- 1
- 2
въртяха и обръщаха с острия си край навън. Спряха, когато се обърнаха. „Окото“ в средата на питите им фиксираше мъртвото животно. То лежеше в калта неподвижно. Няколкото слънчогледа около него висяха безпомощно. Изведнъж тези до тях се извиха, хвърлиха напред с дългите си стъбла и заровиха пити в мръсното тяло. От близо се чуваше как те дъвчат, как разкъсват перушината, дерат кожата, разкъсват месото с острия връх на семките си като зъби и го изчовъркват отвътре. Един от слънчогледите вдигна окървавената си пита нагоре, да вдиша малко свеж въздух от задушливата миризма на топло месо и кръв долу и отново заръфа обезобразения вече труп. Пера, тънки ивици плът и изподрана кожа се търкаляха навсякъде. Главата бе забита в калта, а краката лежаха на различни страни. Слънчогледите бяха „сдъвкали“ яребицата така, че тя вече не можеше да се използва, тя вече почти не съществуваше. Те погледнаха към облаците, а от гирляндите зелени листа около чашките им се стичаше рубинена кръв.
Тримата се върнаха от полето със слънчогледите ядосани, защото след много труд, кучетата бяха надушили яребицата, но единственото, което откриха бяха главата и краката й. Предположиха, че някоя група лисици или някакъв друг хищник е отмъкнал улова им.
Поприказваха с пазача и си тръгнаха. Днес направо не можеше да се диша от изпаренията, причинени от голямата горещина и дъжда вчера. Като че ли небето се бе продънило. За слънчогледите е добре дошло — помисли си пазачът — защото отдавна не бе валяло, само да не изгният сега. Той реши да ги нагледа и навлезе сред високите им, здрави стъбла. Кривваше ту вляво, ту вдясно, опитвайки се да намери мястото на яребицата, чиято глава и крака те не бяха пожелали да вземат. Намери го и загледа останките. Нямаше никакви дири на каквото и да било животно, но естествено те са били заличени от дъжда. Но защо тогава тука бе така сухо. Бе невъзможно след вчерашния порой; навсякъде бе мокро, само тук…
Той клекна и започна да рови почвата. Не, и надолу беше сухо. А… а слънчогледите до него бяха изгнили. Сякаш… сякаш някой бе изсмукал водата от тук и тя бе отишла в околните слънчогледи.
Той остана така, гледайки ту сухите пити на едните, ту изгнилите пити на другите, а полето със слънчогледите продължаваше да гледа към слънцето. Нали са слънчогледи.
Информация за текста
© Радослав Райков
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7213]
Последна редакция: 2008-05-09 23:33:15
- 1
- 2
