назад; върху едното му рамо висеше дълъг извит лък, а на бедрото му се полюляваше прибран в красива ножница меч. Червеникаво-златистата коса на певеца падаше гладко сресана по гърба му, подавайки се изпод островърха шапка, на върха на която бе забучено перо. Макар че песента беше тъжна, а гласът потрепваше от чувство, в младото лице на непознатия прозираше откритост, която не можеше да се заличи от никакво мръщене. Гарион измери със сърдит поглед този празноглав млад благородник; беше съвсем сигурен, че пеещият глупак никога през живота си не е вкусвал ядене, направено от корените на дървета, нито пък е оплаквал смъртта на жена, съзнателно дочакала смъртта си, отказвайки да се храни от скръб. Непознатият обърна коня си и все още с песен на уста препусна направо към разрушената арка, край която чакаше скритият в засада Гарион.
Гарион не беше войнствено момче и при други обстоятелства би подходил към създалото се положение по друг начин. Ала младият крещящо облечен непознат се беше появил тъкмо в най-неподходящото време. Бързо съставеният план на Гарион имаше преимуществото, че беше изключително прост, и тъй като нищо не можеше да създаде усложнения, се оказа превъзходен — ала до известна степен. В мига, в който младият непознат мина под арката, Гарион изскочи от скривалището си, сграбчи пелерината на ездача и го смъкна от седлото. Непознатият извика уплашено и се просна по гръб в калта в краката на Гарион. Ала втората част от плана на Гарион се провали напълно: докато успее да притисне острието на меча си в гърдите на падналия, младият мъж се претърколи, скочи на крака и с едно-единствено движение измъкна меча от ножницата си. Очите му святкаха от гняв. Мечът му описа застрашителна фигура във въздуха.
Гарион не беше фехтовчик, ала рефлексите му бяха добри, а тежката физическа работа във фермата на Фалдор бе укрепила мускулите му. Въпреки гнева, който го беше предизвикал да се нахвърли срещу ездача, той всъщност не изпитваше желание да го нарани. Противникът му, както изглеждаше, не стискаше здраво оръжието, хватката му беше едва ли не небрежна и Гарион пресметна, че внезапен удар върху острието ще избие меча от ръцете му. Замахна, ала оръжието на непознатия се отдръпна от пътя на меча му, после острието на певеца срещна неговото и го отби. Гарион отскочи и тромаво замахна втори път. Мечовете отново се сблъскаха и иззвънтяха, после въздухът се изпълни с металически ек, завря от звънтене, като че някъде наблизо лудо бе започнала да бие камбана. Двамата противници си нанасяха удари, парираха ги и правеха лъжливи движения. На Гарион бе необходим само един момент, за да осъзнае, че певецът е много по-умел майстор на фехтовката и че вече съзнателно пропуска няколко прекрасни възможности да го нарани. Въпреки волята си Гарион започна да се смее от възбудата, обхванала го по време на това шумно състезание. Непознатият открито му се усмихна в отговор, изражението му беше дори приятелско.
— Добре, добре, стига вече! — изкънтя гласът на господин Улф. Възрастният мъж крачеше бързо към тях, следван по петите от Барак и Силк. — Какво смятате, че правите?
Противникът на Гарион се огледа сепнато и отпусна меча си.
— Белгарат… — поде той.
— Лелдорин — гласът на Улф звучеше сурово, — нима си загубил и малкото си здрав разум?
Няколко елемента от мозайката се наместиха в ума на Гарион в мига, когато Улф студено се обърна към него:
— Е, Гарион, би ли проявил любезност да ни обясниш какво става тук?
Гарион мигновено взе решение да опита с хитрост.
— Дядо — подхвана той, наблягайки върху думата, след което хвърли към непознатия бърз предупредителен поглед. — Нима си помисли, че наистина се бием, а? Лелдорин тъкмо ми показваше как да парирам меча на човек, който ме напада, това е всичко.
— Така ли? — скептично произнесе Улф.
— Разбира се — отговори Гарион. Беше олицетворение на самата невинност. — Нима има някаква причина, поради която да желаем да се нараним?
Лелдорин отвори уста да каже нещо, но Гарион съвсем съзнателно го настъпи по крака.
— Лелдорин наистина е много добър фехтовчик — продължи младежът, поставяйки приятелски ръка върху рамото на младия мъж. — Научи ме на много неща само за няколко минути.
„Стига толкова, остави нещата дотук — изпратиха му съобщение пръстите на Силк със светкавичните жестове на драснианския таен език. — Всяка лъжа трябва да е колкото се може по-проста.“
— Момъкът е способен ученик, Белгарат — неубедително измърмори Лелдорин, най-сетне разбрал каква реакция се очаква от него.
— Ако не друго, поне е гъвкав — сухо отвърна господин Улф. — Какво целиш с цялата тази натруфена премяна? — Той посочи крещящите дрехи на Лелдорин. — Приличаш на папагал.
— Мимбратите започнаха да задържат честни астурианци на разпит — обясни младият аренд. — А аз трябваше да премина край няколко от техните крепости. Сметнах, че ако се облека като един от техните благородници, никой няма да ми създава затруднения.
— Може би имаш повече здрав разум, отколкото си мислех — неохотно отстъпи Улф, после се обърна към Силк и Барак. — Запознайте се — това е Лелдорин, синът на барон Уилдантор. Той ще се присъедини към нас.
— Исках да поговоря за това с тебе, Белгарат — бързо се намеси Лелдорин. — Баща ми заповяда да дойда тук и аз не мога да не се подчиня на волята му, но съм дал клетва да се намеся в дело, нетърпящо никакво отлагане.
— Всеки млад благородник в Астурия се е заклел да участва в поне две-три подобни неотложни дела — отвърна Улф. — Съжалявам, Лелдорин, ала задачата, с която сме се заели, е прекалено важна. Не можем да отлагаме изпълнението й, докато ти устройваш засада на някой мимбратски бирник, тръгнал да събира данъци.
В този миг от мъглата се появи леля Поул. До нея крачеше Дурник, както винаги готов да я защити, ако се наложи.
— Какво правят тези двамата с мечовете, татко? — попита тя с блеснали очи.
— Играят си — немногословно отвърна господин Улф. — Или поне така казват. Това е Лелдорин. Май съм ти споменавал за него.
Леля Поул измери с поглед младия мъж от глава до пети и повдигна едната си вежда.
— Много живописно облечен младеж.
— Дрехите му са маскировка — обясни Улф. — Не е така лекомислен, както изглежда — във всеки случай поне не чак до такава степен. Той е най-добрият стрелец с лък в Астурия и е твърде възможно да имаме нужда от неговите умения, преди да приключим с изпълнението на задачата си.
— Разбирам — измърмори тя; по всичко личеше, че не е съвсем убедена в истинността на думите му.
— Естествено, има и друга причина — продължи Улф, — но смятам, че не е необходимо да навлизаме в повече подробности тъкмо сега, нали?
— Все още ли се тревожиш за похода, татко? — попита раздразнено тя. — „Мрин“, старинният сборник с ръкописи, е много неясен. Нито една от версиите не дава никакви обяснения за хората, които са споменати в него. Всичко може да е просто алегория, разбираш ли?
— Виждал съм прекалено много алегории, които в крайна сметка се оказват необорими факти. Не бива да рискуваме още толкова рано. Защо не се върнем всички в кулата? — предложи той. — Тук е доста студено и влажно за провеждането на дълги спорове относно различните варианти на един и същ текст.
Объркан от думите им, Гарион хвърли бърз поглед към Силк, но дребният мъж отвърна на погледа му с израз на пълно неразбиране.
— Ще ми помогнеш ли да уловим коня ми, Гарион? — учтиво попита Лелдорин и прибра меча си в ножницата.
— Разбира се — отвърна Гарион и също прибра оръжието си. — Мисля, че побягна нататък.
Лелдорин вдигна лъка си от земята и двамата тръгнаха по следите на коня.
— Прощавай, че те свалих от седлото — извини се Гарион, когато се отдалечиха от останалите.
— Няма нищо — засмя се Лелдорин. — Би трябвало да съм по-внимателен. — Той погледна лукаво Гарион. — Защо излъга Белгарат?
— Не беше точно лъжа — отвърна Гарион. — Ние наистина не искахме да се нараним взаимно. Понякога са нужни цели часове да обясниш подобно нещо на хората.
