Vivos voco!, „Призовавам живите!“ (лат.)— Първите думи от епиграфа на Шилер към „Песен за камбаната“ (Призовавам живите. Оплаквам мъртвите. Пречупвам мълниите). — Бел. С.Б.
… които се страхуват от „метала“ и „жупела“. — Има се предвид драмата на Островски „Тежки дни“ (д.2, к.2), където се обсъждат някои „ужасни“ думи, срещани в книгите, напр. „презрян метал“, „огън и жупел“ и пр. — Бел. С.Б.
„Природата и през вратата да изпъждаш…“ — Лафонтен, „Котката, превърната в жена“:
На навика е силата такава (…), затвориш ли му портата на свойта къща, той през прозореца се връща. (Прев. Ат. Далчев и Ал. Муратов) Бел. С.Б.
По-добре да се пуснат десет виновни, отколкото да се накаже един невинен… — Почти дословно цитирани думи на Петър I от неговия Воински устав.
Не му мърдат двадесет години… — Достоевски посочва този срок, защото такава е била присъдата на прототипа на Митя, прапоршчика Илински, осъден поради лъжливо обвинение в убийство. В Митиния случай обаче присъдата би трябвало да бъде доживотна каторга поради липса на смекчаващи вината обстоятелства. — Бел. С.Б.
Не е всеки за бремена тежки… — Ср. Христос за книжниците и фарисеите: „… (те) връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците…“ (Матей 23; 4, Лука 11; 46) — Бел. С.Б.
… аз бих искал да умра за цялото човечество (…) да гинат нашите имена. — Думи на френския политически деец и прочут оратор Верньо (1753—1793). — Бел. С.Б.
… нима наистина религията казва, че ние всички ще възкръснем и ще оживеем, и ще се видим пак… — Ср. писмо на Достоевски до Н. П. Петерсен от 24 март 1878 г.: „Поне ние със Соловьов (става дума за философа Вл. С. Соловьов) вярваме в реалното, буквалното, личното възкресение и в това, че то ще се сбъдне на земята.“ — Бел. С.Б.
