леглото, той постоя съвсем малко при мен, но преди да си отиде, изсипа цяла шепа злато в ръката ми, като ме уверяваше в страстта си към мен и че ме обича повече от всички жени на света.
Естествено беше в този момент да почна да разсъждавам, но уви, моите разсъждения не бяха много солидни. Притежавах неограничено количество суетност и гордост, но много малко добродетел. Действително понякога се питах какво целеше моят млад джентълмен, но мислех само за хубавите му думи и за златото. Струваше ми се, че няма голямо значение дали ще се ожени за мен, или не. Не помислях също да му поставям някакви условия, докато той сам не ми направи формално предложение, както сега ще видите.
И така, аз лекомислено тръгнах по пътя на падението и съм добър пример за всички млади жени, чиято суетност е по-голяма от добродетелта им.
Негово държание бе толкова глупаво, колкото и моето. Ако аз действувах, както е редно, и се съпротивявах на желанията му, както изискват добродетелта и честта, той или щеше да разбере, че няма изгледи за успех и щеше да се откаже от опитите си, или щеше да ми направи едно почтено предложение за брак. В последния случай тези, които биха го порицали, нямаше да отправят упрек към мен. С една дума, ако той ме познаваше и си даваше сметка колко лесно може да се получи онова, което желае, нямаше да се чуди какво да предприеме, а още на следния път щеше да ми даде четири-пет гини и да спи с мен. От друга страна, ако бях отгатнала мислите му и знаех, че той ме смята за мъчно достижима, аз бих могла да му поставя условия. Ако не бях капитулирала пред изгледа за скорошен брак, можех да поискам издръжка до женитбата и да получа всичко, каквото желая, защото той беше прекомерно богат, независимо от наследството, което щеше да получи. Но подобни мисли бяха далеч от мен и аз бях изпълнена само с гордост — че съм красива и обичана от такъв джентълмен. Колкото до златото, аз го гледах с часове и броях гините безброй пъти всеки ден. Бях така завладяна от любовта, както никое друго суетно същество; завладяна дотолкова, че не мислех какво ме чака и че нещастието е на прага ми. Дори, струва ми се, като че ли желаех да дойде по-скоро, вместо да мисля да го избягна. Междувременно обаче бях достатъчно хитра, за да не дам най-малко основание на семейството да помисли, че имам някакви връзки с по-големия син. Пред хора аз почти не поглеждах към него и едва отвръщах, когато ми заговореше. От време на време имахме по някоя кратка среща — разменяхме по една-две думи и понякога по една целувка, — но никога не ни се удаваше изгоден случай, за да извършим греха, към който се стремяхме, особено понеже той беше по-предпазлив, отколкото бе нужно, и смятайки целта си за мъчно достижима, действително я правеше такава.
Но дяволът е неуморен изкусител и никога не пропуска случая да те подтикне към зло. Една вечер, когато бях в градината с двете му сестри, той намери начин да ми мушне в ръката една бележка, с която ми съобщаваше, че на следния ден ще ме моли пред всички да отида да свърша една негова работа и че ще се срещнем някъде по пътя. И така следобед в присъствието на сестрите си той ми каза много сериозно:
— Мис Бети, трябва да поискам една услуга от вас.
— Каква услуга? — запита по-малката сестра.
— О, не, сестричке — каза той с важен тон, — ако мис Бети ви е необходима днес, работата може да се отложи.
Сестрите му отговориха, че нищо няма да им струва да се лишат от мен, и по-младата се извини, че е задала въпроса.
— Но все пак — каза по-голямата сестра — ти трябва да кажеш на мис Бети за какво се касае. Ако е някаква частна работа, която не бива да чуем, можете да излезете и да й я съобщиш навън.
— О, сестричке — отвърна той сериозно, — какво искаш да кажеш? Аз само искам тя да отиде в един магазин на Хай стрийт — и като извади едно шалче, започна да им разправя една дълга история за две прекрасни връзки, за които бил предложил цена, и че иска да отида да купя една от връзките, която да отива с шалчето, и т.н. Ако не се съгласели с цената, която той бил предложил, аз трябвало да дам един шилинг повече и да се пазаря. След това ме натовари с още поръчки и други дребни неща, така че да мога да посетя едно познато семейство, където щели да бъдат тези и тези господа, и специално покани сестрите си да отидат с него. Те отказаха, защото им бяха съобщили, че този следобед ще им дойдат гости. Всичко това, разбира се, беше нагласено нарочно от него.
Едва бе свършил, когато неговият слуга влезе да му каже, че каретата на сър У. Х. е пред вратата. Той изтича надолу по стълбите и веднага се върна обратно.
— Уви — извика той високо, — пак ми развалиха удоволствието! Сър У. ми изпраща каретата си и ме моли да отида при него.
Изглежда, че от този джентълмен, който живеел на около три мили извън града, той беше поискал да му услужи с колата си, която пристигна, както било уговорено, към три часа.
Той веднага нареди да му донесат най-хубавата перука, шапката и шпагата, заповяда на лакея си да отиде да го извини пред семейството, което трябваше да посети — това беше претекст, за да отстрани слугата си, — и се приготви да тръгне. На излизане той се спря за момент и ми заговори съвсем сериозно за поръчките, с които ме бе натоварил, като използва случая да ми прошепне тихо:
— Излез, колкото можеш по-скоро, мила моя.
Аз не отвърнах нищо и направих реверанс, като че ли в отговор на това, което ми беше казал високо.
След около четвърт час аз също излязох. Не се облякох специално за излизане — взех си само наметката, воала и ветрилото и сложих в джоба си чифт ръкавици, така че не възбудих никакво подозрение в къщи. Той ме чакаше в една задна улица, покрай която знаеше, че ще мина. Беше вече обяснил на кочияша къде да ни закара — в Майл-Енд, дето живееше един негов приятел, в дома на който имаше всички удобства да са отдадем на страстта си.
Когато останахме сами, той започна да ми говори много сериозно, че не ме е довел тук, за да ме измами, че неговата страст към мене не му позволявала да злоупотреби с мен, че е решил да се ожени за мен, щом получи наследството си, и че междувременно, ако удовлетворя желанията му, ще ме издържа, и то щедро; уверяваше ме безброй пъти, че искрено ме обича и никога няма да ме напусне; изобщо направи хиляди пъти по-дълъг увод, отколкото бе нужно.
Понеже той настояваше да му отговоря, аз му казах, че след толкова уверения от негова страна, нямам основания, да се съмнявам в искреността на чувствата му към мен, но… и аз се спрях, като то оставих да отгатне края на фразата ми.
— Но какво, мила моя? — запита той. — О, разбирам за какво намекваш. Страхуваш се да не забременееш, нали? Е, ако се случи такова нещо, аз ще се погрижа за тебе, ще издържам и тебе, и детето. За да ти покажа, че не се шегувам, ето ти и залог. — При тези думи той извади една копринена кесия със сто гини и ми я даде.
— Докато се оженим, всяка година ще ти давам по една такава кесия — добави той.
При вида на парите и при жарките му предложения аз чувствувах как лицето ми ту пламва, ту бледнее. Не можех да кажа нито дума и той лесно разбра душевното ми състояние. Турих златото в пазвата си и не се противих повече; оставих го да прави, каквото иска и колкото пъти иска. Така окончателно завърших падението си. От този ден нататък, загубила невинността и скромността си, аз не запазих нищо, с което да заслужа божията милост или помощта на хората.
Но с това не се свърши всичко. Аз се върнах в града, изпълних поръчките, с които бях натоварена, и се прибрах в къщи, преди някому да се е сторило, че съм се забавила прекалено дълго. Той пък се върна късно през нощта. Така нито той, нито аз дадохме повод да се породи някакво съмнение у семейството.
След това ние често имахме случай отново да вършим този грях, особено в къщи, когато майка му и сестрите му отиваха на гости. Тъй като ги следеше зорко, той винаги предварително знаеше кога ще излязат и не пропущаше случая да остане с мен насаме, и то без да се излага на опасност. И така, ние се отдавахме до насита на грешните си удоволствия почти половин година при това, за моя голяма радост, аз не забременях.
Но преди да изтече половината година, по-младият брат, за когото споменах в началото на моя разказ, започна с мен същата игра. Една вечер, заварвайки ме сама в градината, той захвана една подобна история — уверяваше ме, че е влюбен в мен, че има добри и пристойни намерения и накрая честно и почтено ми предложи да се оженим.
Аз останах слисана. Бях поставена в такова безизходно положение, както никога дотогава. Отхвърлих
