заминаването си той продал няколко десетки записи с тайнствено заглавие на някакъв чудноват език. Твърдял, че този запис е неповторим научно-технически рекорд на неговата фирма и че съдържа такива усещания, които струват не по-малко от пет хиляди долара за парче.
Трябва ли да казвам, че Хризантемата, която беше минала вече през всичко, дебела и мръсна, затъпяла полуидиотка с треперещи ръце и увиснала долна челюст, беше първата, която купи последния запис на Ван Бикстиг. Преди да го пусне през себе си, тя ми нареди да изляза.
— Това трябва да го преживея усамотена — каза мисис Евелина. Цял час се разхождах из улиците на Куизпорт, предчувствувайки нещо лошо. Във всички къщи не светеше. Целият камп сякаш беше измрял, но аз знаех, че не е така. Оглупелите безделници бяха пуснали през себе си запис на нещо, което аз не знаех. От време на време силни викове, стонове и вой прорязваха тишината. От една къща се чу толкова страшен женски крясък, че аз не издържах и тръгнах към къщи.
Заварих Рижавата хризантема мъртва на пода. Роклята й беше разкъсана, лицето изкривено от ужас, очите изскочили. Обадих се по телефона за лекар. Казаха ми, че лекарите са спешно повикани по домовете и че мисис Евелина е записана по реда.
Тогава аз махнах магнетофонната лента и започнах да изключвам от господарката кабелите. Бях поразен, че кабелът при кръста сам си излезе. По-рано не ми се беше случвало подобно нещо. И чак сега забелязах страшна работа: мисис Евелина се състоеше от две части, горна и долна. Двете й части се съединяваха с ей такава тръбичка…
Купър показа показалеца си. Той беше дълъг, космат, дебел, крив и жълт от тютюна.
— Ей такава свръзка съединяваше горната и долна част на Хризантемата. И досега не мога да разбера защо се е опитвала да се разкъса. Повечето смъртни случаи в Куизпорт са станали точно по същата причина…
Купър млъкна. Слушателите дълго не можеха да дойдат на себе си, докато един попита:
— И все пак какво предполагат?
— Пазят го в тайна — подхвърли небрежно Купър. — Впрочем аз съм запазил за спомен последната лента…
Той извади малка ролка със светлосиньо етикетче.
— Я дай да прочетем какво е написано тук.
— Не може да се разбере. На латински е.
— Аз знам латински — неочаквано се обади младо момче, студент-медик.
Той взе ролката и прочете: „Бацил коли. Митозис.“
— Господи, това ли било!…
— Какво? — вторачихме се ние в студента.
— Това е килибактерия в периода на делението… Нали тя се размножава чрез деление…
Информация за текста
© 1963 Анатолий Днепров
© 1985 Донка Станкова, превод от руски
Анатолий Днепров
Конец «Рыжей хризантемы», 1963
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Анатолий Днепров. Глиненият бог
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985
Съставител: Д-р Димитър Пеев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Редактор: Ася Къдрева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Ани Иванова
Пророки. М., „Знание“, 1971
Пурпурная мумия, изд. „Детская литература“, М., 1965
Глиняный бог, изд. „Детская литература“, М., 1969
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3145]
Последна редакция: 2009-05-13 23:16:09
