— Толкова си красива тази вечер. Господи, не мога да дочакам мига, когато ще си моя.
— Аз също — прошепна тя. Беше заровила лице в гърдите му, за да скрие виновния си поглед.
— Мелиса, ти няма да се опиташ да ме напуснеш, нали? — попита настоятелно той.
С чувство за вина, тя отговори тихо:
— Джеф, никога не съм искала да те напусна!
Ръцете му я притиснаха по-силно.
— Преди да си се размислила, искам да те попитам нещо.
— Какво?
— Това! — с въздишка той я привлече в близкото бунгало. Затвори и заключи вратата след тях. Взе я пламенно в прегръдките си, с устни похити нейните, а с език изнасили устата й дълбоко и настойчиво. След това започна да целува косите и лицето й. Дишаше шумно. Тя потръпна от удоволствие и прокара пръсти по гърба му. Когато разкопча копринената й рокля и сутиена, Мелиса разбра, че той иска много повече от няколко целувки.
— Джефри… — примоли се тя, но потръпна от удоволствие, когато той хвърли дрехите й на пода и погали голите й гърди. — Някой ще ни види.
— Няма — увери я той и я погледна в очите. — Ще дойдеш ли с мен, любима?
Безумното желание, което излъчваха очите му, я заля като вълна.
— Дори и на края на света!
Той я притегли по-близо, седна в близкия шезлонг и я настани в скута си. Прилепи устни до зърната й и силно ги засмука.
— Джеф! — Мелиса се почувства скандализирана от начина, по който я похищаваше. Горещият му език я караше да обезумява. Притисна лицето си към неговото и призна с усмирен шепот: — Не нося никакво предпазно средство.
Той се засмя, взе ръката й и целуна всеки един от пръстите й. Спря се на онзи, който носеше неговия пръстен.
— Не се притеснявай, любима. Тази вечер аз съм се погрижил за това — утеши я той с дрезгав глас и посегна към джоба си.
Тя се стегна учудена.
— Означава ли това, че ще правим безопасен секс?
Той се разсмя подигравателно.
— Господи, обичам те, когато говориш неприлични неща.
— Джефри, бъди сериозен.
Тя чу някакво шумолене, след което той измърмори:
— Да, скъпа. Надявам се да те запозная с всички пороци на двадесети век.
Сега и тя се усмихна. Наведе се да целуне извивката на силната му челюст.
Той пъхна празната опаковка в джоба си. Притисна я силно и прошепна:
— Ще бъда много щастлив. Когато се оженим, няма да бъда принуден да ползвам това. Искам дете веднага. А ти?
Думите му дълбоко я развълнуваха. Почувства се и малко виновна за тайната, която само тя знаеше.
Тъкмо щеше да му отговори, когато почувства, че Джеф разкъса чорапогащника й.
— Джефри?
— Съжалявам, мила, но имаш работа с мъж, който изпитва болка — повдигна я и я настани върху твърдата си ерекция. Чу го как изпъшка от удоволствие.
— Господи, ангел мой, толкова е хубаво! — каза той, като потъваше в нея. — Не знам какво ще правя, ако някога те загубя!
Мелиса изтръпна, защото това наистина можеше да се случи. Думите му отекнаха мъчително в съзнанието й. Като си помисли, че скоро би могла да загуби тези обични моменти, в които бяха в интимна близост, по страните й потекоха сълзи. Сълзи на изключително удоволствие и горчиво съжаление.
След вечерята, всички танцуваха валс. На пианото свиреше Луси Сержънт. След като гостите си отидоха, Фейбиан изведе Миси на верандата. Започна да я целува жадно и опияняващо, докато я остави без дъх. После я привлече към сенките на нощта.
— Къде ме водиш? — прошепна тя.
— Време е за нашето лично празненство — достигна до нея дрезгавият му, загадъчен отговор.
Водеше я към тъмнината под дърветата. Спряха до една люлка, провесена на здрав дъбов клон. Седнаха един до друг и той започна да я целува.
— Скъпи, много сме разгорещени днес — каза тя с треперлив смях.
Той се отдръпна. На лунната светлина Миси видя, че я гледа напрегнато.
— Имаш ли представа колко великолепно изглеждаш?
Тя се усмихна криво.
— Трябва да призная, че и ти изглеждаш доста красив.
Той взе ръката й и целуна всеки пръст.
— Господи, не мога да дочакам мига, когато ще бъдеш моя!
Тя потръпна от удоволствие. Той я погледна настойчиво в очите и попита:
— Няма да се опиташ да ме напуснеш, нали Миси?
Лицето й побеля. Почувства се виновна и обърна поглед настрани.
— Да те напусна? Не бъди глупав. Защо трябва да те напускам?
Той бавно поклати глава.
— Тази вечер, точно когато родителите ти оповестяваха сватбата ни, ме обхвана странно предчувствие. Стори ми се, че ще те изгубя, Миси, вледених се при тази мисъл.
— Вледеняването ти, без съмнение, не е било причинено от това — каза тя назидателно. — Не ти ли обещах, че ще се оженя за теб?
Той хвана брадичката й. Наведе лицето й и се загледа вглъбено в очите й.
— Защо имам чувството, че не ми казваш всичко? Защо се страхувам, че може да те загубя?
Тя преглътна. Погледна го с болка и с любов и изстена:
— Няма да ме изгубиш — думите и прозвучаха неубедително дори за нея самата.
Той въздъхна и я постави на коленете си. Зъбите му нежно хапеха шията й, а ръцете му повдигаха полите й.
— Фейбиан? Какво правиш, за бога?
— Искам тази вечер да почувствам, че си моя — прошепна той настойчиво, като разхлабваше връзките на панталонките й.
— Велики боже! Тук… — извика тя. Беше възмутена, но и изпълнена с желание, което я караше да трепери неудържимо.
— Никой няма да ни види. А дори и да ни види, ще помисли, че просто се люлеем.
Тя победоносно се присмя на двадесетия век. Само успя да изпъшка, когато се намери върху него. Краката му се подпираха здраво в земята. Следващото нещо, което разбра, бе, че той потъва дълбоко в нея с вик на върховно удоволствие. Желанието й се засилваше трескаво. Можеше жив да го погълне.
— Да се люлееш, е доста приятно, нали, любима? — нежно промълви той, докато се клатеха напред- назад.
Тя кимна енергично. Правеше неистови усилия да диша.
— Какво би предпочела първо — момче или момиче? — продължи той.
— О, боже господи! — извика тя.
— Не се притеснявай. Ще имаме достатъчно време да решим — прошепна той. Хапеше шията й, притиснал здраво ръцете си върху кръста й.
Държа я така, докато ботушите му направиха вдлъбнатина в земята.
Глава 39
