Робърт Шекли

Лаксиански ключ

Ричард Грегър седеше зад бюрото в прашния офис на фирма „ААА — ОПС“ — Австронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда — и редеше пасианс. Отвън се раздаде шум и тропот, после нещо падна. Вратата се открехна и Арнолд, колегата на Грегър, надникна вътре.

— Току-що станахме богати — обясни той и отвори вратата по-широко. — Вкарайте го тука, момчета!

Дишайки тежко, четирима хамали довлякоха в кабинета черна, квадратна машина с размерите на изгладняло слонче.

— Ето! — гордо заяви Арнолд, разплати се с работниците и седна срещу машината със замечтан вид.

Грегър бавно отмести картите и с вид на човек, който никой и с нищо не може да учуди, се зае да разглежда новата придобивка.

— Предавам се — каза накрая той. — Какво е това?

— Един милион долара — охотно го осведоми Арнолд. — Считай, че вече са ни в джоба.

— Добре, но все пак какво е това?

— Безплатен Производител — произнесе Арнолд с благоговение. — Сутринта минах покрай магазинчето на Джо Космическия вехтошар, дето продава всякакви чуджоземни боклуци. Открих тази машинария. Взех я, така да се каже, на безценица. Джо даже не знаеше какво представлява и за какво служи.

— Аз също не знам — отбеляза Грегър. — А ти?

Арнолд застана на колене и се зачете в инструкцията, гравирана в долния край. Без да вдига глава, попита:

— Чувал ли си нещо за планетата Мелдж?

Грегър кимна. Това беше малка, забравена от бога планета в северния край на галактиката, доста далеч от търговските маршрути. Някога там бе процъфтявала могъща цивилизация, задължена за своето благополучие на така наречената Забравена наука. Но технологията на тази наука отдавна бе изгубена, а цивилизацията — почти изчезнала. От време на време на различни планети откриваха разни непонятни механизми, произведени в заводите на някогашната могъща промишлена империя.

— Според теб този сандък е рожба на Забравената наука, така ли? — попита Грегър.

— Сигурно. Това е Мелджиански Безплатен Производител. Мога да се закълна, че са не повече от пет в цялата галактика.

— А какво произвежда?

— Откъде да знам? — отвърна Арнолд и се изправи. — Я ми дай мелджианския речник.

Грегър се прибижи до етажерката. Полагаше героични усилия да остане спокоен.

— Наистина ли не знаеш какво произвежда това чудо?

— Дай речника! Благодаря. Има ли значение какво произвежда? Важното е, че го прави безплатно. Черпи енергия от въздуха, от космоса, от Слънцето, от незнам си къде — това не ни интересува. Не се нуждае от ремонт и от поддръжка. Работи вечно.

Арнолд отвори речника и се зае да превежда интрукцията.

— Техните учени никак не са били глупави — отбеляза Арнолд, докато записваше в тефтера съдържанието на инструкцията. — Производителят прави от нищо нещо — без значение какво. Винаги можем да продадем няколко тона „нещо“. Забележи — на каквато и цена да го пуснем, печалбата ни е в кърпа вързана.

Грегър погледна към партньора си и издълженото му, тъжно лице доби още по-печален вид.

— Арнолд — каза той накрая, — бих искал да ти припомня нещо. Ти си химик, а аз съм еколог. И двамата не разбираме нищо от техника, да не говорим за сложни извънземни машини.

Без да му обръща внимание, Арнолд дръпна някаква ръчка. Производителят започна леко да бучи.

Грегър се отдалечи от машината и продължи:

— Освен това нашата фирма се занимава с опазване на природната среда. Не си забравил, нали? Няма смисъл да се впускаме в такива авантюри…

Производителят започна да кашля.

— Всичко успях да преведа — съобщи Арнолд. — Тук пише: „Мелджиански Безплатен Производител. Поредният Триумф на Глоутъновата Лаборатория — Неразрушим, Бездефектен Производител. Не Изисква Електрическо Захранване. При Включване Натиснете Бутон Номер Едно. При Изключване Използвайте Лаксиански Ключ. В Случай на Повреда Върнете Производителя в Глоутъновата Лаборатория“.

— Май не ме разбра — продължи атаката Грегър. — Ние…

— Стига де! Щом машината почне да дава продукция, ние двамата спираме да работим. Ето го и бутон номер едно.

В машината нещо звънна и започна равномерно да бръмчи. Цяла минута не се случи нищо.

— Сигурно трябва да загрее — озадачено продума Арнолд.

Изведнъж от отвора на лицевия панел се посипа сив прашец.

— Това трябва да е страничен продукт. — Арнолд гледаше все по-недоумяващо.

Минаха петнадесет минути. Купчината сив прашец продължаваше да расте.

— Ще ми кажеш ли какво представлява? — не издържа Грегър.

— Нямам никакво понятие — призна Арнолд. — Трябва да го анализирам.

С тези думи той гребна от прашеца и се отправи към бюрото си. Грегър остана до машината и замислено съзерцаваше растящия сив куп.

— Да бяхме го изключили докато разберем какво произвежда.

— В никакъв случай! Каквото и да е това, то струва пари.

Запали горелката, напълни една епруветка с дестилирана вода и пристъпи към работа. Грегър вдигна рамене. Отдавна беше свикнал с розовите мечти на приятеля си. Още от основаването на фирмата „ААА — ОПС“, Арнолд търсеше лесни пътища към богатството. Всичките му замисли до този момент им бяха донесли само загуби и неприятности, при това много по-тягостни от обикновената работа, с която се занимаваха. Но самият Арнолд бързо забравяше неуспехите си.

„Поне става весело“ — мислено се примири Грегър, след което седна и спокойно нареди нов пасианс.

Няколко часа в кантората цареше тишина. Производителят бръмчеше. Арнолд упорито работеше. Добавяше реактиви, преливаше, смесваше, сверяваше резултатите с табличните данни от дебели справочници. Грегър донесе сандвичи и кафе.

Един час след като се нахраниха Арнолд се надигна и заяви:

— Считай, че имаме голям късмет. Виждам ни в близко бъдеще като богаташи.

— И какво представлява този прашец? — поинтересува се Грегър. Може пък този път успехът наистина да ги е споходил?

— Това е тангриз!

— Тангриз?

— Точно така.

— Ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш какво е това тангриз и на кого е толкова необходим?

— Мислех, че знаеш. Тангризът е основна храна за мелджианската раса. Всеки възрастен жител на Мелдж употребява ежегодно по няколко тона от този сив прашец.

— Ядат това?

Грегър погледна сивия куп с уважение. Машина, която двадесет и четири часа в денонощието произвежда храна, може да се окаже добро капиталовложение. Особено ако се отчете фактът, че производствените разходи са равни на нула.

Арнолд вече прелистваше телефонния указател.

— Ало? Търся корпорация „Междузвездни продукти“. Може ли да ме свържете с президента? Какво? Тогава с вицепрезидента. Много е важно. Какво? О’кей, слушайте. Мога да доставя на вашата корпорация практически неограничено количество тангриз. Това е освовната храна на планетата Мелдж. Какво? Да, да, точно така. Знаех си, че ще ви интересува. Какво? Да, разбира се, ще почакам.

Обърна се към Грегър:

Вы читаете Лаксиански ключ
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×