— Няма да си намокря гащите — заяви тя. — Мама казва, че само глупавите и лоши момичета го правят.
— Ти си голямо момиче — отвърна той, сподавяйки нов изблик на гняв. — Много хубаво и умно.
Тя вдигна сама гащичките си и се обърна към баща си.
— Ти ще гледаш ли телевизия?
— След малко. Трябва да поговоря с Бев. Тя е много добра — добави той, като я повдигна до мивката. — Живеем заедно.
Ема си поигра с водата.
— А бие ли?
— Не. — Брайън я прегърна. — Обещавам, че никой няма да те бие вече.
Разкъсван от противоречиви чувства, я заведе в хола с удобен диван и голям телевизор. Включи го, избра някаква детска програма и каза:
— Скоро ще се върна.
Проследи го с поглед, докато излезе и се успокои, щом видя, че оставя вратата отворена.
— Може би е по-добре да влезем тук. — Бев посочи към салона. Седна отново на пода и започна да рови из мострите. — Изглежда, че Джейн не е лъгала.
— Детето е от мен.
— Вижда се, Бри. Толкова много прилича на теб, че изтръпвам. — Почувства, че не може да сдържи сълзите си и се мразеше за това.
— О, Господи, Бев!
— Не, недей — спря го тя, когато той понечи да я прегърне.
— Трябва ми една минута. Все пак това е шок за мен.
— И за мен също. — запали цигара и дръпна дълбоко. — Ти знаеш защо скъсах с Джейн.
— Каза ми, че си се чувствал като че ли ще те изяде жив.
— Тя беше неуравновесена. Дори когото бяхме деца тя не беше с всичкия си.
Бев нямаше сили да го погледне. Напомни си, че е настоявала той да се види с Джейн отново, за да установи истината за детето. Скръстила ръце в скута си, тя се взираше в мраморната камина.
— Познаваш я отдавна.
— Беше първото момиче, с което спах. Едва навършил тринадесет. — Уморено потърка очи, опитвайки се да прогони неприятните спомени. — Когато се напиеше, баща ми изпадаше в страшна ярост. Аз се криех в мазето. Един ден Джейн беше там, като че ли ме чакаше. Преди да се усетя, тя беше отгоре ми.
— Не влизай в подробности, Бри.
— Искам да знаеш. — Дръпна от цигарата и бавно изпусна дима. — Изглежда, че двамата с Джейн имаме еднаква съдба. В дома й непрекъснато се вдигаха скандали. Парите никога не стигаха. И когато започнах да се интересувам от музика, престанах да й обръщам внимание. Тя се побърка. Непрекъснато ме заплашваше, че ще се самоубие. Започнах да я отбягвам. Малко след като сформирахме групата, по времето, когато работехме толкова усилено, за да успеем, тя се появи отново. Предполагам, че продължих връзката си с нея по инерция. Най, вече, защото бях глупак.
Бев подсмъркна и се усмихна.
— Все още си такъв.
— Да. Ние живяхме заедно почти година. Накрая започна да се държи безобразно. Създаваше интриги между мен и момчетата. Идваше по време на репетициите, правеше сцени. Дори в клуба се нахвърли върху момиче от публиката. След безобразията плачеше и се молеше да й простя. Положението ставаше нетърпимо. Когато скъсах с нея, ме заплаши, че ще се самоубие. Тъкмо се бяхме хванали с Пит и направихме турне във Франция и Германия. Той подготвяше първия ни договор за плоча. Напуснахме Лондон и я забравих. Не подозирах, че е бременна, Бев. Не бях се сещал за Джейн повече от три години. Ако можех да се върна назад… — Той млъкна, мислейки за детето в съседната стая, С кривото зъбче и трапчинката. — Не знам какво бих направил.
Бев обхвана коленете си. Тя беше практична жена от добро семейство. Все още й беше трудно да разбере бедността и болката, въпреки че точно това я бе привлякло към Брайън.
— Мисля, че е по-добре да помислиш какво ще правиш сега.
— Вече съм го направил. — Той смачка цигарата в старинната порцеланова купа. Бев дори не му направи забележка.
— Какво си направил, Бри?
— Взех Ема. Тя е моя. Ще живее с мен.
— Разбирам. — Взе цигара. Заради бременността беше скъсала с пиенето и редките дрогирания, но с цигарите беше по-трудно. — Не ти ли хрумна, че трябваше да го обсъдим? Доколкото знам, след няколко дни ще се оженим.
— И ще го направим. — Хвана я за раменете, разтърсвайки я. Уплаши се, че както много други и тя ще го изостави. — По дяволите, Бев, исках да говоря с теб. Не можех. — Пусна я, скочи на крака и изрита мострите. — Отидох в мръсния апартамент с единственото намерение да заплаша Джейн, ако не престане да ни тормози. Тя си беше същата: ту заплашваше, ту се молеше. Каза ми, че Ема е в спалнята, но не беше там. Тя се криеше. — Той притисна с длани очите си. — Господи, Бев, детето се беше свило под мивката като подплашено животинче.
— Боже! — Бев отпусна глава върху коленете си.
— Джейн щеше да я бие — да бие това слабо, малко момиченце, защото се беше уплашило. Когато я видях… Бев, погледни ме! Моля те! Когато я видях, видях себе си. Разбираш ли ме?
— Опитвам се. — Поклати глава, като правеше усилия да не заплаче. — Не. Лъжа. Искам всичко да бъде по старому.
— Смяташ, че трябваше да я изоставя?
— Не. Да. — Тя стисна главата си с юмруци. — Не знам. Трябваше да поговорим. Можехме да измислим нещо.
Той коленичи до нея и я хвана за ръцете.
— Възнамерявах да си тръгна, да се поразходя с колата и да помисля, преди да се прибера вкъщи. Но Джейн заплаши, че ще се самоубие.
— О, Бри!
— Навярно щях да я зарежа. Толкова бях вбесен. Но след това каза, че ще убие и Ема.
Тя притисна с ръка корема си, в който растеше нейното дете.
— Не. О, не, не може да е имала такова намерение.
— Можеше. — Стисна по-силно ръцете й. — Дали щеше да го изпълни — не знам. Но в този момент го мислеше. Не можех да зарежа Ема там, Бев. Не бих могъл да оставя дори дете на непознат човек.
— Не. — Издърпа ръцете си от неговите и ги вдигна към лицето му. Каза си, че това е нейният Брайън, нейният мил, внимателен Брайън. — Не би могъл. Как я измъкна от Джейн?
— Тя се съгласи — отвърна той. — Пит беше подготвил документите, така че всичко е законно.
— Бри! — Ръцете й притиснаха по-здраво лицето му. Беше влюбена, но не сляпа. — Колко?
— Написах й чек за сто хиляди лири. Според споразумението ще получава всяка година по двадесет и пет хиляди, докато Ема навърши двадесет и една.
Бев отпусна ръцете си.
— Господи, Брайън! Ти си купил детето.
— Не можеш да купиш нещо, което ти принадлежи. — Думите го задавиха, защото се чувстваше омърсен. — Дадох й достатъчно, за да съм сигурен, че ще стои настрана от момиченцето и от нас. — Той сложи ръка върху корема й. — И от нашето дете. Изслушай ме. Ще има шум в пресата, ще има и много отвратителни неща. Моля те, остани до мен! Трябва да бъдем заедно. И да дадем на Ема шанс.
— А за мен помислил ли си?
— Бев…
Тя поклати глава. Щеше да го поддържа, но се нуждаеше от малко време.
— Напоследък чета много медицински книги. Сигурна съм, че малко дете не трябва да се оставя дълго само.
— Точно така. Ще отида да я видя.
