защото сама пожелах.
— Аха, разбирам — кимна Елдридж и се почувства като идиот. — Поне мисля, че разбирам. Тоест… приятно ми е да се запознаем.
— Не е нужно да се държиш толкова официално. В края на краищата, женени сме. Донесе ли ми огледалата?
Всичко беше ясно. Елдридж се засмя, извади едно огледало, подаде й го. Чувалът връчи на едрия. Изпълнено с радост, момичето направи с веждите и косата си това, което правят всички жени, когато видят отраженията си.
— Да се прибираме у дома, скъпи.
Не знаеше името й, но я харесваше. Много. Но, всъщност това беше съвсем естествено.
— Боя се, че не мога в момента — каза той и погледна часовника си. Бе минал почти половин час. — Преди това трябва да направя нещо. Ще се върна веднага, не се тревожи.
Тя се усмихна слънчево.
— Няма да се тревожа. Обеща да се върнеш и се върна. Донесе огледалата, семената и картофите.
Целуна го. Той се ръкува с околните. Донякъде това символизираше пълния кръг, който използваше Алфредекс, за да обори парадоксите във времето.
Натисна бутона на машината и го обгърна познатата тъмнина.
Бе престанал да е Елдридж 2.
От този момент нататък той беше Елдридж 1 и знаеше съвсем точно къде отива, какво смята да направи и какво му е необходимо, за да го направи. Всичко го водеше тук, към това момиче и това място, вече нямаше съмнение, че ще се върне тук и ще изживее живота си с нея, с добрите съседи, с книгите и музиката, в покой и радост.
Беше чудесно да знае, че всичко ще свърши точно така, както винаги бе мечтал.
Дори изпитваше благодарност към Виглин и Алфредекс.
Информация за текста
© 1954 Робърт Шекли
© 1996 Владимир Германов, превод от английски
Robert Sheckley
A Thief in Time, 1954
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
ISBN: 954-584-186-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8955]
Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00
