Дали по този начин не са изградили цивилизацията си сред хаоса? Ако това, тяхното, може да се нарече «цивилизация»“.
Той не знаеше отговорите на тези въпроси. Не беше стоял в „Нов път“ достатъчно дълго. Изпълнителният директор му беше казал веднъж, че ще му разкрият техните цели, две години след като стане член на персонала. Той беше споменал също, че тези цели нямат нищо общо с лечението на наркоманията.
Никой освен Доналд, изпълнителния директор, не знаеше как се финансира „Нов път“. Но организацията никога не бе изпитвала финасови затруднения. „Е — помисли си Майк, — производството и разпространението на Субстанцията С трябва да носи огромна печалба. Достатъчна, за да може «Нов път» да се разраства и да процъфтява. Достатъчна, за да си поставя най-различни крайни цели.
В зависимост от това какво възнамерява да прави «Нов път».“
Той знаеше — Федералната служба за борба с наркотиците знаеше — нещо, което не беше известно на по-голямата част от обществото, включително и на полицията.
Субстанцията С, подобно на хероина, беше органична. Не се произвеждаше в лаборатории.
Така че той не преувеличаваше, когато си мислеше, че печалбата е достатъчна, за да може „Нов път“ да процъфтява и
„Живите — помисли си Майк — никога не бива да бъдат използвани за постигането на целите на мъртвите. Но мъртвите — той погледна Брус, празната обвивка на съседната седалка — трябва, ако е възможно, да бъдат използвани за постигането на целите на живите.
Такъв е законът на живота.
И мъртвите, ако могат да чувстват, ще се чувстват по-добре, вършейки това.
А мъртвите, които все още могат да виждат, дори и да не го разбират, са нашата камера.“
16
Под мивката в кухнята, сред кутиите със сапун, четките и кофите, Брус намери малко парче от кост. Изглеждаше човешка и той се запита дали не е на Джери Фабин.
Това го накара да си спомни за едно събитие, случило се много отдавна в живота му. Някога беше живял заедно с още две момчета и от време на време тримата се шегуваха, че си имат плъх Фред, който живее под мивката. Те разказваха на хората, че веднъж, когато били наистина много гладни, им се наложило да изядат горкия стар Фред.
Може би това беше парче от неговите кости — на плъха, живял под мивката им, измислен от тях, за да им прави компания.
Брус слушаше разговорите във фоайето.
— Това момче беше по-зле, отколкото изглеждаше. Почувствах го. Дойде един ден с колата си във Вентура и обиколи навсякъде, търсейки свой стар приятел. Разпозна къщата, спря колата и попита хората може ли да види Лео. „Лео почина. Съжаляваме, че сега го научавате.“ Като чу това, момъкът каза: „А, добре, ще намина пак в четвъртък.“ Отпътува и предполагам, че в четвъртък се е върнал да търси Лео. Какво ще кажете за това?
Той отпи от кафето си и продължи да ги слуша.
— …работи, в телефонния указател има само един телефонен номер. Набираш този номер, без значение кого търсиш. Има го на всяка страница… Казвам ви, абсолютно побъркано общество. И в портфейла си имаш този номер,
— Можеш да набереш „Справки“.
— Те са на същия номер.
Не преставаше да слуша. Мястото, което описваха, му беше интересно. Когато позвъниш, се оказва, че телефонът отсреща е изключен или пък ти казват: „Набрали сте грешен номер“. Така че набираш отново същия номер и намираш човека, когото търсиш.
Когато човек отиде на доктор — а той там е само един, специализиран във всичко — се оказва, че докторът прилага една и съща терапия за всички болести. След като ти постави диагнозата, той ти предписва лекарството. Отиваш в аптеката и даваш рецептата, но аптекарят никога не може да разбере какво е написал докторът, така че ти дава единствените хапчета, които има — аспирин. И аспиринът те лекува от каквото и да си болен.
Законът също е само един и всички го нарушават непрекъснато. Полицаят винаги търпеливо ти обяснява кой закон си нарушил, а той всеки път е същият този закон. И наказанието винаги е едно и също за всички престъпления, от неправилно пресичане до държавна измяна — всичко се наказва със смърт. Общественото мнение настоява за отмяна на смъртното наказание, но това не може да стане, защото в такъв случай няма да има никакво наказание за неправилното пресичане на улицата. И всички постепенно измират, защото нарушават закона по един или друг начин.
„Предполагам, че когато хората са чули, че последният от тях е умрял — помисли си Брус — са си казали: «Как ли са тези хора? Нека да отидем да ги видим… Е, добре, ще наминем пак в четвъртък.»“
Въпреки че не беше много сигурен дали са си мислели това, той се засмя и когато изказа мислите си на глас, всички останали също се разсмяха.
— Много добре, Брус — казаха те.
От този момент нататък това се превърна в крилата фраза. Когато някой в „Самарканд Хаус“ не беше разбрал нещо или не беше намерил онова, за което са го изпратили, например тоалетната хартия, казваше: „Е, добре, предполагам, че ще намина пак в четвъртък.“ Всички приписваха тази шега на Брус. Смятаха я за негова идея. Като комиците по телевизията, които казваха подобни шеги от екрана отново и отново, всяка седмица. Шегата се разпространи из „Самарканд Хаус“ и всички знаеха какво означава.
По-късно, в една от Игрите, когато всички изказваха похвали на останалите за новото, което са донесли в „Нов път“, Брус получи признанието, че е донесъл хумора там. Той беше донесъл със себе си способността да вижда дори неприятните неща откъм забавната им страна. Всички в кръга ръкопляскаха и когато Брус вдигна поглед, видя усмивки и топли погледи. Шумът от аплодисментите им остана за дълго време в сърцето му.
17
В края на август същата година, два месеца след постъпването му в „Нов път“, Брус беше прехвърлен във ферма в долината Напа в Северна Калифорния. Това беше район с много лози, от които се произвеждаха висококачествени сортове вино.
Заповедта за прехвърлянето беше подписана от Доналд Ейбрахам, изпълнителният директор на фондацията „Нов път“. По предложение на Майкъл Уестъуей, член на персонала, който се интересуваше особено много от съдбата на Брус. Особено като се има предвид, че Играта не успя да му помогне, а дори влоши състоянието му.
— Казваш се Брус, така ли? — попита управителят на фермата, докато Брус слизаше несръчно от колата и сваляше куфара с багажа си.
— Казвам се Брус — отвърна той.
— Искам да пробваме за известно време как ще се справиш във фермата, Брус.
— Добре.
— Мисля, че тук ще ти хареса повече, Брус.
— Мисля, че ще ми хареса повече тук — отговори той.
Управителят на фермата го огледа.
— Остригали са те наскоро.
— Да, остригаха ме. — Брус вдигна ръка и докосна голата си глава.
— За какво?
— Остригаха ме, защото ме хванаха в женското помещение.
— За първи път ли те остригват?
