В Деня на бръшляновия лист

Ерин в палати и бордей —
        сърце ирландско дето бий —
оплаква свиден син, призван
        да води съдбините и.

Той, Ерин, щеше да развей
        зеленият ти дивен флаг
и да прослави всеки твой
        поет, водител и юнак.

С мечти свещени той живя
        за Свобода, но подъл звяр
най-ревностния й пророк
        уби в самия й олтар.

По юдински, с кинжал в гърба,
        продаде гнусният злодей
героя ни на чужденец
        и чернокапец-фарисей.

В позор да плуе паметта
        на всички, дето хвърлят кал
върху Човека, който, горд,
        с достойнство беше ги презрял.

И той умря с чутовна смърт —
        не знаеше какво е страх.
С праха на славни прадеди
        се смеси неговият прах.

Сега почива несмутен
        в съня на вечен упокой —
приживе още до върха
        на славата бе стигнал той.

Врагът постигна свойта цел —
        без време го положи в гроб.
но Фениксът от пепелта
        се вдига — падналият роб

ще се възправи, разярен.
        ще вили Ерин свобода —
за Парнел поменен бокал
        ще вдигат нейните чада!13

Хайнс отново седна на масата. След като свърши декламацията, настъпи кратко мълчание, после избухнаха ръкопляскания. Даже Лайънс изръкопляска. Аплодисментите продължиха още малко. Когато свършиха, всички слушатели мълчаливо отпиха от бутилките си.

ПУК! Тапата изхвърча от бутилката на Хайнс, но Хайнс продължаваше да седи гологлав и с пламнало лице на масата. Той като че не бе чул поканата.

— Бива те, Джо — рече О’Конър и взе да вади тютюневата си кесия и хартийките за цигари, та по-добре да прикрие вълнението си.

— Как ти се струва това, Крофтън? — провикна се Хенчи. — Нали е прекрасно? А?

Крофтън каза, че било много добре написано.

,

Информация за текста

© 1914 Джеймс Джойс

© Асен Г. Христофоров, превод от английски

James Joyce

Ivy Day in the Committee Room, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17686)

Последна редакция: 2010-10-23 22:00:00

,

1

Според първоначалния замисъл на писателя трите последни разказа са посветени на три аспекта от обществения живот в Дъблин: политиката („В деня на бръшляновия лист“), изкуството („Майка“) и религията („Благодат“). „В деня на бръшляновия лист“, може би най-силният разказ на Джойс, изисква детайлно познаване на политическата обстановка в Ирландия от края на миналия и началото на нашия век.

Заглавието на разказа е свързано с обичая на парнелистите да носят на 6 октомври бръшлянов лист в памет на своя вожд, Чарлз Стюарт Парнел, невидимия главен герой на разказа. Изключителното влияние на Парнел върху Джойс и честите споменавания на различни епизоди от живота и дейността му в „Дъблинчани“ и „Портрет на художника“ налагат накратко да изложим биографията му.

Роден в протестантско семейство, Чарлз Стюарт Парнел (1846–1891) съвсем млад бива избран в парламента, а към края на 70-те години застава начело на радикалното крило в движението за самоуправление. След общите избори в 1880 властта в Англия минава в ръцете на Гладстон и либералната партия, а Парнел става лидер на ирландската парламентарна партия. Настъпателната политика на Парнел и нарастващото му влияние бързо го превръщат в опасност номер едно за британския империализъм. В 1882 в дъблинския парк биват убити британският министър за Ирландия и неговият помощник. В продължение на няколко години английските власти раздухват широка кампания, за да „докажат“ връзката на Парнел с атентаторите, но безуспешните им машинации само затвърждават популярността на Парнел и го превръщат в национален герой с прозвището „Некоронования крал на Ирландия“. В началото на 90-те години обаче британският империализъм все пак намира начин да се справи със своя враг. Парнел е обвинен в прелюбодеяние при бракоразводния процес на капитан Уилям О’Шей, един от политическите му поддръжници, обеднял аристократ и опортюнист. Истината е, че от началото на 80-те години Парнел живее