животното… Останалото вече знаете.
Нашите приятели поблагодариха за разказа и на свой ред описаха на гостите събитията, разиграли се в Есперанса след тяхното отпътуване.
На другата сутрин махнаха камъка, закриващ входа на пещерата, изведоха гостите в малката долина, където се качиха на конете и отидоха в колонията. При преминаването на току-що придошлата река взеха решение да направят временен мост за улесняване на съобщенията.
Мисис Дълас искрено се просълзи, когато стъпи в развалините на толкова скъпата в спомените й къща, и започна да моли мъжа си по-скоро да се заловят за работа.
Нашите приятели сами горяха от желание по-скоро да се преселят от пещерата под покрив, ето защо незабавно изработиха план за предстоящите работи и разпределиха силите си. Преди всичко направиха моста от три прехвърлени през реката стълба със заковани напряко върху тях цепеници, а по-късно, за безопасност, към примитивния парапет прибавиха и ограда. След това се заеха с кирпичената стена. Един от рудокопачите, Джем, се оказа отличен каменоделец, а Джо — майстор столар и строител. Когато издигнаха стената на четири фута височина, спряха строежа й за известно време и се заеха с къщите. До входа в оградата бяха разположени и снабдени с необходимата покъщнина три малки къщички — една за Джем Андерсън и жена му Исабел, чилийката, другата — за Джо и жена му Мери, а третата — за Алмагро и Джон. С След това изчистиха от обгорелите останки къщата, където преди бяха живели съпрузите Дълас и тъй като външните стени се оказаха неповредени, ремонтът не отне много време. Направиха дъсчен под, поставиха стъклени прозорци и железни печки, които Дълас бяха докарали от Чили. Вътрешността на къщата, под грижите на мисис Дълас, бе украсена с килимчета, завеси и разни дреболии, оцелели от грабежа.
Накрая пристъпиха към построяването и на голямата къща, също с измазани стени. Цялото помещение се разделяше на няколко стаи, най-голямата от които служеше за салон и трапезария, друга — за кухня, където изградиха голяма зидана печка, а останалите, по-малки — за спални. И в тази къща поставиха дъсчен под и стъклени прозорци.
Когато свършиха с къщите, се заеха с „корала“, после вкараха там конете, мулетата, ламите и кравите и накрая се нанесоха и самите те.
През това време незабелязано настъпи сезонът на коситбата. С помощта на докараните коси прибирането на сеното този път стана по-бързо и скоро в оградата се издигнаха две големи копи сено. После трябваше да се прибере фасулът, след него ленът, а по-късно и пшеницата, овесът, царевицата и картофите. Всичко обещаваше богата реколта и нашите приятели отрано се радваха.
В същото време Джо и Джем построиха, по същия план както и другите, трета, дървена къща, с колонада пред фасадата — замисълът беше колоните да се обвият в пълзящи растения и с донесените рози, ако се хванеха.
В тези усилия дните минаваха неусетно.
Веднъж ги посети новият им приятел Педро с жена си Сара и децата им — Алберто и новороденият им син. Касика придружаваха още двама индиански младежи и две момичета.
— Ето, отче — каза Сара, показвайки малкия си син на мистър Мъртън, — доведох ви нов син на Христовата църква. Приемете го в нейното лоно. Тези младежи също желаят да станат християни.
Излезе, че добрият пример на касика не беше останал без подражание и тези индиански младежи с техните избраници бяха решили да дойдат при белите хора и от устата на техния учител да чуят великите истини на Христовото учение.
Мъжете индианци настаниха в новопостроената къща, а жените предадоха в ръцете на Исабел, която донякъде беше запозната с индианските нрави. Дивачките бяха изумени от реда, трудолюбието и спретнатостта, които царяха в кухнята на белите: те с охота ядяха пърженото и варено месо и хляба и показваха желание по този начин да се научат да приготвят храната и у дома си.
— Аз още твърде малко съм успял да направя за просветляването на народа си — сподели Педро пред мистър Мъртън, — но мнозина вече ме слушат, когато им казвам, че не трябва да убиват хора, освен при защита на имота и живота си. Те ми вярват, особено младежите, но старците се смеят на това Христово учение. Нужно е белият учител сам да ги посвети! Ела с мене и вземи върху себе си това задължение.
Почтеният свещеник незабавно щеше да даде своето съгласие, но мистър Керизърс, който също беше приел духовнически сан, го убеди да отстъпи тази апостолска мисия на него, като по-млад, съвършено сам и с нищо необвързан човек. Мистър Мъртън трябваше да отстъпи, а и Педро, узнавайки, че Керизърс също е Божи служител, с радост прие предложението му да отиде при неговия народ вместо болнавия и вече стар мистър Мъртън.
Индианските гости прекараха в Есперанса няколко дни, през което време младежите и техните момичета не само се запознаха с катехизиса, но и видяха как човек може да живее с наслаждението от мирния труд. Накрая бяха кръстени заедно с малкия син на Сара, на когото бе дадено името Кристобал, в чест на Колумб19, откривателя на Америка.
Скоро Педро, Сара и мъничкият Кристобал си тръгнаха, придружени от мистър Керизърс, оставяйки по- големия си син Алберто на грижите на своите приятели, за да положат началото на възпитанието на младия касик. Момчето се чувстваше превъзходно и скоро се сприятели с малката Сесил. Младите индианци останаха до жътвата. Когато привършиха с прибирането на житото и картофите, отпразнуваха и двете сватби и младите двойки, весели и доволни се завърнаха у дома си с получените подаръци и добри вести за здравето на сина на касика.
В деня, в който си заминаха индианците, колонистите се заеха да оберат прасковите, като смятаха по- голямата част от тях да изсушат или сварят с мед. Предполагаха на другия ден да приключат с беритбата на плода, чието количество надмина очакванията им. За тази цел на другия ден всички станаха по-рано от обикновено, но изненадата им беше много голяма, когато видяха изгрева, затулен от гъсти, черни облаци. Беше мрачно и задушно. Всички чувстваха някаква слабост и със свити сърца си спомниха за миналогодишната гръмотевична буря, която унищожи толкова ценно имущество.
А облаците все повече и повече се сгъстяваха. В далечината се чуваше глухият тътен на гръмотевиците. Огнени зигзаги браздяха небето.
В един момент Луис, след като отърси от себе си с усилие на волята мъчителното чувство на слабост, предложи да вземат незабавно някакви поне мерки за спасяване на имуществото от неизбежната буря. Двете големи кожени покривки, които Дъласови бяха използвали по пътя вместо шатри, наметнаха на копите сено и ги затиснаха по краищата с тежки камъни. Добитъка вкараха в оборите и му сложиха достатъчно храна. След това, като хванаха и Уелс, цялата колония се събра в голямата зала на главната къща…
В това време от планината започнаха вече да връхлитат горещите пориви на вятъра, който се засилваше все повече и повече. Последва ги бясна хала, която изпочупи всички дръвчета, отрони грамадни скални късове и затрупа с тях цветущата градина. После за няколко минути настана будеща безпокойство, угнетяваща тишина, последвана от внезапен грохот като от артилерия.
Това беше страшният ураган „памперо“, който се отскубва от планинските клисури и с ужасяваща мощ прекосява равнините, унищожавайки всичко по пътя си, докато стигне Атлантическия океан.
Треперещите членове на колонията с ужас се притискаха един о друг, бледи и изплашени.
— Господи! — извика ужасена Мария. — Земята се тресе под нас, стените се клатят! Как мислиш, татко — обърна се тя към мистър Мъртън, — дали не е това свършекът на света, за който говореше в твоите проповеди?
— Може би, дъще — благоговейно отвърна пасторът. — Неизповедимият промисъл е скрил от нас деня и часа на Страшния съд Божи. Но вие не се страхувайте, а с вяра се вгледайте във всемилостивия Бог. Той, с неизказаната си милост, ще ни спаси и помилва и в смъртния час, и в деня на последния съд!
В тази минута отекна страшен удар, който сякаш разкъса планините. Всички почувстваха трус като от земетресение и в къщата изведнъж настъпи тъмнина. Бяха живи заровени.
Гробното мълчание продължи няколко минути, после се чуха писъците на децата и тихите хълцания на жените, но никой не говореше.
Пръв се опомни доктор Луис. Той веднага извади от джоба си запалка и поиска от Нана свещ.
— Какви свещи са ти притрябвали, докторе! — възрази тя с благоговеен ужас. — Нима в гроба са нужни свещи? По-добре всички да коленичим и да се обърнем към Бога — то се видя, че Страшният съд е близо и че скоро ще се чуе тръбата на Архангела, която разбужда всички мъртви! Нека се молим!
