продължавал да вярва, че ако настъпи часът на смъртната опасност, кралят ще дойде и ще спаси родината. И тогава Британия отново ще се превърне в кралство Логрия, в земя на мир и справедливост.
Някъде през 1200 година изведнъж се разчуло, че крал Артур наистина е умрял. Гластънбърийските монаси били намерили костите му в каменен саркофаг, заровен близо до гроба на кралица Гуиневир. Те твърдели, че не може да има грешка, тъй като под саркофага имало плоча с оловен кръст, хлътнал в камъка, и с надпис на латински, който гласял: „Тук, на остров Авалон, почиват крал Артур и съпругата му Гуиневир.“ Монасите твърдели, че костите били по-големи от костите на един простосмъртен, както и че имало още много чудеса, които доказвали, че в саркофага наистина е погребан крал Артур.
Изглежда, тази история била измислена от монасите, за да донесат нова слава на своето абатство и да се докарат пред норманските крале на Британия, на които не се нравело, че потиснатите им поданици очакват някой ден крал Артур да се завърне и да ги освободи от новите им господари.
Ние обаче при желание можем да си мислим, че по времето на Ричард Лъвското сърце монасите са открили не саркофага на крал Артур, а на Ланселот, и са го погребали отново с всички подобаващи почести в мраморна гробница.
Нима не можем също да вярваме, че крал Артур все още спи в омагьосана пещера в някоя долина на Авалон или сред затънтената пустош на уелските планини? Защото ето каква легенда все още се разказва в пълната с духове гуинедска земя…
Веднъж един овчар срещнал някакъв загадъчен странник.
— Под дървото, от което е отрязан клонът за тази тояга — казал непознатият, като посочил лесковия кривак в ръката на овчаря, — е закопано огромно съкровище.
А когато овчарят започнал да го разпитва, странникът му разкрил тайната на пещерата.
— На входа е окачена голяма камбана, но не трябва да я докосваш, за да не събудиш спящите в пещерата — казал му непознатият, след което тайнствено изчезнал. Овчарят разтъркал очи и му се сторило, че е сънувал.
Не след дълго обаче, когато търсел из планинските канари една изгубена овца, той стигнал до малка долина и видял в началото й леската, от която си бил отрязал клона за кривак още когато бил малко момче и се катерел по скалите.
Отишъл до дървото и видял, че между корените му наистина има тесен вход към пещера. Пропълзял по корем вътре и след малко се озовал в просторна тъмна зала. Щракнал с огнивото и запалил една свещ, която случайно носел в джоба си, и като я вдигнал високо над главата си, огледал чудното място. Навсякъде лежали в кръг спящи воини, облечени в стари доспехи и с положени до тях мечове, а върху едно ложе в средата почивал престарял крал със златна корона, който държал в десницата си бляскав меч, украсен със скъпоценни камъни. А в краката му имало купища злато и сребро.
Слисан от тази гледка, овчарят изведнъж направил крачка назад и за беда се блъснал в голямата камбана, окачена на входа. Силният й звън отекнал в залата, при което старият крал се събудил и бавно се изправил.
— Съмна ли се? — попитал той.
А овчарят, разтреперан от страх, без да знае защо, извикал:
— Не, не! Продължавай да спиш! Тогава кралят рекъл:
— Право казваш. Отново ще заспя, докато дойде денят, когато ще се, събудя и ще извоювам победа за британския народ. Вземи златото и среброто, което виждаш, и си върви, без да се помайваш, защото ако моите рицари се събудят по-рано, отколкото трябва, ще те убият, а тогава няма да има кой да каже думите, които ти вече каза, и аз не ще заспя дългия си сън.
После кралят затворил очи, а овчарят взел толкова злато и сребро, колкото можел да носи, и побягнал навън. И макар често да търсел леската, под чиито корени се намирал входът на тайнствената пещера, в която спели крал Артур и рицарите на Кръглата маса, никога вече не можал да я открие.
Информация за текста
© 1970 Роджър Ланслин Грийн
© 1986 Огняна Иванова, превод от английски
Roger Lancelyn Green
King Arthur and His Knights of the Round Table, 1970
Сканиране, разпознаване и редактиране: NomaD, 2009
Издание:
Роджър Ланслин Грийн. Крал Артур
Издателство „Отечество“, София, 1986
Рецензент: Андрей Данчев
Редактор: Лъчезар Мишев
Художник: Галя Георгиева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Спас Спасов
Коректор: Мая Халачева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11791]
Последна редакция: 2009-05-27 10:51:02
1
Вж. М. П. Алексеев, „Литература средневековой Англии и Шотландия“, изд. „Высшая школа“, Москва, 1984 г. — Б.пр.
2
По Д. А. Михайлов, „Книга Галфрида Монмаутского“, изд. „Наука“, Москва, 1984 г. — Б.пр.
3
Пак там. — Б.пр.
