Прераждането на убиеца

— Коридор. Наляво води към стълба, а надясно — към библиотеката и лятната кухня.

— Лятна кухня? — учудено повтори той.

— Там приготвят храната, когато има градинско парти. Едно време готвеха направо в двора. Насекомите на Перикъл обаче са не само големи, но и много агресивни, затова баща ми нареди да преместят лятната кухня някъде на закрито.

— Има ли вероятност да се натъкнем да охрана в коридора? — попита Найтхоук.

— Обикновено там е свободно. Сега обаче алармата е задействана, а сигналните лампи святкат като на Коледа. Напълно е възможно да налетим на пазачи.

— Тогава аз ще мина първи.

— Аз също съм въоръжена — възпротиви се тя. — Не забравяй, че това е моята битка!

— Нямам намерение да правя компромиси заради теб — отсече Найтхоук. — Ако вътре има дори един пазач, нямаш никакъв шанс. Аз съм обаче съм Перфектния убиец и ще са нужни поне двама-трима, за да ме свалят.

Тя отново понечи да протестира, но осъзна, че той има право. Решението му беше предизвикано по- скоро от здрав разум, отколкото от някакво благородство или фалшив героизъм. Затова Касандра отстъпи.

— Отвори се — прошепна Найтхоук и вратата се плъзна встрани. Той престъпи през прага с извадено оръжие и изпрати един лазерен лъч в охранителната камера.

— Стой! — разнесе се вик.

Найтхоук залегна, откри огън и свали охранителя. После се претърколи настрани и улучи още двама, докато тичаха надолу по стълбата, привлечени от вика на първия. След кратката престрелка полежа неподвижен около минута, ослушвайки се предпазливо. После се обърна към Касандра.

— Хайде да продължаваме — каза тихо, придвижвайки се към стълбата.

— Не оттук! — прошепна тя.

— Нали води към кабинета на баща ти?

— Затова е свързана към охранителната система. Първото стъпало ще отчете теглото и формата на стъпалото ти. Тъй като данните ги няма в компютъра, второто стъпало ще те овъгли.

— Тогава как ще стигнем до горе?

— Има възможност да подходим от три страни. Първите две със сигурност са охранявани — парадното стълбище и асансьорът край него. Третият път открих още като малко момиче — тайна стълба, която води към резервен изход в случай, че на баща ми се наложи да бяга. Само че не знам дали и тя не е свързана към охранителната система.

— Ако наистина е така, ще е твърде късно, когато го разберем със сигурност — каза Найтхоук. — Най- добре да използваме някой от другите два пътя и да се опитаме да минем през охраната.

Тя кимна в знак на съгласие и пое по коридора. Щом стигнаха лятната кухня се спря, докато Найтхоук обезвреди поредната камера. Когато се обърна към нея, той забеляза, че е разтревожена и се двоуми.

— Какво има?

— Нещо не е наред — отвърна Касандра.

— Какво по-точно?

Тя смръщи вежди.

— Тук винаги има хора от персонала — обикновено приготвят собствената си храна, ако няма официална вечеря или прием.

— Значи всичко е наред. Просто в момента са задействани почти всички аларми и те са наизлезли да пресрещнат нападателите — нас с други думи.

— Хората от кухнята не носят оръжие — каза тя. — Все някой трябваше да е останал тук.

Като по команда тежката метална врата на една от хладилните камери се отвори и от нея излязоха двама мъже на средна възраст, всеки с голямо парче месо в ръце.

— Не мърдайте! — тихо, но отчетливо произнесе Найтхоук.

Един от мъжете така се стресна, че изпусна месото, което падна шумно на пода, и вдигна ръце. Другият впери поглед в Найтхоук, сякаш той беше последната капка в препълнената чаша.

— Може ли отвътре да се регулира температурата на хладилника? — попита Найтхоук.

— Да — отвърна единият от мъжете.

— Добре тогава, влизайте вътре.

— Но…

— Никакво „но“, изпълнявайте!

Когато и двамата се озоваха обратно вътре, Найтхоук притвори вратата.

— Ще останете тук няколко часа, така че повишете температурата и се опитайте да не се притеснявате много.

Още преди да отворят уста за протести, той хлопна лъскавата тежка врата.

— Ето, справихме се и с твоите готвачи — обърна се той към Касандра. — Сега накъде трябва да поемем?

— Върви след мен.

— Не, ти ще вървиш след мен — каза остро той. — Само ми кажи в каква посока.

— През тази врата — посочи тя, — после надясно по коридора, през дневната и попадаме в преддверието.

— При парадното стълбище ли?

— Да.

— Да вървим.

Той излезе в коридора с насочен пистолет във всяка ръка, готов да реагира при най-малкия шум или раздвижване. Внезапно дочу стъпки зад гърба си, които идваха откъм лятната кухня. Върна се обратно, заобиколи Касандра и зачака с ледено спокойствие. Когато трима мъже влязоха през вратата, стреля. Всички бяха мъртви още преди да докоснат пода.

— Проклятие! — промърмори той.

— Какво стана?

— Сигурно сме задействали алармата вътре в къщата. Вече знаят, че сме тук.

Той се върна в кухнята и стреля в един от прозорците. Воят на алармата се присъедини към останалите.

Сетне двамата забързаха по коридора към дневната. Найтхоук унищожи поредната охранителна камера и даде знак на Касандра да приближи. Щом тя застана плътно до него, стреля в прозореца и активира алармата и на тази стая.

— Главният вход е натам, нали? — попита Найтхоук, сочейки масивната врата в дъното на стаята.

Тя кимна.

— Стълбището и асансьорът се падат отляво.

— Колко души охрана има там?

— Обикновено са дузина от почетната стража и още неколцина по-нисши служители — отговори Касандра. — Но сега, при тая тревога — кой знае? Може би всички са се струпали отпред, очаквайки нападателите. Възможно е обаче да са надушили измамата и да са утроили охраната вътре.

Една съвсем близка експлозия разтърси цялата къща.

— Надявам се Петкан да помни, че не трябва да взривява имението, докато все още сме вътре — промърмори под нос Найтхоук.

— Баща ми разполага с неколкостотин войници, така че и да иска, Петкан не би могъл да се промъкне толкова близо до къщата.

— Никога не го подценявай — каза Найтхоук. — Способен е да ги вдигне във въздуха още преди да са се усетили. — Той пристъпи към вратата. — Готова ли си?

Тя извади пистолета си и кимна с глава.

— Да вървим тогава.