— Няма да ти позволя пак да разбиеш сърцето ми. Чуй ме, Алек. Не можеш да ми кажеш, че си тръгваш, и после да се върнеш и да ме прегръщаш… Просто не можеш. — Тя започваше да се разгорещява. Скръсти ръце на гърдите си. — Ти обръщаш нова страница, забрави ли? Точно това ми каза. Обърни страницата, Алек. Продължавай напред, право към изхода.
Беше готова за битка, на той не игра според правилата.
— Обичам те, Регън.
Тя примигна объркано. Усмивката му бе обезоръжаваща.
— Да, наистина, обичам те. Тя не му повярва.
— Но ти каза: „Ако някой път дойдеш в Бостън…“
— Няма да отида никъде без теб.
Регън бе твърдо решена да го поизмъчи малко, преди да му прости. Но сърцето й му принадлежеше. Отстъпи назад и каза:
— Ако някой път дойдеш в Чикаго…
Тя опита да затвори вратата. Кракът му й попречи. Той се усмихна, когато я избута назад и прихлопна след себе си.
— Май не си забелязала…
Колко го обичаше! Искаше да му го каже, но само попита:
— Кое?
— Вече съм тук.
ЕПИЛОГ
Алек щеше да води Регън у дома, за да я запознае със семейството си. Тя бе нервна и притеснена, че може да не я харесат. Според него това бе най-откаченото нещо, което тя можеше да си помисли. Не можеше да си представи защо се чувства толкова несигурна, но направи всичко възможно да я успокои, докато крачеха заедно през летището.
За околните те бяха странна двойка. Алек си беше пуснал дълга коса и брада за една операция под прикритие, която току-що бе завършил за Бюрото, и не бе имал време да се обръсне и подстриже. Беше си взел душ и бе облякъл удобната си „униформа“ за свободното време — тениска и избелели дънки.
Регън беше като картинка — с розова риза, къса кафява пола и сандали. Единствените й бижута бяха чифт малки диамантени обеци и годежният й пръстен.
Тя изглеждаше като момиче от корицата на някое модно списание. Той — като сериен убиец.
Мъжете се опитваха да уловят погледа й, а жените се опитваха да не се разпищят, когато го погледнеха.
Настаниха ги на последния ред в първа класа, което им осигури малко уединение, и веднага щом можаха да разкопчеят коланите си, той се наведе през облегалката и я целуна. После й каза колко много я обича.
— Знаеш ли какво си мислят хората, когато ни видят заедно?
— Да — прошепна тя. — Мислят си каква късметлийка съм.
— Точно така. Точно това си мислят.
Тя направи възмутена гримаса.
— Най-добре си свали обецата, преди братята ти да са я видели. От това, което си ми разказвал за тях, ще те скъсат от подигравки.
— Ще ги оставя да се позабавляват. После ще я сваля.
— Имаше ли време да прочетеш статията на Софи за Шийлдс?
— Да, тя се е справила чудесно.
— Много е талантлива. Това изненадва ли те?
Той протегна крака, намести седалката си и хвана ръката й.
— Скъпа, след като открих, че тя е дъщеря на Боби Роуз, нищо, свързано нея, не може да ме изненада. Разкажи ми как си се запознала с Корди и Софи. Знам, че сте станали приятелки в училище…
— Спенсър не ти ли разказа за грубиянката?
— Не, препоръча ти да ми разкажеш.
— Всичко започна заради един чифт шноли — започна тя и му разказа история за грубиянката Морган. На Алек му се стори изключително смешно, че Регън е повърнала върху момичето.
— Тя остави ли ви на мира след това?
— Не съм я виждала от години.
— Чудя се какво е станало с нея.
— О, аз знам какво е станало — тя влезе в политиката. Сега е сенатор.
Той пак се разсмя, сигурен, че тя се шегува.
Регън обожаваше смеха му. Обожаваше абсолютно всичко в него. Той беше влязъл в офиса й и беше променил живота й завинаги.
Но след малко мъжът на мечтите й се унесе в сън.
— Алек? Кога ще ми покажеш градската къща на Ник?
Той едва отвори очи.
— Тя вече е нашата градска къща — поправи я той. — Можем да отидем там утре, ако искаш. Ако не ти хареса, ще я обявим за продажба и ще си потърсим друга.
— Ще ми хареса.
— Има достатъчно спални за твоите приятелки. Знам, че те ще ти липсват.
Щеше да й липсва, че не може да ги вижда, но знаеше, че пак ще се чуват по телефона всеки ден.
— Аз ще пътувам напред-назад няколко месеца, докато Пол и Хенри свикнат да се оправят без мен.
— Хенри как прие новината, че местиш офиса си в хотела в Бостън?
— Също както твоят приятел — че ще постъпваш на работа във ФБР.
— Значи и той е плакал като дете?
— Забравих да ти кажа една новина. Вашата компютърна специалистка вече работи за „Хамилтън“.
— Мелиса е приела работата?
Регън се усмихна.
— Ейдън не знае какво да прави с нея. Тя му каза, че иска да смени всичките ни компютри, защото са за боклука.
— За боклука? Така ли му каза?
— Тя вече се опитва да оправи езика си.
Регън му разказваше какви подобрения ще направи в новия си офис в хотела в Бостън. Спря, когато осъзна, че Алек е заспал.
Целуна го по бузата.
— Обичам те, Алек. Сега и завинаги.
Информация за текста
© 2004 Джули Гарууд
© Дори Габровска, превод от английски
Julie Garwood
Murder List, 2004
Сканиране: Lindsey
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Джули Гарууд. Списък с убийства
