далеч.
Клариса изпи благодарно билковата отвара с мед, която грижовната Джудит вече бе приготвила, и се отпусна изтощено в едно кресло. Не й оставаше нищо друго, освен да чака — и чакането продължи много дни. Крал Хенри я викаше всеки ден и се държеше с нея като с дресирано кученце. Представи я на сина си Хенри и на овдовялата си снаха Катрин. Клариса бе посветена в кухнята за слухове на двора и скоро узна, че кралят е решил да се ожени за младата принцеса, за да запази зестрата й. Високият, сериозен и замислен принц Хенри, който беше само на дванадесет години, й хареса много. Това момче умееше да се държи като бъдещ крал.
Вместо една седмица, както беше казал кралят, Клариса остана в двора почти две, докато подготвят документите, с които се обявяваше помилването на Рейн и женитбата между Майлс и Фиона. Гевин и Джудит се зарадваха, когато най-после можаха да напуснат кралския двор и Лондон, но Клариса не преставаше да се тревожи за новата среща с Рейн. Как ли щеше да реагира този път на намесата й?
Минаха дни, докато съберат багажа и тръгнат на път. Когато отново видяха пред себе си могъщите стени на Аскот Касъл, всички въздъхнаха облекчено. Клариса слезе от коня с лудо биещо сърце и зачака с надеждата, че Рейн вече се е върнал в дома си.
За съжаление съпругът й не беше тук, за да я посрещне. Вместо Рейн ги чакаха няколко пратеници. Роджър Чатауърт отказал да даде съгласието си за женитбата на Фиона, но Майлс бе успял да я намери. Като прочете писмото на брат си, Гевин се намръщи грозно и се закле да го накаже за неуважението му към закона. Все пак радостната новина беше, че двамата са се венчали близо до имението на Чатауърт, макар че веднага след церемонията Фиона се бе върнала при брат си. Никой не можа да разбере защо е станало така, тъй като Майлс не си бе направил труда да даде някакво обяснение за действията на жена си.
Мина цяла седмица, без да дойде вест от Рейн. В края на втората седмица Гевин изпрати един от рицарите си в гората. Пратеникът се върна скоро и съобщи, че лагерът бил пуст, че никъде нямало стражи и че се скитали цял ден из гората, без да срещнат жива душа.
На следващия ден Гевин свика васалите си и тръгна да търси изчезналия си брат. Върна се едва след седмица.
— Рейн се е прибрал в имението си — съобщи мрачно той. — Взел е със себе си всички хора от горския лагер. Раздал им е земя и настоява да им плаща за труда. Ако продължава така, най-късно след три години ще стигне до просешка тояга.
— Гевин… — започна колебливо Клариса.
Едрият мъж се усмихна и я помилва по бузата.
— Брат ми е луд от гняв, но мисля, че скоро ще проумее какво си сторила за него и ще се примири.
Клариса кимна и мълчаливо излезе от стаята. Гевин и Джудит я проследиха с тъжни лица.
— Кажи ми истината — помоли тихо Джудит.
— Проклет да е Рейн Аскот! — изгърмя Гевин и удари с юмрук по масата. — Твърди, че Клариса го е обидила дълбоко и че не може да понесе това. Заяви ми, че многократно я е предупреждавал, но тя не е пожелала да се вслуша в думите му. Твърди, че при това положение двамата не могат да живеят заедно.
— Ако Стивън се опита да го убеди… — промълви замислено Джудит.
— Стивън също се опита, но този път не успя. Рейн не желае да чува нищо. Прекарва цялото си време с онези нещастници… — Гевин млъкна за малко и изведнъж се засмя. — Знаеш ли, станало е нещо много странно! Нали помниш, че Клариса постоянно ни повтаряше колко много дължи на хората от гората и как няма възможност да им се отплати за добрината им. В лагера е живял и един красив музикант, името му е Джослин. Доколкото знам, двамата с Клариса са избягали от Рейн и са обикаляли страната, преди Рейн и Клариса да се оженят. Та този Джослин срещнал един от музикантите, които свирили на краля в деня, когато се представила и Клариса. Не съм съвсем сигурен какво точно е станало, но мъжът разказал на Джослин, че Клариса е пяла страхотно и че едно от нещата, за които помолила краля, било милост за хората, които живеят в гората под водачеството на Рейн.
— Не си спомням Клариса да ми е разказвала такова нещо.
— Мисля, че го е направила по заобиколен път. Тя просто е разказала на краля за живота си в гората и той е узнал много неща за обезправените, с които е живяла. Даже чух, че един ден я накарал да се преоблече като момче, за да му докаже, че е живяла между престъпници и изгонени селяни, без да я открият.
— Според теб Клариса е успяла да внуши на краля, че някои от онези хора са били осъдени несправедливо, така ли?
Гевин се засмя с искрено възхищение.
— Клариса е толкова невинна! При нейния произход се съмнявам, че има представа за властта, която упражняваше върху краля. Знам, че някои са били готови да извършат дори убийство, за да получат достъп до стаята на краля, а тя беше неотстъпно до него цели две седмици.
Джудит погледна замислено мъжа си.
— Значи нашата Клариса е могла да спаси стотици хора… Кралят сигурно е подписал още помилвания?
Гевин се ухили широко.
— Кралят е изпратил пълномощно на Рейн, което му дава право да помилва всеки, който според него е бил осъден несправедливо. Джослин е узнал от онзи музикант, че Клариса постоянно е пеела хвалебствени химни за Рейн, че непрекъснато е уверявала краля в честността и лоялността на съпруга си и накрая той почнал да го смята едва ли не за светец. Тя е представила нещата така, че кралят е повярвал, че Рейн му е оказал истинска услуга, като е нападнал Роджър Чатауърт.
— Прекрасно момиче е тази Клариса! Гласът й прави истински чудеса. Знаят ли хората, че именно тя им е издействала милостта на краля?
— Разбира се. Джослин се е погрижил всички да го узнаят. Когато трябва да се пеят хвалебствени химни, той надминава и Клариса. Всички мъже и жени от горския лагер изпращат сърдечни поздрави на Клариса и й желаят прекрасно бъдеще. Повярвай ми, тези хора са по-ужасни дори от шотландците на Стивън! Господи, светът започва да губи уважението си към висшестоящите!
Джудит избухна в смях.
— Трябва веднага да кажем на Клариса какво добро е сторила. Също така трябва веднага да почнем да обработваме Рейн. Той е длъжен най-сетне да проумее, че Клариса не е засегнала честта му с отиването при краля.
— Дано поне ти успееш да го убедиш.
— Моля се на Бога да успея!
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Мина цял месец без вести от Рейн. Гевин и Джудит непрекъснато му пращаха послания, но той не им обръщаше внимание. През първите седмици Клариса беше изпаднала в дълбоко униние, но после тъгата й се превърна в гняв.
Гневът й се подхранваше през цялото лято. Тя гледаше как Катрин расте и й се радваше. Всички твърдяха, че малката е наследила фигурата и лицето на баща си.
— Е, колкото и да ми е мъчно, трябва да призная, че дъщеря ми надали ще израсне като стройна и елегантна млада дама — въздъхна с комична тревога Клариса, докато наблюдаваше как Катрин се опитва да ходи с дебелите си крачета.
— Всички бебета са дебели — засмя се Джудит и прегърна сина си. — Катрин все повече заприличва на Рейн. Много ми е мъчно, че той не може да я види. Убедена съм, че като погледне във виолетовите й очи и види прелестните трапчинки, ще се разтопи като сняг на слънце. Рейн никога не е устоявал срещу прелестта на децата.
Думите на Джудит преследваха Клариса дни наред и в края на седмицата тя взе решение.
— Ще изпратя Катрин на баща й — заяви една вечер тя, докато Джудит подрязваше розите в градината.
