съвестта ме гризеше, мъчеше ме и раздялата с детето, но аз пазех тайната си, защото вестите, които получавах от дойката, бяха добри. Най-сетне разбрах, че не мога да преодолея желанието си да видя собственото си дете. Борих се дълго срещу това, но напразно. Колкото и да беше опасно, аз дръзнах да напиша писмо и да поръчам да изпратят детето, заедно с дойката, макар и за няколко седмици. Ангажирах и къщичката за известно време. Изпратих и сто фунта стерлинги за път, както и подробни указания как да се грижат за малката Люси. За да не научи никой в околността за черното детенце, наредих да носи тази маска и дълги ръкавици. Можеше да се измисли и нещо по-разумно, но желанието ми да виждам детето и страхът да не научиш нещо сковаваха разсъдъка ми. Бях поръчала да не извеждат детето денем из околността. В деня, когато ти ми съобщи, че някой се е нанесъл в къщичката, не можех да си намеря място от нетърпение. Понеже знаех, че спиш дълбоко, още през нощта прескочих дотук, за да видя малката Люси. Оценявах благородството ти да не ме разпитваш повече за нищо, но в деня, когато ти се втурна в къщата, дойката едва успя заедно с детето да избяга през задния вход в гората. Сега знаеш вече всичко. Интересувам се какво ще стане по-нататък с мен и с малкото ми дете.
При тези думи тя кръстоса ръце, очаквайки отговор.
Минаха две дълги мъчителни минути, преди Мънро да наруши мълчанието. Тази случка си спомням винаги с удоволствие. После той се наведе, повдигна малкото момиченце и го целуна. След това хвана съпругата си под ръка и ги поведе и двете към вратата.
— Много по-удобно ще бъде да си поговорим по тези въпроси у дома — рече той. — Не считам, че съм най-добрият човек на земята, Ефи, но мисля, че можеше да ми повериш тайната си, без да прибягваш до подобни средства.
Излязохме от къщата. Като приближихме пътеката, Холмс ме дръпна за ръкава и ми пошепна:
— Мисля, че присъствието ни в Лондон ще бъде много по-полезно, отколкото в Норбъри.
Повече не пророни нито дума, но когато късно през нощта, взел свещта в ръка, тръгна към спалнята си, ми каза:
— Уотсън, ако някога забележите, че прекалено надценявам способностите си или пък, че се старая по-малко, отколкото изисква конкретният случай, бихте ми направили неоценима услуга, ако ми пошепнете на ухото само една дума: „Норбъри“.
Информация за текста
Arthur Conan Doyle
The Adventure of the Yellow Face, 1894
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
Артър Конан Дойл
Приключенията на Шерлок Холмс
Приключения 1
Скандалът в Бохемия
Златният жених
Добре замислено
Жълтото лице
Кражбата на чертежите
Петте портокалови срънца
Издател: КФ „БИСЕРНА 91“
София, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7297]
Последна редакция: 2008-05-11 22:50:00
