Братя Грим
Храбрият шивач
В една лятна утрин един шивач седял до прозореца, и понеже бил в чудесно настроение, шиел без да вдигне глава. В това време по улицата минала селянка и викнала:
— Хубав мармалад продавам! Хубав мармалад продавам!
Шивачът я чул. Той се показал на прозореца и казал:
— Качи се тук, жено, тук ще продадеш стоката си!
Качила се жената с тежкия си кош, влязла при шивача и му отворила всички гърнета. Почнал той да ги оглежда, вдигнал ги нависоко, помирисвал ги и накрая рекъл:
— Мармаладът ти изглежда добър. Я ми претегли стотина грама. Е, може и по-малко да е.
Селянката, която се надявала да продаде много повече, му дала колкото иска, но си отишла сърдита, мърморейки под нос.
— Хубаво ще си хапна от този мармалад — казал си шивачът, — ще стана по-силен.
Извадил хляба от шкафа, отрязал си една голяма филия и я намазал с мармалада.
— Ще ми се услади — казал си той, — но най-напред ще довърша елека и тогава ще ям.
Оставил хляба с мармалада до себе си, продължил да шие и от радост правел все по-широки бодове. През това време миризмата на сладкия мармалад примамила мухите и те накацали върху хляба.
— Я, кой ви е поканил? — викнал шивачът и прогонил неканените гости.
Ала мухите си седели върху хляба и смучели от сладкия мармалад. Накрая шивачът се ядосал, грабнал едно парче плат и им нанесъл безжалостен удар.
— Чакайте, ще ви дам да разберете — викнал той.
После се отдръпнал малко назад и видял, че е убил седем мухи наведнъж.
— Голям юнак съм! — рекъл той и се възхитил от храбростта си. — Целият град трябва да узнае това.
Младият шивач си скроил набързо един колан, ушил го и извезал върху него с големи букви „Седем с един удар“.
— Само градът ли? — рекъл той пак. — Не, целият свят трябва да узнае това?
И от радост сърцето му почнало да тупти по-бързо. Шивачът препасал колана и решил да тръгне по широкия свят. Преди да напусне къщата, поогледал се да види дали има нещо, което би могъл да вземе със себе си. Но не намерил нищо освен една буца старо сирене и я пъхнал в джоба си. Пред портата зърнал едно птиче, което се било заплело в храстите и сложил и него в джоба си.
После закрачил храбро по пътя и понеже бил лек и пъргав, не чувствал никаква умора. Пътят го отвел до една планина и когато стигнал до най-високия връх, видял един великан. Шивачът отишъл при него и дружелюбно го заговорил:
— Добър ден, побратиме. Седиш си тука и се любуваш на широкия свят, а? Аз пък тръгнах да си опитам щастието. Искаш ли да дойдеш с мене?
Великанът погледнал презрително младия шивач и рекъл:
— Дрипльо! Голтак! Я се виж какъв си хилав!
— Така ли? — отвърнал шивачът, разкопчал дрехата си и показал на великана пояса си. — Прочети тук що за човек съм аз!
Прочел великанът „Седем с един удар“ и помислил, че шивачът е убил седем души, но никак не му се вярвало. Затова решил да го изпита — взел един камък, стиснал го и от него потекла вода.
— Ако си силен, направи същото — рекъл великанът.
— Само това ли? — викнал шивачът. — Това за мен е нищо!
Бръкнал в джоба си, извадил мекото сирене, стиснал го и потекла саламура.
— Какво ще кажеш, а?
Великанът не знаел какво да каже, защото не можел да повярва, че има такава сила у това човече. Ето защо вдигнал друг камък и го хвърлил толкова високо, че той едва можел да се проследи с очи.
— Хайде сега, направи същото!
— Добре хвърляш — рекъл шивачът, — но камъкът накрая пак падна на земята. Аз пък ще хвърля камък, който няма да падне.
Бръкнал в джоба си, извадил птичето и го запратил във въздуха. Птичето полетяло към небето и се изгубило в простора.
— Какво ще кажеш за тая работа, приятелю — попитал шивачът.
— Умееш да хвърляш — рекъл великанът, — но сега ще видим дали можеш да носиш нещо по- тежко.
Завел младия шивач до един грамаден дъб, който бил повален на земята. После му казал:
— Ако си наистина силен, помогни ми да изнесем това дърво от гората.
— На драго сърце — отвърнал шивачът. — Ти вдигни само дънера, а пък аз ще нося клоните и листата — те са по-тежки.
Великанът вдигнал дънера, а шивачът седнал на един клон. Така великанът, който не можел да се обърне и да види какво става отзад, трябвало да носи цялото дърво, а отгоре на това и шивача.
А на шивача му било много весело и леко на душата и даже си подсвирквал. Но великанът, след като мъкнал известно време тежкия товар, нямал вече сили да върви и викнал:
— Слушай, пускам дървото!
Шивачът скочил пъргаво на земята, уловил с две ръце дървото, уж че го е носил, и казал на великана:
— Такъв голям човек си, а не можеш сам да носиш дори това нищо и никакво дърво.
Продължили заедно пътя си и минали край една череша. Великанът хванал най-горния клон на дървото, по който висели най-зрелите плодове, навел го и го дал на шивача да го държи, за да яде. Но шивачът бил толкова слаб, че не можел да удържи клона; щом великанът го пуснал, клонът веднага се вдигнал и шивачът полетял заедно с него във въздуха. Когато отново паднал на земята невредим, великанът рекъл:
— Толкова ли нямаш сила да удържиш нищо и никаква пръчка?
— Сила не ми липсва — отвърнал шивачът. — Да не мислиш, че това е трудно за човек, който с един удар поваля седмина? Аз прескочих дървото, защото ей там в гъсталака стреляха ловци. Прескочи го и ти, ако можеш.
Опитал се великанът, но не успял да прескочи дървото, а увиснал сред клоните; така шивачът го победил и този път.
Великанът казал:
— Щом си такъв голям храбрец, ела с мене в нашата пещера и пренощувай у нас.
Шивачът се съгласил и тръгнал с него. Стигнали в пещерата, а там около огъня седели други великани и всеки държал в ръце по една печена овца и ядял. Огледал се шивачът и си помислил: „Тук е много по- широко, отколкото в моята работилница“.
Великанът му посочил едно легло и му казал да си легне и да се наспи. Но леглото било прекалено голямо за шивача, затова той не легнал на него, а се сгушил в един ъгъл.
Станало полунощ. Великанът, който мислел, че шивачът е заспал дълбоко, станал, взел един голям железен прът, продънил с един удар леглото и си помислил, че е убил дребосъка.
Рано-рано на сутринта великаните отишли в гората и съвсем забравили за младия шивач, но не щеш ли, неочаквано той се задал с весел и безстрашен вид по пътя. Великаните се изплашили, помислили, че ще ги избие до един и бързо побягнали.
Шивачът продължил пътя си все в посоката, която му показвал неговият дълъг и остър нос. Вървял, вървял, стигнал до един дворец и понеже бил вече много уморен, влязъл в двора, легнал на тревата и заспал. Докато спял, дошли придворните, огледали го и прочели на пояса „Седем с един удар“.
— Я, какво търси този герой от войната в нашата мирна страна? — питали се те. — Сигурно е някой могъщ господар.
Отишли и казали на царя. Казали му още, че ако случайно избухне война, този човек може да им бъде полезен, и че не бива да го изпуснат, каквото и да струва това.
Техните съвети допаднали на царя. Тогава изпратил един от придворните при шивача, за да му предложи висока военна длъжност.
