където отново трябва да се върна на зазоряване. А батальоните от конници и пехотинци, строени в съседните пещери, са омагьосаните защитници на Гранада. В книгата на съдбата е написано, че когато срокът на магията изтече, Боабдил ще слезе от планината начело на тази армия, ще възвърне трона си в Алхамбра и господството си над Гранада и след като събере омагьосаните воини от всички краища на Испания, ще завземе отново полуострова и ще възстанови мюсюлманската власт.
— И кога ще стане това? — попитах го.
— Само аллах знае. Надяваме се, че денят на избавлението е близо, но в момента Алхамбра е в ръцете на един бдителен комендант и непоколебим стар боец, известен с прозвището Едноръкия. Докато такъв воин командува най-предните позиции и е готов да отблъсне първия удар, боя се, че Боабдил и неговата армия трябва да са доволни, че спокойно почиват върху оръжието си.
Тук комендантът така изправил тялото си, че постигнал идеалния перпендикуляр, понаместил сабята си и засукал мустак.
— Но да не удължавам излишно разказа си и да не отегчавам ваше превъзходителство. Боецът, след като ми беше обяснил тези неща, слезе от коня. „Почакай тук и пази жребеца ми, докато отида и превия коляно пред Боабдил“ — каза ми и се смеси с тълпата, която се блъскаше пред трона. „Какво да правя? — помислих си, когато останах сам. — Да чакам ли тук, докато този неверник се върне и ме понесе отново върху тоя таласъм, един господ знае накъде, или да използувам момента и да напусна това общество на привидения?“
Един войник бързо взема решения, както на ваше превъзходителство е добре известно. Колкото до коня, той принадлежеше на заклет враг на вярата и кралството ни и според законите на войната ми се полагаше като плячка. И така, прехвърляйки се от задницата върху седлото, хванах юздите, забих дългите шпори в хълбоците му и го насочих в обратна посока на тая, от която бяхме дошли. Докато се носехме покрай неподвижните мюсюлмански батальони, стори ми се, че чувам дрънчене на оръжие и далечен човешки говор. Накарах жребеца още веднъж да опита шпорите и удвоих скоростта. Сега вече ясно чувах зад гърба си звук, който наподобяваше напорите на буреносен вятър и тропота на хиляди копита. Настигна ме неизброима тълпа. Повлякоха ме напред, изхвърлиха ме от пещерата и хилядите сенки се разлетяха по четирите посоки на света.
В цялата тази въртележка и суматоха съм паднал на земята в несвяст. Когато дойдох на себе си, видях, че лежа на билото на някакъв хълм, а до мен стои арабският жребец. Изглежда, че като съм падал, ръката ми се е закачил за юздата, което, предполагам, му е попречило да се понесе към Стара Кастилия. Ваше превъзходителство лесно може да разбере учудването ми, когато се огледах и видях, — че наоколо растат индийски смокини, живи плетове от столетници и други характерни за южния климат растения, а под мен се издига голям град с кули, дворци и величествена катедрала.
Внимателно се спуснах от хълма, повел жребеца за юздата, тъй като се боях отново да го яхна от страх да не ми изиграе някой хитър номер. И така, по пътя срещнах вашия патрул, от който научих, че градът под мен е Гранада и че всъщност се намирам пред самите стени на Алхамбра, крепостта на страховития Еднорък комендант, ужаса за всички омагьосани мюсюлмани. Щом чух това, реших веднага да потърся ваше превъзходителство, да ви осведомя за всичко, което съм видял, и да ви предупредя за подмолната опасност, която ви заобикаля, за да можете навреме да вземете мерки и да защитите крепостта си, а и цялото кралство от тази подземна армия, спотаена в самите недра на земята ни.
— Кажи ми, друже, ти, който си стар боен ветеран и си видял толкова много служба — рекъл комендантът, — как би ме посъветвал да действувам, за да предотвратя това зло.
— Не е редно един скромен редник, прост войник, да си мисли, че може да поучава командир с далновидността на ваше превъзходителство, но ми се струва, че ваше превъзходителство може да нареди да зазидат здраво всички пещери и дупки из планината, така че Боабдил и армията му да останат завинаги затворени в подземната си обител. А ако и добрият отец — добавил войникът, като почтително се поклонил и набожно се прекръстил — освети тези barricadas3 с благословията си и постави кръстове, реликви и образи на светци, мисля, че те ще издържат на силата на всички друговерски магии.
— Несъмнено от тях ще има голяма полза — казал свещеникът.
Комендантът поставил ръката си на кръста с длан, подпряна върху ефеса на сабята, приковал поглед във войника и леко заклатил глава ту на едната, ту на другата страна.
— Значи, приятелю, ти наистина смяташ, че можеш да ме баламосваш с тези фантасмагории за омагьосани планини и маври? Мълчи, пленнико! Нито дума повече! Може и да си стар боец, но ще разбереш, че си имаш работа с още по-стар боец, когото не можеш лесно да измамиш. Хей, стражи! Оковете този човек във вериги!
Смирената прислужница щяла да каже някоя дума в защита на пленника, но комендантът само с един поглед я накарал да замлъкне.
Докато го завързвали, един от стражите напипал нещо издуто в джоба му и измъквайки го, установил, че е дълга кожена кесия, която изглеждала добре натъпкана. Хванал я за единия й край и я изтърсил на масата пред коменданта. И надали някога торбата на някой мародер е съдържала такова великолепие. Изсипали се пръстени, скъпоценни камъни и бисерни броеници, искрящи от диаманти кръстове и огромно количество древни жълтици, някои от които издрънчали на пода и се изтърколили до най-отдалечените ъгли на стаята.
За известно време се наложило правораздаването да се прекрати; всички се втурнали след бляскавите бегълци. Единствено комендантът, който бил просмукан от истинска испанска гордост, запазил величественото си държание, макар че очите му издавали леко вълнение, докато и последната монета не била върната в кесията.
Свещеникът не бил толкова спокоен. Цялото му лице пламтяло като пещ, а очите му искрели и проблясквали при вида на кръстовете и броениците.
— Ах ти, кощунствуваща отрепко! — извикал той. — От кой храм или църква си обрал тези свещени реликви?
— Нито от едното, нито от другото, свети отче. Ако някой е извършил кощунство, това трябва да е станало в древни времена от воина друговерец, за когото ви споменах. Тъкмо се канех да кажа на негово превъзходителство, но той ме прекъсна, че след като задигнах коня на войника, свалих окачената на седлото кожена торба, в която, според мене, се намираше плячката от неговите набези в ония времена, когато маврите са прегазвали страната ни.
— Чудесно! А сега ще те разквартирувам в едно от помещенията на Алените кули, които, макар и да не са омагьосани, ще те пазят не по-зле от която и да е пещера на твоите омагьосани маври.
— Нека ваше превъзходителство направи така, както смята — за необходимо — отвърнал невъзмутимо затворникът. — Аз ще съм благодарен на всяка квартира, която ваше превъзходителство ми отпусне в крепостта. Един войник, който е участвувал в битки, както ваше превъзходителство знае, не е придирчив към жилището си. Стига да разполагам с един уютен затвор и редовни дажби, все някак ще успея да се чувствувам удобно. Ще ви замоля само, докато ваше превъзходителство проявява такава бдителност към мен, да наглеждате и крепостта си и да обмислите предложението ми за затваряне на входовете към планината.
Така сцената приключила. Пленникът бил отведен в един от затворите на Алените кули, арабският жребец — прибран в конюшните на негово превъзходителство, а кожената торба на войника — в касата на негово превъзходителство. Вярно е, че по отношение на последната свещеникът имал известни възражения. Той запитал дали не е по-редно свещените реликви да се поставят под попечителството на църквата, тъй като очевидно този кощунствен грабеж бил извършен именно там. Но тъй като решението на коменданта било окончателно, а пък той бил единственият пълновластен господар в Алхамбра, свещеникът благоразумно се оттеглил от спора, но решил да направи факта достояние на висшите църковни служители в Гранада.
За да обясним причината за тези бързи и твърде мерки, взети от Едноръкия комендант, трябва да съобщим, че по това време из съседната на Гранада планина Алпуксара била плъзнала банда разбойници, предвождани от дръзкия си главатар Мануел Бораско. Разбойниците имали навика да шетат из околността и дори влизали в града, предрешени по най-различен начин, за да събират сведения за отпътуването на керваните със стока или пътниците с по-добре натъпкани кесии, след което взимали мерки да ги причакат в
