изплака:
— Джон, не мога повече да издържам да те виждам и да не мога да те докосна.
Той се вгледа във влажните й очи и каза:
— Съжалявам, че те отбягвах, скъпа. — Гласът му беше нисък, равен и приятелски. — Но не може да не си чула клюките тази вечер. Те бяха толкова безочливи, а Атънбъроу бе така напушен, че можеше да реши да ме призове на дуел.
Съдията Атънбъроу принадлежеше към стара фамилия от Джорджия и все още си мислеше, че честта се защитава с пистолети и дуели.
— Аз не желая това, ти също. Той може да пострада, дори може да загуби живота си. Моля те, Луси — придумваше я той, — бъди разумна.
Независимо дали в този случай Хейзард щеше да защитава любовницата си, или правото си да живее както намери за добре, резултатът щеше да е един и същ. Върховният съдия най-вероятно щеше да умре и причината щеше да е съпругата му. Скандалът щеше да направи живота й непоносим.
Въпреки че копнееше по Хейзард с необуздана страст, граничеща с маниакалната привързаност, Луси не бе готова да се откаже от съпруга си и неговите три милиона долара. В края на краищата Джордж нямаше да живее вечно, а колкото и красив и страстен да беше Джон, в сравнение със съпруга й беше направо бедняк. Като въздъхна тежко, тя погледна през овлажнените си от сълзи клепки и тихо каза:
— Знам, че си прав, Джон. Просто така те желая, а ти си тръгваш утре. Не можеш ли да останеш поне още един ден?
Съзнанието му бързо прехвърляше съотношението между всички неотложни задачи и задължения в неговия график и сълзите на Луси, нейните желания и изнервящата й липса на такт в това стресово състояние. Той се предаде с примиряваща се усмивка.
— Не мога да остана още един ден, но мога да отложа заминаването си за следобеда. Така става ли?
— О, Джон — извика тя, а лицето й засия от щастие. — Наистина ли?
Той кимна веднъж и каза нежно:
— Ще те чакам утре сутринта. Ела, щом се измъкнеш.
Тя се усмихна триумфално като току-що освободен пленник.
— Ще съм при теб от изгрев слънце. Така ще те имам за по-дълго.
Той се усмихна на ентусиазма й.
— Още нещо, Луси — започна той, докато се освобождаваше внимателно от прегръдката й и поставяше ръцете й в своите. — Ще внимаваш, нали? Малко благоразумие няма да е излишно. Ако не се наложи да хвърлям непрекъснато по едно око на вратата, ще мога да ти обърна повече внимание.
— Обещавам, миличък. Ще бъда самото благоразумие. Никой няма дори да разбере, че съм в хотела.
— Така ще е най-добре, любима, защото днес всички твърде добре го знаеха. — Той се наведе, целуна нежно устните й, след това отвори вратата и леко я побутна през нея. — Върви при гостите си. Ще се видим утре сутрин.
Тя се обърна, изпрати му една въздушна целувка и покорно се върна в балния салон.
Хейзард се облегна тежко на вратата и въздъхна бавно. Една доста деликатна опасност бе предотвратена. Той предпочиташе да не му се налага да застрелва върховния съдия. Правната справедливост в пограничните райони не се беше променила, а предразсъдъците спрямо индианците се засилваха пропорционално на алчността на белия човек за земя и злато. Той извади пура, драсна клечка, запали я и бавно дръпна от нея. Навън всичко бе така спокойно. Лятната нощ създаваше идеална атмосфера за отпускане, а точно сега той се нуждаеше от възможност да върне адреналина си до нормалното ниво. Беше благодарен за това, че бе успял да успокои Луси толкова лесно. Истеричният тон на бележката й го бе разтревожил и той очакваше, че ще се стигне до публична сцена или до някакво неизпълнимо желание. Макар Луси да му доставяше истинско удоволствие в леглото, това бе всичко и за един тревожен миг той се бе притеснил, че тя се кани да поиска нещо глупаво.
Той си спомни за люлката в ъгъла и реши да седне отвън, да допуши пурата си и да даде време на Луси да пообиколи салона, преди той самият да влезе. Лятната луна осветяваше силуета на високия мъж, който се запъти бавно към едва осветения ъгъл на верандата. Достигнал ръба на нишата, той замръзна на мястото си.
— По дяволите — каза тихо Джон Хейзард, — мътните го взели. — Той измъкна пурата от устата си и промърмори язвително: — Както виждам, не само тъпа, а и склонна към подслушване кучка. Надявам се, че добре сте се забавлявали.
Седнала в люлката, с бледо проблясваща копринена рокля, Блейз се стегна при думите му и хилядите перли заискряха като светулки на лунната светлина.
— Не съм го направила нарочно — отвърна рязко тя. — Ако си бяхте държали развратните ръце далече от съпругата на върховния съдия поне за няколко секунди — продължи гневно тя, — щях да успея да се покажа още щом пристигнахте, да се извиня и да си тръгна. Грешката си е ваша, по дяволите.
Последва враждебно мълчание. Ругатнята промени мигновено отношението му. Е, можеше да я формулира и по-сполучливо, но и такава тя му припомни за това, което беше Блейз. Той бе забравил, че под бляскавата коприна и стройното тяло се крие арогантен темперамент. Никога досега не бе го подритвала жена, никога жена не бе успявала да го изненада, нито пък се бе държала неуважително към него, припомни си той набързо. И досега нито една жена не го беше ругала. Тази своенравна представителка на нежния пол поставяше уникални рекорди, които подклаждаха яда му. Преглъщайки различните възможни отговори с цената на огромни усилия, той отбеляза лаконично:
— Имате доста вулгарен речник — но лицето му говореше красноречиво за неговото раздразнение.
— А вие имате вулгарно съзнание — отвърна студено тя.
Погледът на Хейзард беше смущаващо проницателен. Той се усмихна кисело.
— Значи намирате секса вулгарен? И греховен, без съмнение. Съчувствам на съпруга ви. Нощите могат да станат доста хладни. — Английският му бе на образован човек, гласът му звучеше като насмешливо мъркане, а акцентът му бе едва доловимо западен.
Брадичката й се вдигна сърдито в отговор на лошите му маниери и луната освети за един кратък миг прелестната линия на шията й и нейните повдигащи се гърди. Нито един мъж не бе говорил досега непочтително с нея. Гласът й прозвуча ледено ясно:
— Сексът, както вие така изтънчено се изразихте, за мен е все още твърде неясна област. Колкото до греха, той е често маниакалната цел на ограничените, изкривени съзнания, които не могат да се сетят за по-съдържателно занимание. И няма защо да съчувствате на съпруга ми. Нямам такъв. Но когато се омъжа, сигурна съм, че ще успея да стопля съпруга си по подходящ начин.
— Вярно, че езикът ви и сега е достатъчно хаплив за една съпруга — каза Хейзард рязко. — За съжаление, мъжете предпочитат малко по-различен тип женска топлина.
Блейз скочи на краката си сред облак от блещукащи перли. В очите й гореше гняв.
— Мистър…
— Блек — представи се Хейзард с учтив лек поклон.
— Мистър Блек — тросна се тя, страшно ядосана и настроена враждебно, — Вие сте достоен за презрение!
Последва пауза. Хейзард погледна надолу към тлеещия край на пурата си и след това отново към нея, поглъщайки я с проницателния си тъмен взор.
— А вие сте — гласът му се снижи до шепот — опасна.
Тази дума възпря нейния надигащ се гняв.
— Опасна? — попита тя.
— Извънредно — отговори лаконично той. След кратко мълчание изражението му се промени и тя усети неговия изискан чар, който той бе свикнал да използва така умело. — Ще ми дадете ли думата си, че няма да разкажете на никого за това, което чухте случайно тази вечер?
Уводът бе приет хладно, а молбата разбрана погрешно, като звучна плесница. Блейз пое рязко въздух, преглъщайки обидата, а бледите й гърди се надигнаха високо над коприната и дантелите с цвят на слонова кост, провокирайки неясни последствия. Несъзнателно възхищение проблесна в очите на Хейзард и той
