пронизително, непрекъсващо, почти истерично.
— Това дете е изпаднало в истерия — обяви Клод.
— Така трябва да е.
— Затова тича. Иска час по-скоро да стигне дотук и да го пъхне под чешмата.
— Сигурно си прав. Само че чуй какви звуци издава.
— Ако не е истерия, то е нещо подобно.
— Напълно съм съгласен.
Клод смутено запристъпва по чакъла на алеята.
— Всеки ден безброй подобни неща се случват с такива малки деца — рече той.
— Разбира се.
— Знам за едно бебе, което напъхало пръстите си между спиците на колелото на количката. Били отрязани на място.
— Да.
— Както и да е — продължи Клод, — бих дал всичко, само и само да престане да тича.
Дълъг камион, натоварен с тухли, настигна Беси и шофьорът намали, проточи врат от прозореца и я зяпна. Тя обаче не му обърна никакво внимание и продължи да хвърчи напред. Беше вече толкова близо, че виждах зачервеното й лице, и широко отворената й уста, през която едва си поемаше дъх. Забелязах, че на ръцете си имаше бели ръкавици, много изискани и елегантни, а точно на върха на главата й като гъба беше кацнала смешна шапчица в същия цвят.
Изведнъж от количката право нагоре излетя огромен фазан!
Клод нададе вик на ужас:
Онзи тъпанар от камиона, които се движеше успоредно с Беси, започна да се смее с цяло гърло.
Няколко секунди фазанът замаяно пляска наоколо с крила, после загуби височина и кацна на тревата отстрани на пътя.
Един пикап се нареди зад камиона и започна да му свири, за да го задмине. Беси продължи да тича.
А после — фиуууу! — втори фазан излетя от количката.
След него трети и четвърти. Сетне пети.
— О, господи! — извиках аз. — Това са хапчетата! Действието им започва да минава.
Клод нищо не каза.
Беси покри останалите петдесет метра с огромна скорост и олюлявайки се, добута до алеята на бензиностанцията количката, от която непрекъснато във всички посоки излитаха птици.
— Какво, по дяволите, става? — изкрещя тя.
— Мини отзад! — извиках аз. — Мини отзад!
Тя обаче рязко спря до първата помпа и преди да успеем да стигнем до нея, грабна пищящото дете на ръце и го измъкна от количката.
— Не! Не! — крещеше Клод, препускайки към нея. — Не вдигай детето! Сложи го обратно! Натисни чаршафа! — Тя обаче изобщо не го слушаше и когато детето вече не тежеше отгоре им, от количката изведнъж излетя цял облак фазани, поне петдесет-шейсет, и небето над нас се изпълни с огромни кафяви птици, които яростно пляскаха с криле, за да наберат височина.
Ние с Клод започнахме да тичаме напред-назад по алеята, да размахваме ръце и да пъдим фазаните от района на бензиностанцията. „Марш! — крещяхме. — Къш! Марш оттук!“ Те обаче още бяха прекалено замаяни, за да ни обръщат внимание, и след около половин минута отново се спуснаха и накацаха като ято скакалци по фасадата на бензиностанцията. Тя буквално се покри с тях. Клечаха един до друг върху стрехите на покрива, върху бетонния навес над помпите и най-малко десетина се бяха настанили върху перваза на прозореца на канцеларията ми. Някои бяха накацали върху полицата между шишетата със смазочно масло, а други се опитваха да се закрепят върху капаците на старите коли, обявени за продан. Един мъжкар с прекрасна опашка величествено клечеше върху една от помпите, а доста голям брой от позамаяните се настаниха направо на алеята в краката ни, оправяха перцата си и мигаха с малките си очички.
От другата страна на шосето, зад камиона с тухлите и пикапа, вече беше започнала да се образува колона от коли и хората отваряха вратите, слизаха и се упътваха към нас, за да виждат по-добре. Погледнах часовника си. Беше девет без двайсет. Ето сега, всеки момент, мислех си, по шосето откъм селото ще се зададе голяма черна кола ролс-ройс, а зад волана ще видим огромното лъщящо лице на производителя на бира мистър Виктор Хейзъл.
— Щяха да го разкъсат на парчета с човките си — крещеше Беси и притискаше ревящото дете към гърдите си.
— Ти се прибирай вкъщи, Беси — каза й Клод, пребледнял като платно.
— Заключвай — рекох. — Сложи табелата. Днес няма да работим.
Информация за текста
© Роалд Дал
© 1992 Огняна Иванова, превод от английски
© 1992 Правда Митева, превод от английски
Roald Dahl
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Роалд Дал. Размяна на съпруги. Истории с неочакван край
ИК „Зодиак-ВН“, 1992
Съставител: Жени Божилова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14775]
Последна редакция: 2009-12-16 13:10:00
1
Силно сънотворно и антидепресант. — Б. скан.
