Все още Брет понякога се оттегляше зад познатата ирония, която го отдалечаваше и поставяше преграда между тях. Но това никога не траеше дълго, защото тя не го допускаше. Не, сега между тях не можеше да стои нищо друго освен истината. Тя се усмихна и затвори очи под силната слънчева светлина, която стопляше зимните месеци и душата й. Да, той я обичаше, и тя няма да му позволи да отрече това дори за секунда.
— Ще се превърнеш в манго, ако още малко останеш под слънцето, querida.
Кайла отвори очи. А Брет с три крачки прекоси верандата. Изглеждаше дързък и леко заплашителен с пистолетите и ножа, пъхнат в колана. Елегантността, която видя у него при първата им среща, бе изчезнала напълно. Тук изглеждаше в свои води, сякаш принадлежеше на тази дива, сурова страна вместо на лондонските салони.
— Миришеш на конюшня — каза тя рязко, когато седна до нея на шезлонга, и той се ухили.
— Никога не си доволна, нали, скъпа? Това най-много ми харесва в теб — смиреният ти нрав.
— Бързо ще се отегчиш от жена, която ти казва само каквото искаш да чуеш — тя прокара пръст по гладката повърхност на ризата от еленова кожа и небрежно подръпна ресните през гърдите му. — Признай си.
— С удоволствие. Не трябва да се притеснявам, че някога ще се съгласиш с мен за каквото и да било. Как се чувстваш?
— Като презрял плод — тя направи гримаса, но се усмихна, когато Брет закрилнически постави голямата си загоряла ръка върху извивката на корема й. — Росита казва, че сигурно ще бъде момче, защото съм твърде едра за седми месец.
— Надявам се. Макар че, ако едно момиче е толкова снажно, никога няма да се притеснявам, че някой мъж може да злоупотреби с нея.
— Това наистина ще бъде справедлива компенсация от страна на съдбата според мен. — Кайла се изсмя на негодуванието в очите на Брет, който след миг неохотно се усмихна.
— Твърде си хаплива и това хич не е добре за теб, жено. Между другото, днес пристигна пощата. Годфри срещнал Пабло Гомес, когато се връщал от брега — той извади голям плик и й го подаде, като се усмихна, когато тя весело извика, виждайки познатия почерк на танте Селест. — Сигурен бях, че ще му се зарадваш. Тя трябва да пристигне скоро.
— Тук? О, Брет, танте Селест пристига тук?
— Опасявах се, че ще е доста трудно да я убедя да пътува с кораб, но й обещах спокойно време — през този сезон морето не е толкова бурно. Тя ще дойде тук и ще ти помага за бебето.
Очите на Кайла се изпълниха със сълзи и Брет се смути.
— По дяволите, querida, не започвай пак със сълзите. Това трябваше да бъде приятна изненада.
— Съжалявам — тя избърса очите си с края на шала си. — Напоследък трудно се сдържам. О, Брет, не мога да повярвам, че си я убедил да дойде… сякаш майка ми ще бъде тук с мен.
Той я прегърна през раменете и се усмихна, без да проговори. Разбираше нуждите на сърцето й, но не признаваше своята загриженост. Колко типично за него. Кайла въздъхна на пресекулки. Помисли за Фостин — колко доволна би била тя.
— Не е ли странно, Брет, въпреки че на майка ми й е било отказано мястото, което й се полага като херцогиня Улвъртън, сега го заемам аз. Имам своето наследство, и все пак нищо не е така, както си го представях.
— Отново ли се оплакваш, querida? — Брет се наведе над нея и я целуна по устните. Тя обхвана врата му с ръце, като се остави на почти непоносимото чувство на обич, надигнало се в нея. След малко той се дръпна, дишаше тежко и с малко крива усмивка, промълви, че отдавна не са се любили. После опря чело в нейното, като отхвърли настрани сламената шапка и изпълни кръгозора с лицето си.
— Няма значение как се случи това с нас. Аз съм щастлив, че се случи. Не мога да си представя живота без теб, querida. Мислиш ли, че винаги ще е така?
Тя взе лицето му в шепите си и прошепна:
— Toujours… para siempre — винаги и завинаги, любов моя.
Леко ироничната усмивка на Брет се стопи и светлината в очите му бе чиста и истинска, гласът му бе нежен и искрен, когато като ехо повтори думите й:
— Винаги и завинаги… vida mia, mi alma de mi corazon — eres toda mi vida7…
Да, и той бе нейният живот, тук, сега и завинаги — toujours.
Информация за текста
© 1997 Розмари Роджърс
Rosemary Rogers
Midnight Lady, 1997
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13595]
Последна редакция: 2010-01-05 12:15:58
1
Barge — баржа — голяма украсена лодка (англ.) — Б.пр.
2
Bark — барка — платноход с три мачти (англ.) — Б.пр.
3
Tante — танте — леля (нем.) — Б.пр.
4
Лета — река на смъртта, на забравата (гр. мит.) — Б.пр.
5
fille de joie — лека жена, куртизанка (фр.) — Б.пр.
6
Pigeon Hole — гнездото на гълъба (англ.) — Б.пр.
7
vida mia, mi alma de mi corazon — eres toda mi vida… — живот мой, душа моя, сърце мое — ти си моят живот (исп.) — Б.пр.
