нова поредица от диапозитиви. Една от тях бе диамантената фигурка, изобразяваща плодородието. Ашли бе като замаяна, когато се отпусна в креслото си.
— Доктор Блейкли, имам един въпрос!
Той и даде знак да го зададе и отпи малко вода от чашата си.
— Мястото датирано ли е?
Той допи водата и кимна утвърдително.
— Направихме обща радио въглеродна датировка. Можем с доста голяма степен на точност да заявим, че жилищата са на около пет цяло и два милиона години.
— Какво! — Ашли подскочи от креслото си за втори път. — Та това е невъзможно!
— Тази възраст бе потвърдена по самостоятелен път от няколко различни лаборатории — отвърна той с известно снизхождение.
Погледите на всички присъстващи сега се съсредоточиха върху Ашли. Техникът по осветлението дори я освети. Тя закри лицето си с ръка.
— Но първите човекоподобни, имам предвид най-древните прадеди на съвременния човек, са се появили на планетата едва преди четири милиона години! При това въобще не са разполагали със сечивата и с общественото устройство, необходими за построяването на подобни жилища.
— Точно поради тази причина сега сме тук — отвърна той и повдигна рамене. Показа следващия диапозитив, на който се виждаше тунел в основата на стената, — Подобни тунели има на най-различни места в тази огромна пещера. Свързани са с други пещери и тунели. Смятаме, че в някой от тези проходи се крият отговорите на въпросите, зададени от професор Картър. Кой е построил тези жилища? Кой е изваял статуетките? Къде може да бъде открит сега?
Изумените от видяното зрители така и не реагираха. Ашли, все още неизлязла от шока, повторно се отпусна в креслото си.
— Комплектувах екип, който трябва да започне изследването. Да навлезе в дълбочина на тази плетеница от тунели и да разкрие какво има долу. Групата ще бъде ръководена от професор Ашли Картър, специалист по палеоантропология и археология. Останалите членове на групата са водещи специалисти в своите области.
Блейкли посочи с поглед русокоса жена, седнала на няколко стола от Ашли.
— В екипа е включена Линда Фюрстенбург, професор по биология от университета във Ванкувър. Тя ще има грижата да изучава уникалната биосфера, която открихме там, долу. Предвиден е и геолог. — Блейкли кимна към един арабин, седнал със скръстени крака отляво на Линда. — Г-н Халид Наджмон ще ни помогне в картографирането на богатствата, скрити под антарктическите ледове. Нищо чудно неговите открития да изменят представите ни за този континент.
Блейкли приключи, като посочи и останалите двама мъже, седнали на предната редица.
— Бенджамин Бръст, австралийски изследовател на пещери със световна известност, ще картографира тази изключително сложна пещерна система. Спретнатият мъж с униформа е майор Майкълсън от Морската пехота на САЩ. Заедно с други двама добре обучени военни ще придружава екипа и ще отговаря за неговото снабдяване и охрана.
Сетне махна с ръка още веднъж по посока на групата пред него.
— Дами и господа, представям ви нашия екип. Сред присъстващите се разнесоха шепот и ръкопляскания.
След още няколко обяснения и отговора заседанието приключи. Блейкли, видимо удовлетворен, се оттегли от катедрата, Когато отиде в съседното помещение, въздъхна и разхлаби вратовръзката си. Първата част от работата бе приключила. Роланд, негов помощник от петнайсет години, след малко също влезе в помещението с подноса диапозитиви в ръка. Блейкли му кимна.
— Всичко премина добре, сър — каза Роланд, докато прибираше диапозитивите в кутия. — Представителите на правителството останаха много доволни. Също и останалите, които финансираха начинанието.
— Прав си — отвърна Блейкли с уморена усмивка. — И аз мисля така.
После свали сакото си, захвърли го на един стол и седна на съседния.
— Никой от присъстващите не знаеше, че там вече бе изпратен един екип — отбеляза Роланд, докато прибираше прожекционния апарат в една кутия.
— Едва ли е необходимо да им се съобщава тази информация още сега — прецени Блейкли и повдигна рамене.
— Така е. Обаче какво ще стане, ако…
— Бъди спокоен. Този път се подготвихме много по-добре. Този екип няма да го изгубим.
Глава 4
За втори път през последните няколко месеца Ашли се сблъска лице в лице с майор Майкълсън. Макар този път да бе в парадна униформа, Ашли веднага разпозна в него Синеокия сякаш направен от пластмаса военен, който бе ескортирал доктор Блейкли до дома и.
— Хич не ми пука дали вие и вашите двама главорези ще придружавате моя екип, или не — каза му тя, като го притисна в един ъгъл непосредствено до изхода на залата. — Искам обаче нещо да ви е съвършено ясно още отсега този екип ще го ръководя аз.
Майорът, застанал мирно, въобще не направи опит да се отдръпне.
— Госпожо, аз ще действам в съответствие със заповедите, които ми бяха дадени.
Тя не обичаше подобни изненади. Бе редно Блейкли от самото начало да я предупреди, че екипът и ще бъде придружен от въоръжена охрана.
— Това е научна мисия, а не военна — добави Ашли.
— Доктор Блейкли обясни, че ние ще ви придружим единствено в качеството си на охрана. Заради вашата лична сигурност.
— Добре — каза тя, като не откъсна поглед от очите му. — Но не забравяйте може вие да носите пищовите, но заповедите ще издавам аз. Ясно ли е?
— Вече ви казах, госпожо, че ми бяха дадени надлежните заповеди.
Тя стисна зъби, за да не избухне. Какво можеше да направи? Отстъпи една крачка.
— Добре, очаквам между нас да няма неразбирателство.
— Някакъв проблем ли има, госпожо? — попита Бен, появил се междувременно до левия и лакът. Усмихваше се, но когато обърна лице към майора, в усмивката му се, появи и строгост.
Ашли усети твърдия характер на Бен. Сегашната му реакция нямаше никаква връзка с доскорошното му по-скоро лековато поведение, Вероятно и на него не му е много приятна мисълта, че ще бъде заобиколен от пистолети, помисли си тя.
— Не — отвърна. — Просто изяснявахме някои неща.
— Чудесно. Всички ще изкараме лятото закопани заедно в трикилометрова дупка. Най-добре е да се сприятелим още отсега — каза Бен и протегна ръка към офицера.
Майор Майкълсън пренебрегна протегнатата ръка.
— Вие си вършете вашата работа, а аз ще отговарям за моята. — Кимна на Ашли и си тръгна.
— Голям симпатяга, нали? Веднага му пролича, че е общителен — каза Бен. Сарказмът в гласа му бе съвсем ясно доловим.
— Не се нуждаех от подкрепления.
— Моля?
— Мога да се справя с майор Майкълсън и без вашата помощ.
— Разбрах — отвърна обидено Бен. Съвсем ясно му личеше, че е засегнат от думите и — Не дойдох да ви спасявам. Разговарях с професор Фюрстенбург и с господин Наджмон. Решихме да отидем в хотелския бар. Просто дойдох да поканя и вас.
