— Не те разбирам.
— Много е просто, Кейти! — той вдигна ръката й и целуна първия пръст. — Ще направим компромисна сделка. Ние ще си получим нашия хотел, а вие ще си запазите къщата. Така никой няма да загуби.
Тя не смееше да повярва на ушите си.
— Не виждам как ще стане. Защо някой ще иска да отседне в нещо, което все още действа като частен дом, а не в хотел?
Трент целуна другия й пръст.
— Забравяш легендата. Къща, но… пълна с духове и тайнственост. Ще плащат луди пари, за да поживеят няколко дни тук. А когато вкусят от специалитетите на Коко, няма да искат да си тръгнат.
— На леля ми?
— Вече й предложих длъжността шеф на кухнята. Тя бе очарована. Все още ни трябва опитен управител, ала мисля, че Аманда няма много да се дърпа. Ти какво ще кажеш? — очите му се смееха, докато целуваше третия й пръст.
— Защо правиш всичко това?
— Защото съм бизнесмен. И обичам да си върша работата добре. Вече съм направил проучване на пазара — той обърна ръката й и продължи да целува дланта. — Поне тази причина изтъкнах на борда на директорите. Ти може би знаеш друга. По-различна.
— Не знам нищо! — Кейти издърпа ръката си и тръгна да отваря вратата на гаража. — Знам само, че си се върнал с някакво налудничаво предложение…
— Което е много изгодно и печелившо — прекъсна я Трент. — Знаеш, че не съм авантюрист, нито луд. — Настигна я и я хвана за раменете. — Искам да запазиш дома си, Кейти.
Тя стисна устни и затвори очи.
— Значи го правиш заради мен.
— Заради теб и сестрите ти. Заради Коко, заради Бианка — той я обърна към себе си. — И заради себе си. Ти искаше да ме имаш през онази нощ. Помниш ли? Ще ме имаш.
Кейти леко се усмихна.
— Виж ти, чувството за вина понякога правело чудеса.
— Нищо не може да се направи с чувство за вина. Никога. Трябва да се прави с любов. Не се дърпай! С бизнеса приключихме. Но имаме още работа. Сега сме само аз и ти. И това между нас.
Тя сви юмруци.
— Ти, какво! Идваш тук и променяш живота ми, сетне си отиваш ни лук ял, ни лук мирисал! После идваш отново и обръщаш пак всичко с краката нагоре!
— Това не е единственото нещо, обърнато с краката нагоре! Откакто те срещнах, нищо не е същото — обзе го паника. Кейти изглежда нямаше да му даде никакъв шанс! — Не исках да стане така!
— О, ти достатъчно ясно ми даде да разбера какво искаш и какво не искаш! Нямаш право да започваш пак!
— По дяволите правилата! — Трент я разтърси здраво. — Опитвам се да ти кажа, че те обичам. Това ми се случва за пръв път и няма да ти позволя да го превърнеш в аргумент.
— Ще го превърна, в каквото си искам — отвърна Кейти, ала от гняв гласът й изневери. — Аз пък няма да ти позволя отново да ме нараниш. Няма да ти дам… — Изведнъж осъзна какво беше казал той преди миг. Очите й се разшириха. — Ти какво каза? Че ме обичаш ли?
— Само спри и ме изслушай. Прекарах три и половина ужасни седмици. Бях самотен и нещастен без теб. Отидох си, защото мислех, че ще мога да те забравя. Защото мислех, че така е правилно. Че ще бъде по- добре и за двама ни. Логично беше. И все още е. Ние никак не си приличаме. Не мога да пресметна процента на риска, ако живеем заедно. Не знам дали за теб няма да е по-добре да прекараш живота си с някой друг. Например Фини.
— Фини ли? — Тя избухна в смях. — О, да, той е богат. — Когато се успокои, Кейти почука с юмручета по гърдите му. — Знаеш ли какво? Защо не си грабнеш процентите и не си отидеш в Бостън, да си начертаеш графика на риска? Сега ме остави! Имам си работа.
— Чакай, не съм свършил! — тя отвори уста, но той много бързо я затвори с целувка. А чак когато остана без дъх, я пусна. — Остави логиката и процентите настрани. Катрин, всеки миг, когато си повтарях, че не вярвам в любовта или женитбата или вечната любов, си спомнях как се чувствах, когато бях с теб.
— И как? Как се чувстваше?
— Жив. Щастлив. И знаех, че никога няма да се почувствам пак така, ако не се върна — той отпусна ръце. — Ти веднъж каза, че може би ще загубя най-хубавото от живота си, когато те загубя. Беше права. Не знам как, ала трябва да опитам. Имам нужда се от теб.
Трентън се страхува, осъзна тя. Много повече от мен. Вдигна ръка към лицето му.
— Мога да ти дам гаранция за карбуратора, Трент. Не и за това.
— Искам само да повториш, че ме обичаш все още. Че ще ми дадеш още един шанс.
— Аз все още те обичам. Но не мога да ти дам друг шанс.
— Катрин…
— Защото все още не си се възползвал от първия — тя докосна устните му.
— Защо не опитаме заедно! — попита и се разсмя, като я привлече към себе си той.
— Ето че го направи! Целият се омаза с грес!
— Ще трябва да свиквам! — Трент я отдръпна от себе си и се взря в очите й. Всичко, което искаше и от което се нуждаеше, беше там. В тези зелени очи. — Обичам те, Катрин. Много.
— И аз ще трябва да свиквам — погали лицето му тя. — Може би ако го повториш няколко хиляди пъти?
И той го повтаряше, и повтаряше, докато целуваше устните, очите, косите й.
— Май започвам да свиквам. Може би все пак трябва да затворим вратата, а? — прошепна, останала без дъх, Кейти.
— Остави я! Все още съм Сейнт Джеймс и знам какъв е редът, ала сега нищо не ме интересува.
— За какъв ред говориш? — усмихна се тя, като посегна и разкопча най-горното копче на ризата му.
— Почакай. През целия път дотук мислих за това. Може да се направи по най-различни начини. Мога да те изведа, да пием вино, шампанско. Или да отидем в градината, при беседката с цъфналата глициния… — Трент се огледа из сервиза. Миришеше на орлови нокти и машинно масло. Чудесно! — Но тук, струва ми се, е най-подходящото място и най-подходящото време. — Бръкна и извади от джоба си малка кутийка. Отвори я и я подаде на Кейти. — Ти веднъж ми каза, че ако ти подаря диамант, ще се изсмееш в лицето ми. Затова реших, че ще имам повече късмет с изумруд.
Кейти гледаше зеления камък в златен обков. Сълзите я задавиха. Камъкът проблясваше, пълен с надежда и обещания.
— Ако това е предложение, нямаш нужда от късмет! — мокри и блестящи, очите й потънаха в неговите. — Отговорът е „да“.
Той сложи пръстена на ръката й.
— Хайде да си вървим у дома.
— Да — тя мушна ръката си в неговата. — Да си вървим у дома.
Информация за текста
© 1991 Нора Робъртс
© 1997 Татяна Виронова, превод от английски
Nora Roberts
Courting Catherine, 1991
Сканиране: ???
