Списък с убийства

— Но рискува някоя от жертвите му да отиде в полицията — намеси се Регън.

— Той се мисли за непобедим — прекъсна я Софи. — А според него рискът явно си струва. Мери Кулидж му е прехвърлила малко повече от два милиона. Това са ужасно много пари, момичета.

— Определено си струва — съгласи се Корди. — Особено когато си толкова алчен.

Регън погледна Софи.

— Ти как се сдоби с този дневник?

— Казах ти, че дъщерята на Мери го намерила след погребението, докато опаковала нещата на майка си. Веднага отишла в полицията, но не стигнала до никъде. Наела адвокат да върне парите, но като прегледал документите, които Мери била подписала, казал на дъщерята: „Стореното от Шийлдс е осъдително, но от правна гледна точка той не е нарушил никакви закони“.

— И какво е станало после? — попита Регън, защото Софи млъкна изведнъж.

— Кристин — така се казва дъщерята, трябвало да се върне в Батъл Крийк, където живее със съпруга си. Но преди да замине, изпратила копие от дневника до „Трибюн“. Репортерът, който е получил писмото, провел няколко разговора по телефона, но заради по-неотложни теми зарязал тази — според него — загубена кауза. Писмото и копието от дневника се озовали в кошчето му за боклук. Чух го да разказва на колега колко наивни и доверчиви са жените и разбира се, веднага се ядосах. Така че, когато той излезе по работа, извадих копието на дневника от кошчето и го прочетох.

— Нали знаеше колко си пада Софи по загубени каузи — вметна Корди. — И тъй като се нуждаеше от помощ, ме застави да прочета дневника…

— И Корди веднага реши да участва — добави Софи.

— Кога се случи всичко това? — попита Регън.

— Ти беше в Ел Ей, когато Корди отиде при ченгетата да научи нещо.

— Тя ме накара! — каза Корди. — Но ще призная, че първоначално бях окуражена от факта, че полицията всъщност води разследване срещу този човек. Обаче радостта ми не трая дълго. Лейтенант Луис, застаряващ женкар и флиртаджия, прояви невероятно състрадание и разбиране. Обаче ми отне около две минути, за да разбера, че всъщност изобщо не му пука за този случай. Преструваше се заради мен.

Софи беше забравила да каже на сервитьора да донесе салатата й веднага щом е готова. Трите обяда пристигнаха едновременно. Тъй като бързаше да се върне на работа, тя грабна вилицата и атакува салатата с настървение. Корди изсипа обилно количество кетчуп върху чийзбургера си.

— Има ли подадени други оплаквания срещу Шийлдс? — попита Регън.

— Да, изглежда, е имало и други жени — отвърна Корди, — но не са събрани никакви твърди доказателства. Лейтенантът настояваше, че по случая се работи. Не съм сигурна какво точно означава това. Както и да е, оттогава мина цял месец, а Шийлдс си остава на свобода. Открих, че Луис е прехвърлил разследването на един от по-немарливите си детективи, някой си Суини.

Тя отново взе сандвича и се канеше да го захапе, когато Регън попита:

— И от колко време казвате, че се занимавате с това?

— Не много отдавна — каза Корди.

Регън нарочно изчака Корди пак да посегне към чийзбургера си и рече:

— Имам още един въпрос…

Корди отново остави сандвича в чинията.

— Нарочно го правиш, нали? Питаш ме точно когато… Софи, остави картофите ми на мира.

— Те не са полезни за теб. Просто ти помагам да ги изядеш, защото се грижа за здравето ти. Нали съм ти приятелка.

Корди направи измъчена гримаса, но лицето на Регън придоби сериозен вид:

— Мислиш ли, че Мери Кулидж се е самоубила, или споделяш мнението на Софи?

— Че е била убита ли? — прошепна Корди. — Не съм сигурна. Възможно е.

Регън остави вилицата си и се приведе напред:

— Сериозно ли говориш?

— Защо не реагира така шокирано, когато аз ти казах мнението си? — попита Софи.

Регън отговори без заобикалки:

— Защото ти си кралица на драматичните изявления. Корди е по-прагматична и ако и тя мисли, че е възможно, работата е сериозна.

— Не съм кралица на драматичните изявления! — възрази Софи намръщено.

— Кажи ми, Корди, защо мислиш, че е възможно? — попита Регън, без да обръща внимание на коментара на Софи.

— Прочети дневника.

— Ще го прочета, но все пак ми обясни.

— Добре. Към края му се усеща, че Мери се е страхувала от Шийлдс. Той я е заплашвал. Ако прочетеш последната страница, ще видиш, че Мери е писала много разкривено. Това ми подсказва, че е била под въздействието на някакви успокоителни, които са я правели неадекватна. Може би затова е написала това… Но пък може и да е станало наистина.

Регън взе листовете, издърпа последния от купчината и го прочете. Имаше само четири думи. „Твърде късно. Те идват.“

ШЕСТА ГЛАВА

В алеята миришеше на мокра кучешка козина. Препълненият казан за боклук, зад който детектив Алек Бюканън бе прекарал почти цялата нощ, вонеше още по-ужасно.

Общо седем детективи работеха по случая. Алек бе изтеглил късата клечка и трябваше да подсигурява тила на колегата си Майк Танър. Сега той беше вътре в сухия и най-вероятно топъл склад и чакаше да сключи сделката..

Детективите под прикритие Дътън и Нелис бяха от другата страна на улицата и наблюдаваха от различни ъгли входа на склада.

Още двама детективи бяха в противоположния край на града в един ресторант и изглеждаха млади и спретнати като гимназисти. Бяха облечени в униформата на всички тийнейджъри в града — тениски „Олд Нейви“, прекалено широки дънки „Гап“ и изтрити маратонки „Найк“. Чакаха нетърпеливо новата партида, предназначена за улиците на предградията.

Седмият детектив проследяваше парите.

Детектив Дътън официално ръководеше операцията, но Танър смяташе, че той командва парада. Алек беше работил с Танър само няколко дни и се стараеше да не си прави прибързани заключения за него. Беше заел изчаквателна позиция. Все пак това, което беше видял досега, никак не го впечатляваше. Танър бе избухлив и не се стараеше да се владее. Което не беше добре в подобна ситуация, мислеше си Алек. Никак не беше добре.

Танър вече бе причинил проблеми. Той отказа да носи подслушвателно устройство и не позволи на техниците да сложат „бръмбари“ в склада. Тревожеше се, че можело да открият микрофоните, и тъй като само той беше работил с близнаците, колегите му трябваше да се съгласят.

На Алек му бяха казали, че се очаква сделката да стане към три-четири сутринта, когато мръсниците изпълзяваха от дупките си, за да купуват и продават всичко възможно. Тези двама адвокати обаче бяха от друга порода — очевидно започваха работа към обяд.

Адвокатите Лайл и Лестър Сисли бяха еднояйчни близнаци, които се бяха преселили в Чикаго от някакво затънтено градче в Джорджия. Говореха и се държаха като добродушни старомодни провинциалистчета, които се кълнат в американското знаме и слушат Елвис всяка сутрин. Обичаха да излизат из града и да се поразкършват в някой търкал от време на време, но никога не се забъркваха в истински неприятности. Случайните познати смятаха близнаците за малко глуповати, но ужасно сладки.

Истината беше точно обратната. У тях нямаше нищо симпатично или глуповато. Имаха еднакъв коефициент на интелигентност и бяха една точка над границата, от която започват резултатите на гениите. Разправяше се, че изкарали в купонясване цялото си следване в юридическия колеж и въпреки това успели да завършат като първенци на випуска.

Близнаците бяха прекарали в Чикаго малко повече от година, когато стигнали до извода, че работят