срещу седем хиляди и петстотин долара. Разказала всичко на Хелън и тя й дала пистолета, купен от Олдридж.
Когато настъпил моментът за реализиране на споразумението, Мерил неочаквано станал подозрителен. Разтършувал из стаята и открил скрития микрофон, скъсал лентата и счупил магнетофона. Айрин го заплашила с пистолета, но той се хвърлил върху нея и й го отнел. Тогава Айрин му дала парите и получила бижутата.
Айрин Кийт знаеше, че се досещам какво се е случило, така че реши да ми позвъни и да бъде откровена. Искаше да се споразумеем и всичко да се уреди.
— А убиецът? — запита Дрейк.
— Оттук нататък се налага да гадаем, защото може би се е стигнало до разчистване на сметките. Боулс се е скарал с Мерил за сумата, която е трябвало да получи. После е грабнал пистолета от жабката и го е застрелял.
Не знаем кой и до каква степен е притискал Мерил. Споменал е, че има дълг от хазарт, а е трябвало да се разплати и с Ивлин.
Боулс вероятно не е имал намерение да убива Мерил, когато е тръгвал с него. Мерил е искал да отидат в „Краункрест“ и там срещу неколкостотин долара да се споразумее с Ивлин. Мерил е карал наета кола. Не я познавал добре. Моделът бил същият като на Лумис и както понякога се случва, контактните ключове са били заменяеми.
Според мен, между Боулс и Мерил е възникнал остър спор за дела на Боулс, който вероятно е поискал част от цялата сума, докато Мерил му е предложил само процент от остатъка след разплащането с Ивлин. Разгорещили са се. Мерил е показал пистолета, който взел от Айрин Кийт, и мястото му в жабката. Боулс го е измъкнал оттам и заплашил Мерил. Той пък на свой ред се е опитал да му го отнеме и Боулс е дръпнал спусъка.
Това вероятно е една от онези истории, които протичат толкова неочаквано, че преди да осъзнае какво се е случило, до Боулс вече е имало труп. Естествено, първата му мисъл е била как да го натресе на някого другиго и Ивлин Бегби се оказала най-подходящия обект.
Допускам, че Мерил е бил убит на път за Ивлин. Убийството може да е извършено недалеч от мястото, където е намерен трупът. Боулс открива пуст черен път, откарва там колата с тялото на Мерил, почиства и презарежда пистолета, отива в „Краункрест тевърн“, установява, че Ивлин я няма, досеща се, че е излязла на покупки и че когато се върне, ще има какво да сложи в чекмеджетата на скрина.
После подхвърля пистолета, сваля една от калъфките, връща се на автостоп в Холивуд и взема колата на Руби Инуд, като й плаща двадесет и пет долара за услугата.
Вероятно по същото време Лумис открива липсата на колата и съобщава в полицията за кражбата. Възниква прекрасна възможност за Боулс да си създаде алиби и той разказва на Лумис, че току-що е видял Мерил да заминава и че сигурно е взел колата му по грешка. Съобщава му още, че заедно с Мерил в колата е имало и някаква жена, която не познавал. Това му дало възможност да засили подозренията към Ивлин и да затвърди собственото си алиби, защото създавал впечатление, че малко преди пет Мерил все още е бил жив.
И така, Боулс подхвърля пистолета в чекмеджето на Ивлин. Не се съмнявал, че тя ще го намери. Предполагал, че тя едва ли ще се осмели да съобщи в полицията, защото веднъж вече била открила подхвърлена гривна. Ето защо бил сигурен, че Ивлин ще потърси някой, който ще я посъветва да му донесе оръжието, за да не го намерят у нея.
В краен случай, ако не влезела сама в капана, полицията щяла да открие тялото на Мерил, а впоследствие и оръжието на престъплението у нея.
За нещастие, Ивлин паднала право в ръцете му. Той я наблюдавал от една новострояща се сграда с бинокъл. Видял как намира пистолета и тръгва.
Оттук нататък независимо от хода на събитията картите трябвало да излизат така, както Боулс ги бил подредил. Опитал се да изхвърли Ивлин от шосето. Ако паднела в пропастта, щял да слезе до колата, да изстреля един куршум и да остави пистолета до нея. Сетне щял да постави калъфката върху главата на Мерил и да избута колата с тялото му горе-долу на същото място, за да създаде впечатление, че Ивлин е застреляла Мерил, после е загубила контрол над колата, катастрофирала е и е загинала.
Ако ли пък постъпела по единствения логичен начин — да стреля, попадала право в лапите на Боулс. Единственото, което не предвидил, било, че могат да бъдат простреляни капакът или калникът на колата на Руби Инуд. Когато това се случило, възникнал още един проблем за решаване. Той се върнал при колата с тялото на Мерил, пробил дупка на калъфката, нахлузил я върху главата му, докарал колата до края на шосето и…
— Но защо не е запалил фаровете? — попита Дрейк. — Все пак трябвало е да вижда къде кара!
— Нарочно ги е изключил, целял е разказаното от Ивлин да прозвучи неправдоподобно. Бил е сигурен, че ще се разбере, че калъфката е от нейната стая и че ако полицията пристигне навреме, ще установи, че дупката в нея не е от куршум. Изключвайки светлините, преди да блъсне колата в пропастта, той дал коз в ръцете на полицията и бил сигурен, че подозренията ще паднат върху Ивлин.
— Боже мой! — простена Дрейк. — Можем ли да докажем всичко това?
— Можем. За нещастие на Боулс, Айрин Кийт доста предвидливо е записала номерата на банкнотите, които изтеглила от банката, за да плати на Мерил и които Боулс прибрал след убийството. С тези пари Боулс вероятно е купил новата кола на Руби Инуд. Почти сигурно е, че в бронята на старата й кола има дупка от куршум, заради която той измислил историята с катастрофата. Това го е накарало да помоли Оскар Лумис и Руби Инуд да му осигурят алиби.
Айрин Кийт току-що ми направи предложение срещу двадесет хиляди долара напълно да уредя недоразуменията с Ивлин. Отговорих й, че приемам това за справедливо!
— Двадесет… хиляди… долара! — заекна Ивлин.
— Правилно разбрахте. С тях ще си купите необходимите тоалети за пробните снимки. След рекламата, която ви направи пресата, мисля, че няма да имате проблеми с пробните снимки. Така ще платим на Нийли за първото ви дело, на Дрейк за услугите, а и нещичко ще ви остане.
— И единственото условие беше да ми повярвате? — разплака се Ивлин.
— Е, аз винаги вярвам на клиентите си, Ивлин! След като премислих онова, което ми разказахте за втория куршум, и научих, че Руби Инуд кара нова кола, пред очите ми започна да просветва. Този случай е прекрасен пример, че и дребните неща могат да бъдат решаващи. Само два факта, новата кола и звукът, предизвикан от втория куршум, при правилно свързване, дават ключа към истината.
Нийли извади носната си кърпа и избърса челото си.
— До вас човек се чувства фантастично, мистър Мейсън! — каза той. — Но аз се връщам в Ривърсайд и ще отворя кантора за нестандартни правни услуги. Прекараните с вас няколко дни така ми завъртяха главата, че едва ли ще бъда в състояние да се върна към обичайната си адвокатска практика.
— Практиката не може да бъде обичайна, когато имаш работа с червенокоси! — засмя се Мейсън.
Информация за текста
© 1954 Ърл Стенли Гарднър
© 1992 Надежда Гаврилова, превод от английски
Erle Stanley Gardner
The Case of the Restless Redhead, 1954
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008
Редакция: BHorse, 2008
Публикация
Ърл Стенли Гарднър. Червенокосата авантюристка
Американска. Първо издание
