Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

третото запушвал.
с четвъртото се смеел.
Бедни души с две уши,
това е приказката за цар Буши.

Докато ти се смееш, царю, Орфей пее срещу тебе на площада.

САДАЛ. За това, че си запомнил песента, те дарявам със сто монети.

ПЕРДИКАС. Благодаря, царю!

САДАЛ. За това, че си ходил да слушаш певеца Орфей, те осъждам да заплатиш на царската хазна двеста златни монети. Колко ми дължиш?

ПЕРДИКАС. Сто, царю.

САДАЛ. Забравих да те питам… Кое ти дава основание да смяташ, че песента на Орфей се отнася за мен?

ПЕРДИКАС. Ами ето:

Живял някога цар Буши,
той имал четири уши…

САДАЛ. Първо — аз съм цар Садал. Второ — имам две уши. Едно, две… Трето — там се казва, че е живял, тоест някога — тоест преди три месеца. За това, че един царски служител си е помислил така за своя цар, иди кажи да ти отсекат главата.

(Пердикас излиза. Вливат Севт и Ронак.)

СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!

Дарзалас да му даде сто години!

А на нас по-малко!

Слава на Садал, най-прекрасния!

(Започват да подсмърчат и да се гледат враждебно.)

САДАЛ. Какво има пак, мои славни певци?

СЕВТ. Той краде моите мисли, царю!

РОНАК. Той краде моите, царю!

САДАЛ. Аз съм ви отдалечил толкова много един от друг, за да не чувате мислите си.

СЕВТ. Аз имам силен глас, царю!

РОНАК. Царю, моят глас не е толкова силен, но той се приближава до вратата и ме подслушва.

СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!

САДАЛ. „Слава на Садал, най-прекрасния“… Това съм го чувал някъде. Миналата година не се ли карахте за същото?

СЕВТ. Миналата година той го измисли, царю, но то се отнасяше за цар Буши.

РОНАК. Не е вярно! Миналата година ти го измисли. Помня като сега как пееше: „Слава на Буши, най-прекрасния“, и го приспа под ябълката.

СЕВТ. Царю, това, че аз го приспах, е вярно.

САДАЛ. Имаш заслуга за това, Севт. Сега Ронак ще приспи мене.

РОНАК. Царю, аз съм творец, а не приспивач. Аз това го измислих за прослава.

САДАЛ. За прослава или за приспиване — все едно. Царете трудно разпознават това. Вървете, съчинявайте… И се подключвайте добре!

СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал…

САДАЛ. Стига!… Само при влизането!

(Севт и Ронак излизат, влизат младите парадинасти Терес и Корсиблепа.)

Защо сте тъжни, пиленца мои, ти, Терес, и ти, Корсиблепа?

ТЕРЕС. Мъчно ни е.

САДАЛ. Защо, бедни мои восъчета?

КОРСИБЛЕПА. Чичо Марон казва: „Ето вече три месеца, откак умря цар Буши…“

САДАЛ. Той не умря, него го убиха.

ТЕРЕС. Чичо Марон казва „умря“.

КОРСИБЛЕПА. Дрехите ви вече са стари — казва чичо Марон. Корсиблепа има нужда от нова атинска огърлица.

ТЕРЕС. Аз искам да отида в Епидавъра на театър. (Шепнешком на Садал.) Там има хубави жени. Аз много обичам жените, чичо!

САДАЛ. И аз!

КОРСИБЛЕПА. Искам и аз да отида в Атина. (Шепне на ухото на Садал.) Ах, какви мъже има в Атина! Аз много обичам мъжете, чичо!

САДАЛ. И аз!

КОРСИБЛЕПА. Значи, ще ни изпратиш в Атина?

САДАЛ. (Подава им по една кесия.) Тия пари бях приготвил да се докара вода в долната част на града. Но понеже ви обичам, вземете ги. Идете в Атина.

(Терес целува Садал и излиза.)

КОРСИБЛЕПА. Чичо! (Сяда на коленете на Садал.) Защо, когато ме пипа някой мъж, винаги ми се киха? (Киха.) Видя ли?

САДАЛ. Иди сега оттатък и издухай хубаво носа си!

КОРСИБЛЕПА. Чичо Марон каза, че знаел един начин да ми издуха носа веднъж завинаги. Това бил атинянски начин.

САДАЛ. Марон е вече стар. Той само знае начина.

(Корсиблепа излиза. Влиза Марон.)

Нареди ли да ми доведат Орфей? Искам да чуя песните му.

МАРОН. Царю, три пъти ходя лично. Не иска.

САДАЛ. Слушай, атинянино! Някога моят предшественик, жестокият Буши, те взе като платен съветник, за да уредиш младата и слаба държава на траките по атински образец. Искам да те предупредя, че държавата вече е силна.

МАРОН. Страхувам се от думите ти, царю.

САДАЛ. Страхуваш се… Това е добре! Страх! Върху тая дума ти изгради държавата на Буши. Сега ти самият се страхуваш. Защо?

МАРОН. Заради тебе.

(Зад гърба на Садал предпазливо се появяват две въоръжени лица с маски на главите.)