Пол Дохърти
Възходът на Атон
Главни действащи лица
Секененра, Яхмос (Ахмозе), Тутмос I, Хатшепсут (Хатусу) — войнолюбиви фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), които полагат основите на великата империя на Древен Египет.
Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния — фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ.
Тийи1 — Велика царица и Царска съпруга на Аменофис III: родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа2 от град Ахмин.
Престолонаследник Тутмос — очевидно предполагаем наследник на Аменофис III.
Принц Аменофис (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре — наричан също Забуления, Великия еретик, Уродливия, Плашилото. Познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи.
Ситамон — дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.
Хоремхеб (Харемхаб) — генерал.
Рамзес — първи приятел на Хоремхеб.
Хюйи3 — първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията).
Майа — Царски ковчежник по време на събитията.
Мерире — Главен жрец през периода.
Пентжу — Царски лекар.
Ехнатон/Аменофис IV — фараон.
Нефертити/Нефернефруатен — Велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай.
Мекетаатон, Меритаатон, Анхеспаатон, Тутанкатон (по-късно Тутанкамон) — деца на Ехнатон.
Хийа4 — митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.
Ай5 — първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи.
Мутноджмет6 — по-малка дъщеря на Ай.
Нахтмин/Минахт — полубрат на Ай.
Хотеп (Амон Хотеп) — първи министър, близък приятел и главен архитект на Аменофис III.
Рахимере — кмет на Тива.
Бек и Ути — Царски художници/скулптори.
Туту — шамбелан7.
Предисловие
Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва може би най-високия връх на древната египетска империя както в границите й, така и извън тях. Тя е период на величие, разцвет и триумфираща победоносна политика. Но тя е и време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от царуването на Аменофис III и внезапното възшествие на престола на Великия еретик Ехнатон, когато различните религиозни идеологии са в свиреп сблъсък, а над страната е надвиснала мрачна заплаха от страна на империята на хетите.
Бях особено щастлив да получа достъп до този старинен документ, за който според свидетелствата на една по-близка до нас епоха се твърди, че е „искрената и пълна изповед“ на Маху — човек, живял в самото око на бурята. Шеф на полицията при Ехнатон и при приемниците му, Маху изпъква като особено зловеща фигура. Работата му е да отговаря за сигурността, ала зад тази длъжност в действителност се крият множество грехове. Изповедта му от този документ е в пълно съответствие с данните от други археологични източници, намерени в Тел ел Амарна и в собствената му гробница, останала незаета завинаги. Като проницателен наблюдател на епохата си Маху е човек, чиято ръка винаги е била много близо до меча (вж. историческата бележка в края на книгата).
Изглежда, че Маху е писал изповедта си доста след буреносните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Той си води дневници, които преписва по-късно — вероятно по време на съвсем краткото царуване на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., оригиналният документ на Маху е преведен на демотичното (народното) писмо, а в периода на римското владичество от него е направен нов препис на смесица от латински и общогръцкото койни8. Изповедта му, която реших да публикувам като трилогия, отразява различните периоди в последвалите преводи и допълнителни поправки. Например: Тива е гръцкият вариант на „Уасет“9, а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.
За жалост изповедта на Маху не хвърля светлина върху някои спорни проблеми от онова време. Ето някои от тях: Каква е точната продължителност на царуването на Аменофис III? Позволява ли той на сина си да бъде пълновластен регент до своята смърт? Колко дълго царува Ехнатон в действителност? Въпреки това разказът на Маху вдъхва нов живот на онези кървави борби, които разкъсват Египет преди около 3 500 години. Той пълнокръвно описва превъзмогващите всякакви трудности амбиции на древни мъже и жени от една империя, потънала отдавна в мрака на времето.
Първа глава
