които казват, за смешни.
Клей изведнъж се надигна и от внезапното му рязко движение от чашата му се разплиска бренди и изцапа покривката. Той се вторачи в Хлапето.
Погледнах ги всичките — Клей, Хлапето, Дор Ласос — и ме обзе лошо предчувствие.
— Едва ли — рече Дор Ласос.
— Но не, вие трябва да чуете истински „експерт“ — отвърна Хлапето възбудено. — Особено когато „материалът“ му е добър. Като например въпросът за родните планети. Какво представлява вашата родна планета Хикса?
Вече бях убеден, че подозренията ми са верни. Без да привличам ненужно внимание към себе си, станах и излязох.
Чуждоземецът издаде странен дрезгав звук и заговори — гласът му ме следваше, докато бързо крачех по празния коридор.
— Много е красива — казваше сякаш някакъв компютър. — Диаметърът й е тридесет и осем хиляди метра. Притежава двадесет и три големи планински вериги и седемнадесет обширни водни пространства…
Гласът на хиксаброда заглъхна — вече не чувах думите.
Преминах пустите коридори и направо се качих в комуникационната зала. Влязох през вратата, без да спирам — в поотиворечие с наредбите, без да погледна автоматичния принтер за някое ново неочаквано съобщение, без да си направя труда да проверя дали предавателят е настроен на автоматично откриване и сигнализиране за приближаващи кораби.
Не обърнах внимание на нищо и отидох направо при картотеката, където се съхраняват всички получени съобщения.
Отворих я и извадих папката за онзи ден. Набързо прегледах многобройните копия с въпросната дата. И там, под надписа „Съобщения за посетители“, намерих известието за пристигането на Дор Ласос. Прескочих различните данни за нашия гост и спрях поглед на реда, където беше отбелязан последният му престой.
Тарсус.
Клей ми бе приятел. А това, което човек е в състояние да изтърпи, без да рухне, си има своите граници. На една от стените в комуникационната зала висеше списък на хората от станцията. Срещу името на Уилям Питърбъръ сложих знака на дорсайците и извадих пистолета си от сандъка с оръжията.
Проверих магазина. Беше зареден. Върнах го на мястото му, прибрах пистолета в сакото си и отидох при останалите.
Дор Ласос още говореше:
— Флората и фауната се поддържат в идеален естествен баланс и през последните шестдесет хиляди години излишъкът над нормалния брой на който и да е вид не е надвишил един процент. Животът на Хикса е планомерен и прогнозиран. Времето се контролира в максимална степен.
Докато сядах, металическият глас на хиксаброда трепна за секунда, после се стабилизира и продължи:
— Ще се върна там някой ден.
— Красива картина — каза Хлапето.
Беше се навел напред над масата, очите му блестяха и усмивка оголваше зъбите му.
— Много привлекателна планета. Но неприятно ми е да ви информирам, Дор Ласос, че тя бледнее пред едно друго местенце в галактиката.
И хиксабродите са воини. Изражението на Дор Ласос не се промени, но гласът му стана по-дълбок и отекна в стаята:
— Вашата планета?
— Бих желал да е така — отвърна Хлапето със същата вълча усмивка. — Бих желал да мога да твърдя това. Но мястото, за което говоря, е така чудесно, че мен едва ли ще ме пуснат там. Всъщност аз никога не съм виждал този край, но много съм слушал за него през последните няколко години. Той или е наистина най-дивното място във вселената, или пък човекът, който разказва за него…
Бутнах назад стола си, за да стана но Клей стисна ръката ми и ме задържа.
— Та ти казваше, че… — обърна се той към Хлапето, което моето движение бе накарало да замълчи.
— Човекът, който ми е разказвал за него — каза Хлапето спокойно, — е един от онези майстори на лъжата, за които споменах на Дор Ласос.
Отново се опитах да стана, но Клей пак ме изпревари. Висок и горд, той се изправи на края на масата.
— Мое право си е — прошепна ми тихо.
Без да бърза, преднамерено той взе чашата си и я запрати право в лицето на Хлапето. Тя се удари в масата пред него и брендито заля безукорната му униформа.
— Извади пистолета си! — заповяда Клей.
Сега и Хлапето скочи. Знаех, че е замислил цялата тази сцена, но въпреки това не успя да скрие омразата си. Лицето му побеля от гняв. Подпря се на ръба на масата, стараейки се да се овладее и да довърши предварително скроения план.
— Защо са ни нужни пистолетите? — попита Хлапето.
Гласът му бе станал хрипкав от усилието да се сдържа.
— Ти ме нарече лъжец.
— И пистолетите ли ще докажат, че не си?
Хлапето вече си възвръщаше самообладанието — задиша по-спокойно, а смехът му прокънтя в стаята.
— Защо са ни пистолетите, щом е възможно с абсолютна точност да установим дали казваш истината?
Погледна един след друг всички присъствуващи. След това очите му пак се приковаха в Клей.
— Години наред ти ми разправяш какви ли не неща. Но две от тях непрекъснато повтаряш. Първо — че си бил комарджия. Второ — че Лулунгомина, твоята скъпоценна Лулунгомина на Тарсус, е най-прекрасното място в цялата вселена. И двете ли са верни?
Клей дишаше бавно и тежко.
— И двете са верни — отвърна той, мъчейки се да надвие треперенето в гласа си.
— Поддържаш ли твърдението си?
— С цената на живота си.
— А-а — каза Хлапето присмехулно и вдигна показалец. — Но аз не искам да поддържаш тези приказки с цената на живота си, а с цената на солидното богатство, което трупаш от години. Настояваш, че си бил комарджия. Готов ли си да се обзаложиш, че думите ти не са лъжа?
Чак сега Клей усети капана.
— Хвани се с мене на бас — подкани го Хлапето безгрижно. — Така ще докажеш правдивостта на първото твърдение.
— А второто? — запитай Клей.
— Ами — Хлапето посочи Дор Ласос — къде ще намерим по-добър съдия? При нас е един хиксаброд.
Хлапето се полуобърна към чуждоземеца и леко му се поклони.
— Нека той да прецени дали казваш истината.
Отново се понадигнах, но Клей пак ме бутна да седна. Попита Дор Ласос:
— Мислите ли, сър, че сте в състояние да разрешите подобен спор?
Кафявите нечовешки очи се срещнаха с тези на Клей и не се отместиха за известно време.
— Току-що пристигам от Тарсус — каза хиксабродът. — Член съм на галактическата топографска комисия, която имаше задача да направи карта на планетата. Аз трябваше да удостоверя истинността на картата.
Изборът всъщност не бе никакъв избор. Клей гледаше вторачено хиксаброда, а всички ние чакахме отговора му. Страшен гняв ме обзе. Наблюдавах другите на масата — по реакцията им исках да разбера
