добро начало. Следващият път може да не бъде толкова благоприятен.
— Хммм — изръмжа Кетелман.
— Така че е напълно разумно да ми помогнете, дори и да лъжа — продължи Детринджър. — И не забравяйте, че може и да говоря истината. В такъв случай, отказът ви да ми дадете гориво ще бъде счетен за изключително враждебен акт.
Полковникът се разхождаше напред-назад из тясната каюта. После се извърна яростно.
— Ти умееш дяволски добре да убеждаваш!
— Просто имам късмет, че логиката е на моя страна — отвърна Детринджър.
— Прав е — намеси се компютърът-преводач С31. — По отношение на логиката.
— Млъквай! — извика му Кетелман.
— Мислех, че съм задължен да ви го кажа — измърмори С31.
Полковникът престана да се разхожда и почеса челото си.
— Детринджър, отивай си — изморено произнесе той. — Ще ти изпратя горивото.
— Няма да съжалявате — каза Детринджър.
— Вече съжалявам — измърмори Кетелман. — Моля те, отивай си.
10.
Детринджър се върна бързо в кораба си и съобщи добрата новина на Икор.
— Мислех, че няма да го направи — каза той.
— Той също — отвърна Детринджър. — Но успях да го убедя. — И той разказа на Икор разговора си с полковника.
— Значи излъгахте — тъжно произнесе Икор.
— Да. Но Кетелман знае, че го излъгах.
— Тогава защо ви помага?
— От страх, че евентуално може и да съм казал истината.
— Лъжата е не само грях, а и престъпление, господарю.
— Но да си позволя да остана на това място е още по-лошо — заяви Детринджър. — Това би било просто пълна глупост.
— Гледната ви точка е най-малкото странна.
— Може би ще бъде по-добре да не дискутираме този въпрос повече — каза Детринджър. — Имаме да свършим някои работи. Като например да излезеш навън и да ми намериш нещо за ядене.
Слугата се подчини мълчаливо, а Детринджър седна пред звездния атлас, с надеждата да измисли накъде да се насочи ако успее да се измъкне от тази планета.
11.
Утрото настъпи ярко и прекрасно. Икор отиде на земния кораб, за да поиграе на шах с робота-мияч на чинии, с когото се беше запознал предния ден. Детринджър зачака горивото.
Не бе много изненадан, когато стана пладне, а не бе изпратено никакво гориво. Но бе разочарован и обезсърчен. Почака още два часа и отиде до
Изглежда го бяха очаквали, защото веднага го заведоха в офицерската каюткомпания. Полковник Кетелман се бе настанил в дълбоко кресло. От двете му страни стояха изправени въоръжени морски пехотинци. Изражението на полковника беше строго, но по измореното му лице се виждаше и нещо като злобна радост. Наблизо бе седнал капитан Макмилън, но неговото изражение бе непроницаемо.
— Е, Детринджър — каза полковникът. — Какво има сега?
— Дойдох да попитам за горивото, което ми обещахте — отговори Детринджър. — Но сега разбирам, че нямате намерение да изпълните обещанието си.
— Разбрал си ме напълно погрешно — каза полковникът. — Аз наистина имах намерение да дам гориво на един член на въоръжените сили на Ферланг. Но онова, което виждам пред себе си, не е такава личност.
— Ами какво виждате тогава? — попита Детринджър.
Кетелман прикри една гадна усмивка.
— Ами виждам един престъпник, осъден от Върховния съд на собствената си нация. Виждам един тип, чиито лоши постъпки са били преценени като без прецедент в аналите на модерното ферлангско правосъдие. Виждам същество, чието ужасяващо поведение е предизвикало най-жестоката присъда, позната на народа му, а именно, натирване завинаги в далечния космос.
— За момента нито отричам, нито потвърждавам — каза Детринджър. — Първо искам да знам източника на тази забележителна информация.
Полковник Кетелман кимна към един от морските пехотинци. Войникът отвори една врата и въведе Икор, следван от робота-мияч на чинии.
Механичният слуга възкликна:
— О, господарю! Аз казах на полковник Кетелман истината за събитията, довели до нашето изгнание на тази планета. И ви предадох! Моля за привилегията за моментално самоунищожение, което не е достатъчно наказание за моето предателство.
Детринджър мълчеше и мислеше усилено.
— Икор, защо предаде господаря си? — попита капитан Макмилън.
— Нямах друг избор, капитане! — изплака нещастният механизъм. — Преди да ми разрешат да придружа моя господар, властите на Ферланг вкараха определени заповеди в паметта ми, които се задействат по този проклет начин.
— Какви бяха тези заповеди? — попита Макмилън.
— Отнасят се до прикрита дейност като полицай и надзирател, които властите ми вмениха по насилствен начин. Те изискват да предприема съответни действия, в случай че Детринджър, по някакво чудо, успее да се измъкне от заточението и смъртта.
Роботът-мияч на чинии се намеси:
— Той ми разказа за това вчера, капитане. Аз го помолих да не се подчини на заповедите. Струваше ми се много подла постъпка, сър, ако разбирате какво искам да кажа.
— И аз се противопоставях толкова дълго, колкото можех — каза Икор. — Но когато възможността господарят ми да се измъкне стана съвсем реална, принудата да я предотвратя стана твърде силна. Само внезапното разкъсване на специалните връзки би могло да ме спре.
— Аз му предложих да го направя, сър — намеси се роботът-мияч на чинии. — Но единствените инструменти, с които разполагах, бяха вилици, лъжици и ножове.
— Аз с удоволствие бих се подложил на операцията. Наистина. Даже исках да се унищожа, за да не позволя и една дума да се изплъзне от предателската ми уста — каза Икор. — Но властите на Ферланг бяха помислили за такава възможност и аз бях принуден да не позволявам доброволно да бъда повреден или унищожен, докато не съм изпълнил задължението си. И въпреки това аз устоях до тази сутрин, а после силите ме напуснаха поради стойностния конфликт, който преживявах. И аз дойдох при полковник Кетелман и му казах всичко.
— Ето ви я цялата мръсна история — обърна се Кетелман към капитана.
— Не съвсем — тихо произнесе капитан Макмилън. — Какви са престъпленията ти, Детринджър?
Детринджър ги изреди с твърд глас — своите Актове на невероятна грубост, Съзнателно неподчинение и последния Акт на открито, злонамерено насилие. Икор кимна в мрачно съгласие.
— Мисля, че чухме достатъчно — каза Кетелман. — Сега ще произнеса присъдата си по това дело.
— Един момент, полковник — прекъсна го капитан Макмилън. Той се обърна към Детринджър. — Сте ли сега или бил ли сте по друго време член на въоръжените сили на Ферланг?
— Не — каза Детринджър и Икор потвърди изявлението му.
— Тогава, това същество е цивилен — заяви капитан Макмилън. — И трябва да бъде съдено и осъдено от гражданска власт, а не от военна.
