Пред портите стоях и ключ ми бяхте вий, добри сте ми, но не отваряте врати. — откъс от „Фауст“ на Гьоте (Превод от немски Александър Балабанов). — Бел.прев.
Какво се зъбиш, череп сух, от тамо? нали и твоят мозък, някога смутен, е дирил като моя, да погледне белий ден, залутан вечно в нощ дълбока само? — откъс от „Фауст“ на Гьоте (Превод от немски Александър Балабанов). — Бел.прев.
Аз червей съм, заровен в прах. И във праха се храни и живей, и тъй го пътник сгазва и развей. — откъс от „Фауст“ на Гьоте (Превод от немски Александър Балабанов). — Бел.прев.
Ах, две души живеят в моите гърди, една от друга иска да избяга. Едната с плътска страст се вкопчила и бди за тоя свят и в него стръвно се пристяга, а другата се бурно дига и се рее нагоре все към по-високи светове! — откъс от „Фауст“ на Гьоте (Превод от немски Александър Балабанов). — Бел.прев.
Ах! Още ли съм в тоз зандан? В таз жалка, душна дупка сврян? Где и небесний зрак през шарени стъкла е пак? От тоя куп книжа закрит, със червеи, със прах покрит, и до високи сводове тез димни книжни късове! — откъс от „Фауст“ на Гьоте (Превод от немски Александър Балабанов). — Бел.прев.
Героят има предвид думите на свети Павел: «Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат» от неговото Първо послание до коринтяните в Библията. — Бел.прев.
Цитат от Библията, Първо послание на Свети Павел до коринтяните. — Бел.прев.
Цитат от Библията, Първо послание на Свети Павел до коринтяните. — Бел.пр.
Колко е студено в това подземие! Това е естествено — дълбоко е. (нем.) — Цитат от либретото към операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен. — Бел.прев.
