— Тръмбо е видял. Това е единственият начин да узнае.
— Какво е видял?
— Когато се срещнахме за пръв път, аз бях в ресторанта на Джафи и по масата бяха пръснати много листове. Той ги нарече домашно. Трябва да я е видял.
Устата й бе пресъхнала, а гърлото й дращеше. Преглътна и продължи:
— Тръмбо е видял цифрата 1284 и короната. Това е бил адресът му в документите на Макена, но ние все още не знаехме. Кутиите, които изпратих по пощата… те са в апартамента ми. Може тези документи да съдържат уличаваща информация. Трябва да изпратиш някого да ги прибере. Сега са доказателство.
Ноа тутакси се обади на Ник.
— Нашите хора са на път към апартамента ти — увери я той.
— Но нямат ключ.
— Не им е нужен. Могат да влязат. Сега вече можеш да си почиваш.
— Значи още не сте го заловили?
— Още не, но ще го направим.
Клепачите й се затвориха, а той я изчака да заспи, преди да последва примера й. Час по-късно Ник го събуди:
— Очакват ни.
Ноа мигом се разсъни и ръката му машинално се стрелна към кобура.
— Какво, по…
— Събуди се. Очакват ни — повтори Ник.
— Говори по-тихо. Ще събудиш Джордан.
Партньорът му се засмя.
— Тя е будна. Ти спеше. Вече от няколко минути си говорим с нея.
Чак като се изправи, Ноа осъзна, че съдия Бюканън и най-малкият брат на Джордан — Закъри, също са в стаята. Ник даде знак на приятеля си да го последва в коридора. Ноа едва се сдържа да не нареди на федералния съдия да не изморява дъщеря си с дълги разговори.
Ник се запъти към асансьора.
— Имам лоши новини. Пруит е проникнал в апартамента на Джордан. Взел е копията.
— По дяволите! — Ноа прокле собствената си глупост. — Защо не изпратих някого по-рано!
— Джордан беше простреляна. Тя бе от първостепенно значение за теб… и за мен.
Ноа изпусна дълбока въздишка. Не биваше да се отпуска. Сега повече от всякога трябваше да е нащрек. Заради Джордан.
— Имам нужда от кафе.
— Пит ни чака в кафенето. Храната не струва, но трябва да хапнеш нещо. Аз вече го направих и беше ужасна.
— Страхотна реклама. Нямам търпение да я опитам!
Асансьорът се забави и те тръгнаха по стълбите. Доктор Моргенстърн седеше сам на маса в ъгъла. Ноа грабна една сода и се присъедини към него.
Пред психиатъра имаше чиния с недокосната салата. Видя, че Ноа я гледа.
— Напомня ми дните в медицинския колеж — рече Пит, намръщи се с отвращение и побутна чинията настрани.
— Да се захващаме за работа. Има няколко агенти, готови да се включат в случая. Нямат търпение да се доберат до Пруит и го искат жив.
— Чакай малко — обади се Ник. — Дали смятат да го помилват, ако се съгласи да даде допълнителни показания по делото
— Ако трябва да съм честен, не знам. Бяха доста уклончиви.
— Пруит е убил трима души в Серенити и се опита да убие Джордан. Няма начин това да му се размине — заяви Ник.
— Тези неща не ги решаваме ние…
— Не, ние ги решаваме. — Ноа беше непреклонен.
— Дяволски си прав — подкрепи го Ник.
— Доктор Моргенстърн предпочете да не им напомня кой е висшестоящият.
— Струва ми се, че и аз съм съгласен с вас — рече.
— Къде са тези агенти? — попита Ник.
— В града, чакат заповед.
— Заповед за какво?
Шефът му въздъхна.
— Да обявят официално издирване на Пруит.
— Но това е лудост — възрази Ноа. — Той ще се покрие.
— И какво предлагаш? — попита Пит.
— Действията им са погрешни — рече Ноа.
— Слушам те.
— Пруит смята, че засега е в безопасност. Но той не знае какво съдържат документите, нито дали ние разполагаме с някаква информация за него.
— Но как можеш да си сигурен какво си мисли той?
— Защото е тук. Всички го търсят и той още не се е появил. Много е предпазлив. Джордан ми каза, че сигурно е видял написаните върху листа цифри. Навярно подозира, че в документите се съдържа друга уличаваща го информация.
— Сигурен е, че може да се справи със ситуацията — добави Ник.
— Да, и донякъде е успял — кимна Ноа. — Проникнал е в апартамента на Джордан и е взел копията.
— И сега какво следва? — попита Пит.
— Джордан — отвърна Ноа. — Пруит ще изчака, за да види дали тя ще се възстанови или не.
Моргенстърн забарабани с пръсти по масата.
— Ако извадим на светло името му, ще изчезне.
— Точно така — потвърди Ноа, а Ник кимна.
— Не можем да позволим това да се случи. Имаш ли план? — погледна го Пит.
Ноа бе доволен, че го попита.
— Да, сър, имам. Ще заложим капан на този плъх.
— Къде? — намеси се Ник.
— Смятам да примамя отново Пруит в апартамента на Джордан — заговори Ноа, — но трябва да побързаме.
— Ник се усмихна, но Моргенстърн се намръщи.
— И как смяташ да го постигнеш?
— Само с едно телефонно обаждане — отвърна Ноа. — Това е всичко, което е нужно.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Анджела, обажда се Ноа Клейборн.
— О, боже! Ноа! — От другия край на линията, Анджела бе искрено изненадана да го чуе. Чу се трясък и Ноа се почуди дали сервитьорката не бе изпуснала някоя от чиниите на Джафи. — Бедничкият. Как се справяш? Всички тук сме много разстроени от случилото се с Джордан. Целият град говори само за това. Как е тя? Чухме, че състоянието й е все още критично.
— Да — рече той. — Опитвам се да не губя… надежда. Но е много тежко.
— О, знам какво ти е. Всички се молим за нея. И за теб.
— Тя още не е дошла в съзнание.
Ноа погледна в бележника си и зачеркна първата точка от списъка с информация, която смяташе да й съобщи.
— Не е ли? Съжалявам. Наистина бих искала да й помогна с нещо.
