Робърт Шекли
Измаменият робот
След като корабът кацна благополучно на Регул-V, членовете на екипажа си построиха лагер и включиха РП-22-0134, робота-пазач, който те наричаха Макс. Предназначението му беше да охранява лагера в случай, че експедицията неочаквано нейде се натъкне на разумни същества. По време на безкрайно дългия полет хората се увериха постепенно, че Макс — макар и метален, е добро и разумно същество. Разбира се, те се заблуждаваха: РП-22-0134 не беше нито умен комбайн, нито добър автоматичен струг.
Малкият Макс неуморно обикаляше лагера, включил на пълна мощ електронните си сетива. Капитан Бити и лейтенант Джеймс заминаха с реактивен вертолет да обследват планетата, а летецът Холорън, широкоплещест, весел здравеняк, остана в лагера да пази апаратурата.
Закуси, свърза се с вертолета, после разгъна шезлонг и седна да се любува на пейзажа. Около лагера се простираше нажежена пясъчна равнина, тук-там над скалите и изстиналата лава кръжаха птици, приличащи на врабчета, понякога притичваха животни, напомнящи койоти, на места измежду камъните стърчаха хилави кактуси — гледка, която можеше да достави удоволствие само на хора, обичащи унилия пустинен пейзаж.
Холорън стана от шезлонга.
— Макс, аз малко ще се поразходя. В мое отсъствие ти оставаш началник на лагера.
Роботът се спря.
— А знаете ли паролата, мистър Холорън?
— Знам я, Макс, а ти?
— Известна ми е, сър.
— Отлично. Аз тръгвам.
След като поскита час и не откри нищо интересно, Холорън се върна в лагера.
— Стой!!! — избоботи роботът. — Паролата! — Слабо двойно изщракване извести, че зарежда оръжието си.
Холорън се спря като вцепенен.
— Добре де, стоя. Макс, това съм аз, Холорън. Всичко наред ли е?
— Моля, кажете паролата.
— „Камбанки“ — отвърна Холорън. — А сега с твое разрешение…
— Не преминавайте границата на лагера — предупреди роботът. — Паролата не е вярна.
— Ами, нищо подобно. Нали аз сам ти я дадох.
— Това е старата парола.
— Старата ли? Май електронният ти мозък нещо се е чалдисал! — извика Холорън. — Или… нима капитан Бити, преди да отлети, ти даде нова парола?
— Да — отвърна роботът.
— Трябваше да предвидя този вариант — каза ядосан Холорън. И друг път се случваха такива пропуски, но все имаше някой в лагера, който оправяше положението.
— Макс — почна Холорън, — капитан Бити ти е дал нова парола, но е забравил да ми каже. Нищо, лесно ще оправим грешката.
— Искрено се надявам, че е така — отвърна роботът.
— Да, да — продължи Холорън. — Нали виждаш палатката зад теб?
Роботът извърна едното си око към палатката, без да откъсва другото от Холорън.
— Да, виждам я.
— Отлично. В палатката има маса. На масата има сива метална преса.
— Точно така — каза Макс.
— Превъзходно. Под пресата е пъхнат лист хартия. На него са записани най-важните данни: честотата, на която се дава сигналът за бедствие и така нататък. В горния ъгъл, очертана с червено кръгче, е записана действуващата парола.
— Това няма никакво отношение към случая — каза роботът. — За мен е важно да знаете самата парола, а не къде е записана. Ако можете да ми я кажете, длъжен съм да ви пусна в лагера. Ако не я знаете, не мога да ви пусна.
— Стига глупости! — извика Холорън. — Макс, но това съм аз, Холорън! И ти прекрасно го знаеш. Тогава бъди така добър и престани да играеш ролята на Леонидес1 при Термопилите и ме пусни да вляза.
— Приликата ви с мистър Холорън е поразителна — призна роботът. — Но не ми е разрешено да действувам само въз основа на възприятията си. Единственото приемливо доказателство за мен е паролата.
Холорън с мъка обузда гнева си и каза с нормален тон:
— Макс, старче, да не би да намекваш, че съм другоземец?
— Щом не казвате паролата, длъжен съм да допусна именно това предположение… И не се приближавайте към границата! Който и да сте и какъвто и да сте — назад!
— Добре де, ще се отдръпна — бързо каза Холорън. — Не се нервирай.
Отдалечи се и седна на един камък. Трябваше сериозно да размисли.
Бе настъпило регулийското пладне. Двойното слънце стоеше в самия зенит — две бели петна в изцъкленото небе. Понякога в сухия нажежен въздух унило прелиташе птица. Малки животни бързо претичваха от сянка до сянка. Някакво животно, приличащо на росомаха, гризеше едно от колчетата на палатката, но малкият робот не му обръщаше никакво внимание.
Холорън почна да изпитва силна жажда. Годна за пиене вода имаше само в лагера, но невъзможно бе да се добере до нея, без да не мине покрай робота. А докога ли щеше да издържи без вода?
Регул-V бе зноен като Калахари, а влажността му много по-малка, отколкото в Долината на смъртта. Денонощието на Регул-V е равно почти на хиляда земни часа. Сега беше пладне. И до залез слънце го очакваха още петстотин часа непрекъснат зной, без възможност да се скрие на сянка.
Холорън изговори на глас много бързо поредица от думи. Но това бяха чисто земни идиоми и Макс не им обърна никакво внимание, защото за него те бяха напълно безсмислени фрази. След известно време другоземецът, който се представяше за Холорън, изчезна зад скалите.
А след няколко минути откъм скалите се появи някакво същество и, подсвирквайки си, се запъти към робота.
— Здравей, Макс — каза съществото.
— Здравейте, мистър Холорън — отвърна роботът.
Холорън спря на десетина крачки от границата.
— Поскитах малко — каза той, — но наоколо няма нищо интересно. Да се е случило нещо в мое отсъствие?
— Да, сър — каза роботът. — В лагера искаше да се промъкне един другоземец.
Холорън вдигна вежди.
— И как изглеждаше този другоземец?
— Приличаше много на вас, мистър Холорън. Но се опита да влезе в лагера, без да каже паролата, а истинският мистър Холорън естествено, никога не би постъпил така.
— Разбира се — каза Холорън. — Отлично, Макс. Трябва да внимаваш, този тип може пак да се появи.
— Слушам, сър. Благодаря ви. Длъжен съм да ви обърна внимание, че е необходимо да пиете вода, иначе в организма ви ще настъпи опасното състояние на обезводняване.
— Ами, нищо ми няма, Макс. Не изпитвам никаква жажда — небрежно подхвърли Холорън.
Доволен бе от себе си. Правилно съобрази, че Макс би трябвало да възприема всяка среща като нова и ще действува, изхождайки само от дадените обстоятелства, понеже в електронния му мозък бяха програмирани строго определени силогизми: земните жители винаги знаят паролата, другоземците никога не знаят паролата, но винаги се опитват да се промъкнат в лагера; следователно същество, което не се опитва да се промъкне в лагера, може да се смята за земен жител, докато не изяви настойчиво желание да
