изрязани междувъзлия служат за водопроводни тръби или с малка допълнителна обработка — за калъфки, в които съхраняват книжни свитъци. Разцепен на тънки ленти, бамбукът представлява здрав и траен материал за плетене на кошници, рогозки, завеси и дори платна на лодки; а на някои по-големи и по-дебели стъбла китайските резбари издълбават красиви орнаменти. Още по-голямо е значението на бамбука като строителен материал. В много области на Индия туземците издигат скелета на къщата си само от бамбук. За под нареждат едно до друго цели стъбла, дебели четири-пет инча, а отгоре ги покриват напреко с ивички от нацепен бамбук, около един инч широки, и ги завързват с влакна пак от тръстика.
Стените на къщите си те правят също от бамбукови стъбла. За тези цел ги разцепват надлъж, изрязват външните им съединителни пръстени, премахват и съответните вътрешни междувъзлия, след това ги оставят на слънцето да съхнат, като слагат отгоре им някаква тежест, за да останат плоски. Цели бамбукови стъбла служат за подпорни греди; самата къща обикновено те покриват с тънки бамбукови летви, дълги шест фута, наредени една върху друга така, че горната летва да достига на два фута от края на долната; по този начин образуват покрив от три пласта. Те правят и друг вид покрив, още по-интересен — избират едри прави бамбукови стъбла, достатъчно дълги, за да стигнат от централната покривна греда до корнизите на къщата; разцепват ги точно на две, изчистват междувъзлията им и така приготвените стъбла нареждат едно до друго, с кухата или вътрешна страна отгоре; върху тях нареждат втори пласт, но с външната или изпъкнала страна отгоре. Вторият пласт се нарежда върху първия по такъв начин, че всяка изпъкнала част да легне върху две съседни вдлъбнати части, точно там, където ръбовете им се допират, така че да се образуват улейчета, по които да се стича дъждовна вода.
Това са само някои от случаите, в които се употребява бамбукът, изброени от един любознателен писател; те едва ли представляват и една десета част от всички цели, за които местното население в Индия употребява тази ценна „трева“.
Едно от най-забележителните качества на бамбука е, че той може бързо и удобно да се реже и дяла и да се приспособява за най-различни цели. Видният английски ботаник Хукър разказва, че неговите шест прислужници му построили напълно мебелирана къща от бамбук със столове и маси само за час.
Има много видове бамбук — може би около петдесет; някои от тях виреят в Африка и Южна Америка, но по-голям брой принадлежат на Южна Азия, дето е истинската родина на тези гигантски треви. Тия видове се различават един от друг в много отношения — някои са дебели и здрави, докато други са леки, крехки и еластични. Но най-много се различават те по своите размери. Срещат се най-различни големини — от тръстиката джудже, тънка като житно стъбло и само два фута висока, до грамадния бамбук, дебел колкото човешко тяло и висок до сто фута!
Глава XIV
ЛЮДОЕДИ
Осару беше прекарал целия си живот в страна, покрита с бамбук, и знаеше добре за какво можеше да се използва. От разните видове бамбук и тръстика той можеше да измайстори най-различни къщни принадлежности: съдове, прибори и други съоръжения. Ако би трябвало да пътува из някоя местност, където няма вода, и се нуждаеше от по-голям съд или „манерка“, той би си я приготвил по следния начин: ще вземе бамбуково стъбло с две разклонения, дълги по няколко фута и дебели шест-седем инча; ще ги изреже така, че долната да служи за дъно и на двете. За да може да се налива вода, в горното коляно на всяко от двете разклонения ще пробие малка дупка, която впоследствие ще затваря със запушалки, направени от сърцевината на палма или друго меко дърво, каквито изобилстват в тропическите гори на Индия. Той не би се тревожил, ако не намери достатъчно дълго бамбуково разклонено стъбло. В такъв случай би си направил съд от две или повече цеви, като ги съедини и изреже междувъзлията им така, че водата да може да изпълни Цялата кухина. След като приготви две такива „оканици“, ще ги привърже една за друга под остър ъгъл, така че да приемат формата на римската цифра V. И тогава, за да може по-удобно да ги носи, ще ги закрепи с ремък на гърба си така, че върхът да бъде надолу, а двата края да стърчат по малко над раменете му. По този начин той би се сдобил със съд за вода, който по лекота и издръжливост — две важни качества — би надминал и най-добрия съд, направен от тенекеджия или бъчвар.
Но тъй като те пътуваха през местност, където намираха вода на всяка миля или две, такава бамбукова „манерка“ не им беше нужда. Една-единствена цев, побираща не повече от едни кварта31, можеше преспокойно да ги снабдява с вода, когато пожелаеха.
Ако ония мехи не бяха се появили навреме с техните салове от биволски кожи, Осару сигурно щеше да намери някакъв начин да преминат реката. Той доказа това само няколко часа по-късно, когато нашите пътешественици отново се намериха пред подобно затруднение. Сега пътят им бе преграден от голяма река, по чието течение те се движеха. Трябваше или да преминат един широк завой на реката, или пък да го заобикалят, което значеше да извървят няколко мили, и то според Осару през мъчнопроходима местност, пълна с мочури и блата.
Осару предложи да преминат реката, но как? Тук трябваше да плават по-продължително време, а не се виждаха никакви туземци с кожени салове. Но Осару посочи към близкорастящия гъсталак от великолепен бамбук.
— О, ти навярно искаш да направиш сал от тръстика?
— Да, сахиб! — отговори индусът.
— Страхувам се, че това ще ти отнеме дълго време.
— Не страхувай, сахиб. Половин час стига!
Осару устоя на обещанието си. За половин час не само един, а три сала — тоест по един за всеки, — бяха направени, готови да бъдат пуснати във водата. Направата им беше толкова проста, колкото и остроумна. Всеки сал се състоеше от четири бамбукови стъбла, кръстосани и вързани едно за друго с ратан32, така че образуваха квадрат, достатъчно голям, за да се побере в него едно човешко тяло. Разбира се, кухите бамбукови стъбла с добре запушени краища съдържаха достатъчно въздух, за да удържат човек на повърхността на водата, а от това повече не беше и нужно.
Тогава всеки от нашите пътници със своя товар на гърба си стъпи сред празния квадрат, издиган в ръце бамбуковата рамка, навлезе смело във водата и скоро заплава надолу по течението й. Осару предварително им бе дал наставления как да пазят равновесие, как да се задържат прави във водата и как да гребат с ръце и крака; така че след доста пляскане, цамбуркане, викове и смях и тримата пристигнаха благополучно на отсрещния бряг. Разбира се, че Фриц ги изпревари и без сал.
Тъй като трябваше да преминат реката още един път на другия край на завоя, те пренесоха саловете си през сушата и след второто излизане от водата се намериха отново на пътеката, която следваха. И така всеки ден — ако не и всеки час — нашите пътешественици оставаха учудени от някой нов подвиг на своя водач, както и от някоя нова употреба на благодатния бамбук.
Но ето, че ги очакваше и друга изненада. Осару сякаш си беше запазил правото да извърши още едно необикновено дело пак със забележителната помощ на бамбука. Още на другия ден му се удаде случай да се прояви и да предизвика възхищението не само на своите спътници, но и на едно цяло туземско село, чиито жители извлякоха не малка полза от подвига на Осару.
Споменахме вече, че на много места в Индия хората живеят в постоянен страх от тигри, както и от лъвове, диви слонове, пантери и носорози. Тия хора нямат никакво понятие от огнестрелни оръжия. Наистина някои от тях все още носят своите къси старовремски пушки, които се палят с фитил. Но тези пушки, както и лъковете с отровни стрели, са слаби оръжия за лов, особено при схватки със силни диви зверове.
Често пъти жителите на някое село прекарват седмици и месеци, обхванати от смъртен страх поради това, че някой тигър си е свил леговище наблизо и напада крави, биволици и други домашни животни. Едва след като са страдали дълго време и са понесли много загуби, тия бедни хора, докарани до отчаяние, се събират и решават да влязат в открит бой с жълтия тиранин. В тия схватки често пъти има и човешки жертви, а почти всякога някой от ловците получава от лапите на тигъра такива удари или наранявания, че осакатява за цял живот.
Но има и по-лоши случаи. Нерядко тигърът, вместо да напада говедата, отвлича някого от самите туземци и ако не бъде преследвано и убито хищното чудовище, то обикновено повтаря престъпните си нападения. Странно, но факт е, че тигър, който е ял веднъж човешко месо, започва да го харесва повече от всяка друга храна и е готов да извърши най-смелите си нападения, за да се сдобие с него. Такива тигри се
