Ейбрахам Лорънс бе висок кокалест мъж, който гонеше четиридесетте. Изглеждаше по-възрастен, тъй като лицето му бе потъмняло от слънцето. Бялото на тъмносините му очи бе леко пожълтяло вследствие на хроничната малария, от която страдаше, подобно на много други инженери. Слънчевите лъчи бяха образували мрежа от ситни бръчици около очите му и две дълбоки бръчки покрай голямата му уста.
— Какви лоши новини? — попита тя, вече уплашена.
— „Принц Уелски“ и „Рипалс“ са потопени от японски бомбардировачи.
Франсин закри устата си с ръка.
— Не може да бъде! — Почувства как сърцето й се стяга. — Това сигурно е японска пропаганда.
— Боя се, че не. Съобщиха го по радиото. Я го включи.
Лампите на радиоапарата загряха и в ефира се разнесоха гласове на странния говор, известен като „Ем Би Си Инглиш“ — от съкращението на „Малейън Броудкастинг Корпорейшън“. С разширени очи тя се опита да осмисли чутото.
— Татко, татко! — развика се Рут, за да привлече вниманието на баща си. Ейб я вдигна и я прегърна. — Нали си дойде, за да си поиграем, татко?
— Точно така, мила — отвърна Ейб и я целуна. Франсин слушаше и не вярваше на ушите си. Двата големи кораба, всъщност целия кралски флот в Малая, вече ги нямаше. Възприе тази новина като вест за ужасяващо природно бедствие, за наводнение, за пропаст, разкъсала земните недра.
Чуваше ударите на сърцето си.
— Лелите ми казаха, че японците идат.
— И това е вярно — отвърна Ейб над рамото на Рут. — Според Ем Би Си били отблъснати и изтласкани в морето, обаче научих други новини.
Гласовете от радиото, подобно на гласа на Ейб, на пръв поглед бяха спокойни, обаче се чувствуваше, че са изпълнени с напрежение.
— Какви новини?
— Успели са да установят плацдарм.
— Какво означава това?
— Означава, че десантът им е бил успешен и че сега войските им нахлуват в страната.
Малайската прислуга се бе смълчала и слушаше внимателно думите на господаря. Ейб усети това, хвана Франсин за ръка и я отведе по-далеч от вратата на кухнята.
— Ще трябва да направим нещо, мила.
— Какво? — попита ужасената Франсин.
— С Рут ще заминете за Сингапур. Разбира се, ще трябва да наемете бавачка.
— А ти?
— Аз имам работа тук.
— Каква работа?
— Не мога просто да зарежа всичко.
— Можеш да затвориш мината — каза тя. — Да дадеш на работниците заплати за две седмици и да им кажеш да се приберат по домовете си. Така никой няма да бъде застрашен.
— А какво ще кажат собствениците? — сопна й се той.
— Както се развиват събитията, собствениците така или иначе ще изгубят мината — отвърна тя.
— Така ли говорят старите ти лели в селото? — рече той презрително. — По-добре ще е да не обръщаш внимание на тези стари глупачки. Всички знаем, че очакват с нетърпение японците да дойдат и да закукуригат на бунището.
— Как можеш да говориш така след всичко, което японците направиха в Китай? — възкликна тя.
— Така или иначе, не мога да замина с теб и толкоз — отсече той. — Имам задължения към собствениците.
— Говориш за дебелите бизнесмени, които си седят в Манчестър? — попита тя. Не вярваше на ушите си.
— Ти да не си станала член на Гуоминдана? — каза той. — Говориш като печена комунистка.
Лицето на малката Рут се сбърчи тревожно.
— Татко, не се карай на мама!
— Поне ти не ме нападай, миличка — отвърна Ейб. — Не се карам на мама. Само се опитвам да й обясня нещо.
— Няма да тръгнем без теб — тихо каза Франсин. Ейб я щипна по бузата.
— Не бъди глупава, мила. Няма нищо опасно. Просто искам ти и Рут да не се паникьосвате. Там ще се чувствувате по-добре. Ще се върнете тук веднага щом обстановката се нормализира.
— А ако не се нормализира?
Ейб, вперил поглед в Рут, се позабави с отговора.
— В такъв случай ще дойда при вас в Сингапур. Не вярвам обаче да се стигне до това.
— Ами ако се стигне и вече е късно? Ейб, трябва да заминем всички заедно. И тримата!
— Не бъди глупава — повтори той раздразнено.
— Нужен си ни, Ейб.
— Нужен съм и на мината — отвърна той. — И на нейните собственици.
— Не сме ли ти по-скъпи от мината и собствениците? Той я погледна.
— Има една песен. „Обичам те много, мила, но още повече обичам честта си!“ Знаеш ли я?
— В една мина няма никаква чест, Ейб. Не бъди глупак!
Ейб застина. Не бе свикнал да му говори с такъв тон. Франсин бе започнала работа в мината на седемнадесет години като чиновничка. Ейб бе омаян от красотата й, така че не й се наложи да работи дълго. Наложи му се обаче да заплати скъпа цена заради увлечението си по евразийска жена. Много от приятелите и колегите му възприеха постъпката му като непростима обида. Бе се оженил за жена, която по тяхната терминология се окачествяваше като „мелез“, и заради това започнаха да странят от него. И двамата се оказаха принудени да понасят тяхното пренебрежение, подигравки, че и по-лоши неща. Всички казваха, че този брак е сложил край на кариерата му.
— Ако се стигне до най-лошото, ще трябва да повредя машините, за да не могат японците да използуват мината за собствените си военни цели. Знаеш, че калаят е стратегически метал, и…
Тя сърдитото прекъсна.
— Знам какво представлява калаят, Ейб. А не можеш да повредиш машините така, че японците да не могат да ги поправят.
— С твое извинение, запознат съм по-добре с този въпрос от теб — отвърна той хладно. — Ще заминеш за Сингапур, Франсин. Ако се наложи, ще те последвам.
— Ако се наложи!? Значи, с Рут сме по-малко важни от мината!
Погледът му бе леден.
— В тази обстановка, да.
Франсин бе облечена със син „монсам“ с висока яка и стегнат при бедрата. Внезапно й се стори, че дрехата я задушава.
— Ще се преоблека за вечеря — каза тя, бързо отиде в стаята си, облече пола и блуза и смени малките си черни пантофки с кожени обувки с висок ток.
Според семейното й възпитание една съпруга никога не трябваше да противоречи открито на съпруга си. Тя обаче чудесно знаеше, че в случая Ейб допуска ужасна грешка.
Когато се върна, Ейб лежеше на пода и си играеше с Рут.
— И тогава малкото прасенце се прибрало у дома…
— Татко, спри да ме гъделичкаш! — пищеше от удоволствие Рут.
Франсин цялата трепереше. Гласът й също.
— Насочили са ги не накъдето трябва — каза тя.
— Кое?
— Оръдията на Сингапур. Насочени са към морето, Ейб. А пък японците настъпват от север. По суша.
Той я погледна и се замисли. По погледа му тя разбра, че не е съгласен с нея.
— Японците вече изчерпаха силите си в Китай — каза Ейб. — Не разполагат със сили и средства за
