Слоун бе запазил оригиналната идея и сградата приличаше на истински замък, високите тавани и витите стълби бяха останали, нямате камина, която да не работи, а вертикалните колони, разделящи крилата на прозорците, както и високите остъклени врати към терасите, бяха обновени.
Фоайето пред рецепцията бе просторно, украсено и подредено с антики, а в множеството кътчета с дивани гостите можеха да се насладят на гледката в дъждовни и ветровити дни. И заливът, и скалите, и невероятната градина на изключителните градинари на Сузана бяха прелестни и привличаха гостите да се разходят по терасите и балконите.
Когато Аманда, като управител на хотела, пое задачата да разведе Меган, тя обясни че всеки апартамент е различен. В Кулите бяха трупани стари мебели, снимки и произведения на изкуството години наред. Преди Трент да започне да инвестира парите на Сейнт Джеймс, те не бяха продадени и сега красяха апартаментите на гостите.
Някои бяха на две нива, стълбите в стил ар деко, някои стени с дървена ламперия и копринени тапети. Имаше френски килими, старини стенни гоблени. Във всеки апартамент бе оставено по нещо, което да буди интерес към легендата за изумрудите на семейство Калхун, и към жената, която ги бе притежавала.
Самите изумруди, открити след трудно и опасно издирване — някои твърдяха, че било станало с помощта на духа на Бианка Калхун и Крисчън Брадфорд, художникът който бил влюбен и нея — бяха поставени в стъклено сандъче на партера. Над сандъчето бе закачен портрет на Бианка, рисуван от Крисчън преди повече от осемдесет години.
— Прекрасни са — прошепна Меган. — Невероятни. — Редиците тревистозелени изумруди и бели диаманти сякаш пулсираха като живи.
— Някой ден ще спра край тях, ще ги погледна — призна Аманда — и ще си припомня какво преживяхме, за да ги открием. Бианка се е опитвала да ги използва, за да избяга с децата си при Крисчън. Това ме натъжава, ала ми се струва правилно, че ги поставихме тук, под нейния портрет.
— Разбира се, че е правилно… — Меган усещаше притегателната им сила дори и през стъклото. — Само че не е ли опасно да ги държите тук?
— Холт се погрижи за безопасността им. Сега, след като в семейството имаме бивше ченге, да знаеш, че нищо не е оставено на случайността. Стъклото е бронирано. — Аманда почука с пръст. — И е вързано към някакъв изключително чувствителен датчик. — Аманда погледна часовника си и прецени, че й остават още петнадесет минути, преди да се върне към задълженията си на управител. — Надявам се апартамента да ти е харесал. Промените на семейните покои бяха само повърхностни.
— Всичко е чудесно. — Истината бе, че Меган се чувстваше по-спокойно, като забелязваше пукнатини по мазилката и чворове по первазите. Така бе по-естествено. — Кевин вече си мисли, че е в рая. Излязоха навън с Алекс и Джени, за да поиграят с кутрето.
— Нашият Фред и Сади на Холт са щастливите родители. — Аманда отметна назад богатата си грива. — Осем кученца.
— Както Алекс каза, всички имат бебета. А вашата Дилия е прелестна.
— Нали? — Майчина гордост проблесна в очите на Аманда. — Не мога да повярвам колко бързо расте. Трябваше да дойдеш преди около шест месеца. И четирите бяхме като балони. — Тя се разсмя и протегна напред ръце, за да покаже. — Клатехме се като патици А мъжете се надуваха. Знаеш ли, че се хващаха на бас коя от двете ни с Лайла ще роди първа. Тя ме би с два дни. И след като бе заложила двадесетачка на себе си, още съжалява, че не е дала повече. За пръв път, откакто я познавам, се беше разбързала. Нейната Бианка е също много красива. Докато бях в детската се беше събудила и вдигаше гюрултия, за да й обърне някой внимание. Бавачката няма време дъх да си поеме.
— Госпожа Белоуз умее с всичко да се справя.
— Всъщност не си мислех за бебетата, а за Макс. — Усмихна се, сетила се как веднъж таткото на Бианка се втурнал вътре, зарязал новия си роман и пишещата машина, за да вземе дъщеря си от креватчето.
— Толкова е добричък.
— Кой е добричкият? — Слоун влезе в стаята и веднага сграбчи сестра си.
— Не ставаше въпрос за теб, О’Райли — измърмори Аманда, забелязала как целият се размекна, докато прегръщаше Меган.
— Пристигна, значи. — Завъртя я във въздуха. — Толкова се радвам, че си тук, Мег.
— И аз. — Усети как очите й се наливат със сълзи и ги стисна. — Татенце.
Той се разсмя, пусна я на пода и със свободната си ръка прегърна жена си.
— Успя ли да я видиш?
Меган се престори на неразбрала.
— Кого?
— Моето момиченце. Моята Дилия.
— А, нея ли? — Меган сви рамене, разкиска се, а след това целуна Слоун по нацупените устни. — Не само че я видях, ами я подържах, подуших я и реших, че ще я глезя винаги, когато имам случай. Прелестна е, Слоун. Толкова прилича на Аманда.
— Много, нали. — Той целуна жена си. — Освен че има моята брадичка.
— Това е брадичката на семейство Калхун — заяви Аманда.
— Не, цялата е О’Райли. И като говорим за О’Райли — продължи той, преди Аманда да бе възроптала, — къде е Кевин?
— Някъде навън. Май трябва да го прибера. Още не сме си оправили багажа.
— Ще дойдем с теб — каза Слоун.
— Вие вървете. Аз имам работа. — Едва изрекла тези думи и телефонът на махагоновата масичка звънна. — Почивката свърши. Ще се видим на вечеря, Меган. — Наведе се и отново целуна Слоун. — И с тебе ще се видим, О’Райли.
— М-м-м… — Слоун въздъхна доволно, докато наблюдаваше как жена му се отдалечава. — Умирам да гледам как тази жена буквално изяжда крачките.
— Гледаш я така, както беше и преди година, на сватбата. — Меган го хвана под ръка, докато минаваха покрай рецепцията, за да излязат на терасата със стълбите. — Много добре.
— Тя е… — Той се опита да намери дума, ала след това реши да каже истината направо. — Всичко. Иска ми се и ти да си толкова щастлива, Меган.
— Щастлива съм. — Бризът заигра в косата й. Довя детски смях. — Само като те слушам, съм щастлива. Радвам се, че съм тук. — Слязоха по стълбите и завиха на запад. — Трябва обаче да си призная, че съм малко нервна. Това е голяма крачка за мен. — Забеляза сина си, покатерил се на върха на форта в двора, вдигнал победоносно ръце. — За него ще бъде чудесно тук.
— А за теб?
— И за мен. — Тя се подпря на брат си — Мама и татко ще ми липсват, но те все повтаряха, че след като ще сме тук и двамата, ще имат двойно повече причини, за да идват — Издуха косата от лицето си, а Кевин продължаваше да се прави на защитник на форта, решен да не допуска горе врага в лицето на Алекс и Джени. — Той трябва да опознае останалата част от семейството. А аз… Аз имам нужда от промяна. Що се отнася до това… — Меган отново се обърна към Слоун — Помолих Аманда да ме разведе и да ми обясни за работата.
— А тя ти каза, че поне една седмица няма да се занимава с теб.
— Нещо такова.
— На последното семейно събиране решихме да те оставим за около седмица, за да свикнеш и да се настаниш, преда отново да превиеш гръб.
— Нямам нужда от цяла седмица. Само…
— Знам, знам. Ще тръгнеш да се състезаваш с Аманда за короната на най-ефективната. Само че имаш заповед да почиваш една седмица.
Тя повдигна едната си вежда.
— И кой раздава заповедите тук?
— Всички — ухили се Слоун. — Затова е толкова интересно.
Замислена, Меган зарея поглед към морето. Небето бе безупречно чисто, усещаше се лекият летен бриз. От мястото на стената се виждаха малките островчета, пръснати като диаманти сред искрящите води.
Един напълно различен свят, каза си тя, нямаше нищо общо с равнините и прериите у дома. Различен
