Френска целувка

предположи, че това е един от гърлените далекоизточни диалекти, които не бе чувала никога преди — дали не беше чеченски? Двадесет и четири часовите предавания за глобалните новини определено даваха малко по-солидна информация за най-затънтените кътчета на света.

Мъжът се обърна и изръмжа:

— Attende.5

Когато той изчезна вътре, другият гард се изправи пред вратата в онази поза, която сякаш казваше ще трябва да минеш през трупа ми.

Ники стрелна изнервен поглед към Джони.

Той се усмихна.

— Всичко е екстра. Отпусни се.

Не бе момент да му обяснява, че няма да се отпусне независимо от усмивките му. Човекът пред вратата носеше оръжие и издутината под мишницата му бе реална пречка за отпускането.

Докато чакаха, тишината в коридора направо бръмчеше от напрежение, или поне на Ники й се стори така, макар че никой друг не изглеждаше обезпокоен.

Сърцето й щеше да се пръсне. Дланите й се потяха. Тя чуваше дишането на Коул до себе си. Във всеки момент очакваше някой да извади пистолет и да започне да стреля.

Когато вратата се отвори внезапно, Ники сподави писъка си. Едва успя.

Макар че обаятелната жена на прага несъмнено бе свикнала с крещящите фенове. Ники можеше да мине за фен.

— Е, е, това не е ли моят любим пратеник за добро настроение — промърмори Лиза Джордан с нисък, гърлен алт, отблъсквайки само с един пръст своя кунг-фу/чеченски/казахстански гард, а погледът й се фокусира изключително в Джони.

— Донесъл си ми нещо чак от старите си ловни полета. — Тя се усмихна с усмивката си на кинозвезда — онази със съвършените бели зъби. — Колко мило.

— Аз съм, маце — усмихна се Джони. — Адски сладък.

— И кого си имаме тук? — Лиза посочи към Ники, а съвършените й вежди се присвиха високо, влагайки кадифена злост във всяка сричка.

— Преводачката ми. Ники Леду. Бившата ми, Лиза Джордан.

— Значи ти си му преводачка. — Усмивката на Лиза бе саркастична. — Така ли им викат сега? — попита тя, обръщайки се отново към Джони.

— Не започвай — предупреди я Джони, — или онзи, който ти снася захарчетата, може да се прибере у дома. — Бившата му винаги възприемаше всяка негова позната като потенциална съперничка. Нямаше смисъл да въвлича Ники в този разговор.

— Не можеш да виниш едно момиче заради това, че е любопитно — измърка Лиза, предлагайки на Джони своето секси котешко изражение — скромни очи и нацупена уста.

Джони присви очи.

— Играй тази игричка с някой друг, сладурче. Аз съм имунизиран. А сега — започна той — ще ни поканиш ли вътре или какво?

— Аха, скъпи, само че няма нас. Но тъй като си дошъл да ми носиш подаръци, ти си повече от добре дошъл.

Обръщайки се към малкия си антураж, Джони заяви.

— Ще се видим по-късно. Да речем във фоайето?

— Сигурен ли си? — попита Коул.

— Може да не е добра идея — съгласи се Бари.

— Дайте ми един час — промърмори Джони толкова тихо, че сякаш звукът не успя да излезе от устата му.

Ники знаеше какво означава това. Елате да ме вземете ако не се върна. Перспективата за фоайето изглеждаше по-привлекателна с всяка изминала секунда.

— Няма да се бавя — обеща Джони с нормален тон и кимна към бодигардовете си.

— Колко жалко — промърмори Лиза, влагайки секси звучене в думите си. — А по-рано се бавеше толкова приятно…

— Струва ми се, че си имаш компания — отвърна Джони, имайки предвид шумния разговор, който се носеше от вътрешността на апартамента. — А и ме познаваш. Никога не се представям добре пред тълпа от зрители.

— Лъжец.

Той нямаше да се хване на това, въпреки всичко.

— Е, искаш ли този подарък от Йоги или не? — попита той и потупа джоба на джинсите си.

Лиза направи презрителна муцунка.

— Ставаш досаден, скъпи — нацупи се тя, тръсвайки назад платинената си коса със заучен жест. — Но разбира се, че го искам. Ако не го исках, нямаше да те поканя да се качиш.

Тя се обърна, влезе в апартамента, а Джони я последва без да поглежда назад.

Вратата се затвори след тях.

Двамата кунг-фу близнаци заеха постовете си.

Бари погледна към Коул, а Коул погледна към Бари.

— Аз слизам долу — заяви Ники, чувствайки, че току-що е избегнала някаква неописуема опасност.

Но докато успее да стигне до асансьорите Бари вече беше там и натисна бутона.

Щом влязоха в асансьора, Ники попита:

— Джони е бил женен за нея доста време, нали? — Дали ги подпитваше или просто изразяваше наблюденията си? Или се чудеше на глас как някои би могъл да остане женен за Лиза Джордан повече от един ден.

— По-дълго отколкото му се искаше — промърмори Бари.

— Остана заради Джорди — допълни Коул.

— Вие отдавна ли сте с Джони?

— Да — изпъшкаха в унисон те. Определено не са от бъбривите типове, реши Ники и мълчанието се проточи.

Но определено бяха учтиви. Ескортираха я до един стол във фоайето, попитаха я дали желае нещо. Когато тя поклати глава, Бари каза:

— Ние ще се върнем горе. Ти си в безопасност тук.

Тя не възрази.

Беше доволна, като риба във вода, да изчака тук долу.

Единадесет

Двама мъже и една жена се излежаваха в огромни кресла когато Джони и бившата му половинка влязоха в дневната, сияеща в декора на Луи Четиринадесети. Тъмнокосата жена се усмихна и махна с ръка.

— Здрасти, Джони. Доста време не съм те виждала.

— Дълго време, Шантел. Добре изглеждаш.

Двамата мъже не го поздравиха, но той ги разпозна от доклада с досиетата. Руснакът и колумбиецът. Облечени в Армани. Изглеждаха полупияни. Шантел също се беше отнесла, но какво друго можеше да очаква в този вертеп, от който се надяваше да измъкне дъщеря си.

— Ако ни извините — обади се Лиза. — Ние с Джони имаме да обсъдим нещо делово. Тя се усмихна на Джони. — Ще трябва да вземем решение за частното училище на Джорди.

— Дълъг път си извървял, за да дойдеш за това — промърмори руснакът, но беше твърде замаян, за да се помръдне.

— Бях в махалата — обясни иронично Джони. Той не вярваше в частните училища, но нямаше причина да повдигат този въпрос. — След теб — промърмори той, давайки път на бившата си.

Тя го въведе в малка фалшива библиотека, макар че книгите изглеждаха напълно истински. Само непрочетени.