Робърт Шекли
Лесен курс
— Няма да ни се предостави втори такъв случай — каза Арнолд. — Огромни печалби, минимален начален капитал, бърза възвращаемост… Слушаш ли ме изобщо?
Ричард Грегър кимна уморено. В кантората на „ААА — ОПС“ — Астронавтската антиентропийна агенция за опазване на природната среда — бавно се точеше поредният тягостен ден, който с нищо не се отличаваше от върволицата скучни дни напоследък. Грегър редеше пасианс. Колегата му Арнолд седеше зад писалището, качил краката си върху купчината неплатени сметки.
През стъклената врата се виждаха сенките на минаващите хора, тръгнали към „Марсианска стомана“, „Неоримски новости“, „Алфа Дюар Продъкшън“ и други офиси, разположени на същия етаж.
Прашната стая на „ААА — ОПС“ оставаше все така тиха и пуста.
— Какво чакаме? — извиси се гласа на Арнолд. — Хващаме ли се за тая работа или не?
— Това не е по нашата част — отговори Грегър. — Ние сме специалисти по безопасност на планети! Да не би да си забравил?
— На никого не му е притрябвала тая безопасност — парира Арнолд.
За съжаление казваше самата истина.
След успешното прочистване на Призрак V от въображаемите чудовища, агенцията преживя кратък подем. Обаче съвсем скоро космическата експанзия спря. Хората се заеха с увеличаване на добивите, строеж на градове, разораване на ниви, прокарване на пътища и така нататък.
Все някога изследователската дейност щеше да се възобнови. Докато имаше какво да се усвоява, човечеството щеше да търси нови светове. Но точно сега работите на фирмата вървяха зле. Едва ли можеше да бъде по-зле.
— Трябва да гледаме на нещата в перспектива — каза Арнолд. — Хората си живеят на светли, слънчеви планети. Трябват им домашни животни, които ще им закараме — той направи драматична пауза — ние с теб!
— Не сме оборудвани за превоз на добитък — възрази Грегър.
— Имаме ракета. Какво повече ти трябва?
— Всичко. Най-вече знания и опит. Превозването на живи животни в космоса е много деликатна работа. Това е работа за специалисти. Какво ще правиш, ако някъде между Земята и Омега IV кравата се разболее от нещо?
— Ще превозваме само устойчиви и издръжливи породи — авторитетно заяви Арнолд. — Ще проведем медицински преглед. Преди да качим животинките на борда собственоръчно ще дезинфекцирам кораба.
— Виж какво, мечтателю — ядоса се Грегър, — приготви се за един доста неприятен факт. В този сектор на космоса всички превози на животни се извършват от концерна „Тригейл“. Той не търпи конкуренти — затова и няма. Как мислиш да ги излъжеш?
— Ще взимаме по-евтино.
— И ще умрем от глад.
— И без това умираме от глад.
— По-добре да гладуваме, отколкото при пристигането на местоназначението някой влекач на концерна „случайно“ да ти пробие резервоара с гориво. Или да откриеш по време на пътя, че водните цистерни са пълни с керосин. Или че кислородните балони са празни.
— Ама че въображение имаш! — нервно промърмори Арнолд.
— Ти го считаш за плод на моето въображение, но това се е случвало неведнъж. „Тригейл“ искат да установят монопол в тази сфера и засега успяват. Авариите с техните конкуренти винаги са „нещастни случайности“.
В този момент вратата се отвори. Арнолд със замах скри краката си под бюрото. Грегър със заучено движение запокити картите в чекмеджето.
Посетителят явно не беше родом от Земята. Имаше набита фигура, непропорционално малка глава и бледозеленикава кожа. Уверено се приближи към Арнолд.
— Ще пристигнат в централния склад на „Тригейл“ след три дни.
— Толкова бързо ли, мистър Ванс? — попита Арнолд.
— Да. Смагите трябва да се транспортират много внимателно. Квилите пристигнаха преди няколко дни.
— Отлично. Това е колегата ми — Арнолд посочи Грегър, който тъпо се блещеше при този диалог.
— Радвам се да се запознаем — Ванс здраво стисна ръката на Грегър. — Просто ви се възхищавам, момчета! Свободна инициатива и конкуренция — ето в какво вярвам. Известен ли ви е маршрутът?
— Всичко е записано — отговори Арнолд. — Колегата е готов да стартира по всяко време.
— Веднага тръгвам за Вермон II и ще ви чакам там. Приятен път!
Обърна се и излезе.
Грегър бавно попита:
— Арнолд, какви ги вършиш?
— Трупам пари за нас двамата, това върша! — ядно отвърна Арнолд.
— Чрез превоз на добитък?
— Да.
— В сектора на „Тригейл“?
— Да.
— И използваш склада им?
— Да.
— Я да видя договора!
Арнолд измъкна документите. Там пишеше, че Астронавтската антиентропийна (и транспортна) агенция за опазване на природната среда се задължава да достави в системата на звездата Вермон пет смаги, пет фъргели и десет квили. Стоката да се натовари от централния склад на „Тригейл“ и да се предаде в главното хале, разположено в орбита около Вермон II. Агенция „ААА — ОПС“ има право да построи собствен орбитален склад по своя преценка.
Горепосочените животни трябва да се доставят живи, невредими, здрави, бодри, способни да се размножават и така нататък. Имаше параграфи, предвиждащи огромни неустойки в случай на загуба на животни или ако не са живи, здрави, бодри и така нататък.
Договорът звучеше като съглашение за временно примирие между две враждуващи държави.
— Ти наистина ли подписа този смъртоносен договор? — недоверчиво попита Грегър.
— Много ясно. Каква ти е работата — да натовариш тия животинки, да ги хвърлиш до Вермон и да се върнеш.
— Аз ли? А ти какво ще правиш?
— Ще остана тук и ще ти осигуря поддръжка.
— Подкрепяй ме на борда на ракетата.
— Не, не. Абсурд. Като видя квил и ми се гади.
— Като гледам тоя договор и на мен ми се гади. Хайде, за разнообразие, ти да се заемеш с тази работа.
— Аз отговарям за научно-изследователската работа във фирмата — възрази Арнолд. Потта се стичаше по лицето му на буйни потоци. — Така се разбрахме, забрави ли?
Грегър си спомняше. Даже много добре. Затова само въздъхна и безпомощно вдигна рамене.
Двамата започнаха веднага да стягат кораба за път. Трюмът разделиха на три отсека — според броя на породите. Всички животни дишаха кислород и бяха жизнеспособни при двадесет и пет градуса, така че поне тези проблеми отпадаха. Натовариха нужната храна.
След три дни всичко бе готово и Арнолд реши, че вече е време да отидат до централния склад на „Тригейл“ за стоката. По пътя до там не се случи нищо, но Грегър не без трепет се приземи на площадката за кацане. Прекалено много слухове се носеха за този концерн, за да може човек да се чувства уютно на
