Балът на обесените

Артюр РембоБалът на обесените

                        На бесилката саката
                        скачат, скачат: не един
                        паладин на Сатаната,
                        скелет сух на Саладин.

Монсеньор Велзевул дърпа мрачен конците,
наредил свойте куклички черни навън
и ги удря с подметка без жал по очите —
да танцуват под белия Коледен звън.

И преплитат ръце, някой весело пляска,
като органи черни те свирят с гърди
и се търкат — безкрайна отблъскваща ласка, —
а притискаха прелестни дами преди.

Веселяци танцьори — ура! — без търбуси,
всеки скача, оркестъра чул-недочул.
Бесен танц! Или вече са в бой помежду си?
На цигулка им стърже вбесен Велзевул.

Като ризи и черните кожи съдрали —
от какво да се пазят или пък свенят? —
нямат скъсване техните груби сандали;
бял калпак е нахлузил на всички снегът.

И ветреят се черни плюмажи на врани.
Плът прогнила тресе се по всички бради —
ще речеш, че в картонени брони навряни,
шепа рицари слепи се блъскат с гърди.

Като орган железен проскърцват гредите!
Ура! Вихърът свири на бала зловещ!
Вият вълци в лилави мъгли сред горите —
хоризонтът пламти като зейнала пещ.

Ей, стреснете ги! Кой все така ще ги гледа:
нима всеки — вдървен — ще премята безспир
броеница — гръбначния стълб на съседа?
Мъртъвци, да не ви е това манастир!

От хорото изрипнал с увереност дръзка —
както конят се вдига на задни крака, —
буен скелет в небето червено се блъска,
но усеща въжето — корава яка;

впива пръсти в пищяла си — пискаща свирка,
и се киска, а може би вие от жал,
и внезапно — тъй фокусник скрива се в цирка —
пак изчезва с подскоци в кошмарния бал.

                        На бесилката саката
                        скачат, скачат: не един
                        паладин на Сатаната,
                        скелет сух на Саладин.

,

Информация за текста

© Кирил Кадийски, превод от френски

Arthur Rimbaud

Le bal des pendus, 1870

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Артюр Рембо. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактори на първото издание: Силвия Вагенщайн и Иван Теофилов

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-031-5

Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14815]

Последна редакция: 2010-01-04 23:00:00