Мишел Жори
Планетата на кравите
На 31 декември 2020 година можеше да се смята, че Световната енергийна мрежа ИНЕС бе обхванала цялата планета. И най-затънтените кътчета, както казваха, бяха „получили връзката си“. А на Запад някои от градовете от средно значение, които по местни политически причини до 2020 година бяха свързани единствено със старите регионални мрежи, се включиха към общия режим с невероятен рекламен шум. Световната телекомуникационна система ИНКОН също бе свързана с ИНЕС.
БУРЕНА (Европейска агенция за енергията) осигуряваше управлението на системата за бившия Общ пазар чрез спътниците „Аристотел“, „Едисон“ и „Попов“. Мавър бе един от градовете, свързан до 2020 със старата мрежа на БУРЕНА. Освен това той бе и експериментален град за системата ПАПМ (Постоянно автоматично проучване на мнението). Между проучените един типичен гражданин на четирийсет и една години — Реми Лангле, технически контрольор на автоматичните системи за контрол — направи на 21 октомври 2020 година заявление, запазено в архива на ПАПМ: „Удивлява ме не толкова фактът, че съм свързан, а мисълта, че независимо кой, независимо къде е също така свързан. Преди бяхме като голямо семейство. Сега сме като едно тяло. Човек се чувства в безопасност…“
Ерата на пълната сигурност достигаше апогея си. Беше близко и до своя край, но никой не знаеше това.
Пълна сигурност се наричаше свръхмощната администрация, която властваше над хората и земите им, като покриваше дори държавите и енергийните агенции.
Но стотици милиони хора бяха гледали научнофантастичния филм „Планетата на кравите“. И в стотици милиони глави се зародиха тайни мечти за крави. А после по континентите като огнена следа премина слухът, че електрическият ток, разпространяван от ИНЕС, е отровен! Ужасяващи чудовища можеха да изникнат от който и да е контакт или от най-безобидния домакински уред. Мечти за чудовища, мечти за крави… През царуването на Пълна сигурност човечеството мечтаеше много, но не го знаеше.
5 януари 2021 година: Ромен Мара, психолог-консултант в областното управление на Пълна сигурност, се събуди с мисълта, че новогодишният отпуск е свършил. Помисли си, че всичко има край и това е жалко. За щастие той много обичаше работата си на психолог-консултант в Пълна сигурност.
Спря да мисли, за да икономиса енергия (макар че това бе непатриотично), и дълго търка замъглените си очи. След четирийсет секунди отново започна да мисли. Бе закоравял интелектуалец. Помисли си, че сега вече Пълна сигурност ще наложи своята идеология и власт над човечеството поне за хиляда години… Кой можеше да повярва, че за по-малко от седмица всичко ще свърши!
Пред Ромен Мара стоеше трудна задача. Всеки път, когато трябваше да възобнови работата си след няколкодневно прекъсване, той изпитваше дълбока несигурност. Несигурността бе участта на тези, които гарантираха сигурността на другите!
Огледа се в програмираното огледало на банята. Кръговете около очите и сивите косми на брадата му се появиха подчертани от дебела синя линия. Постави на лицето си вибромаска и напръска брадата и косите си с черна боя. От печалните му занимания го откъсна повикване от ТИТ (телефон, интегриран в телевизор). Областното управление на Пълна сигурност го умоляваше да отиде в Мавър, за да разследва слуховете около ЕЧНП (Електрически чудовища с неизвестен произход).
Слухове — Земята, градовете, селата, главните пътища и задните дворове бяха пълни с тях от десетки години, от векове, от хилядолетия. Сто милиона слухове обикаляха света.
Позволи си лукса да вземе един душ с петдесет процента вода и към него прибави няколко философски размишления. Опита да си представи какво би казала баба му за слуховете около електрическите чудовища. Баба му и неизброимите й мъдрости, с които бе натъпкала детската му глава, ръководеха неговите действия и представляваха основите на схващанията му за света. Спря се на „Малкото камъче и кола обръща“. Оказа се пророчество.
Напред! Напред срещу чудовищата! Телепредадената заповед за действие му разрешаваше употребата на електрически пистолет… Електрически ли? Изкара оръжието от една кутия за обувки и го разгледа с недоверие, като че ли очакваше да изригнат гръм и мълнии. Но овехтялото пистолетче и на мушичката зло нямаше да стори. За по-сигурно, не, за по-безопасно, за да не му се налага да си служи с него, приложи една рецепта на баба си, която използваше червило, заето от момиче, „лудо по тялото си“ — традиционен израз, — за да предотврати насилието у дома и в селото. С малката оранжева гилза, ловко измъкната от една плажна гърла, Ромен Мара начерта кръста на свети Андрей1 върху дръжката на електрическия пистолет, модел, „Визир-Покет, Никс 2016“. Не е забранено да се мисли, че това действие ще има известно значение в по-нататъшния развой на събитията.
Мавър бе селище с около дванадесет хиляди жители, експериментален град от системата ПАПМ, разположен в южната част на Централния масив и свързан с ИНЕС — ИНКОН от септември 2020. Въпреки неотдавнашното свързване със Световната енергийна мрежа градът си оставаше малко настрана от големите оси на движението, цивилизацията и културата. Тук режимът на Пълна сигурност бе желан от дели поколения дребни магазинери, отрудени чиновници и зле платени работници. Днес той бе посрещнат добре от населението, което жадуваше преди всичко спокойствие и сигурност. Често строги, правилата на ПС бяха по принцип добре приети. Почти никой не оспорваше господстващата идеология; администрацията на ПС не срещаше никакви особени трудности…
Но вече не беше точно така. Мавър най-сетне бе свързан с ИНЕС и жителите му гледаха „Планетата на кравите“. Странни събития започнаха да стават в мирното градче. Пусна се слух, че ЕЧНП са пристигнали! Кравите от филма се появиха огромни и релефни по стените и покривите на града. Чудовища от научната фантастика се криеха сред уюта на домашните огнища, в сърцевината на електрическите контакти, във вътрешностите на верните домакински уреди… освен ако не бяха в главите на славните жители на Мавър!
ЕЧНП! ЕЧНП!
Ромен разгледа фотокубчето на свидетеля, когото трябваше да разпита. С две думи — жена чаровна, красива и нежна, на вид леко отпусната, с прическа на модна фризьорка. Изпъкнало чело, замечтани очи, дълги руси коси. Трийсет и пет годишна. Казваше се Колет Депорт. Средствата за осведомяване вече се бяха занимавали с нея и от Мавър излъчиха репортаж за Меркурама. Колет бе плакала под студеното око на камерата. Беше красиво.
В града Колет може би не бе първата, която беше видяла чудовищата, но тя първа се осмели да заговори за тях. А това не бе малка заслуга. Беше се оплакала от насилието, което търпеше. Беше викала за помощ и бе вдигнала в тревога Пълна сигурност. Пълна сигурност беше тук, за да помага на гражданите при всякакви обстоятелства. Пълна сигурност беше тук, за да донесе на цялото население именно една пълна сигурност.
Публикуваха комюнике в следния смисъл: „Госпожа Депорт беше подложена на неприятно и необяснимо въздействие от страна на електрическите си прибори.“ Това, общо взето, отговаряше на
С една дума, чудовищата бяха започнали да изникват от прахосмукачките, от стереоуредбите, от ТИТ, от миксерите, от хладилниците и дори от съвсем безобидните нощни лампи! Явлението, изглежда, бе засегнало главно градовете, които се бяха включили към мрежата съвсем отскоро, към края на операцията. Прожекцията на знаменития филм на Норт америкън синик къмпъни в тези градове по едно и също време не можеше да бъде нищо друго освен съвпадение. И сега ЕЧНП се появяваха редовно в Мавър и другаде. Ромен се свърза с фризьорския салон „Палома“ на улица „Генерал Жозеф Ербер“ Представи се като пратеник на Пълна сигурност.
— Господи! — възкликна Колет. — Пристигайте веднага. Не издържам вече!
С въздушни дрехи, движения и усмивка, русата фризьорка работеше бавно между момче и момиче от персонала и дванайсетина клиенти: седем-осем жени и двама-трима мъже.
Когато се представи, нито една екстрасистола не наруши хармонията на този микрокосмос. Беше настоял да види Колет на работното й място. Искаше да разгледа клиентелата и персонала. Побъбри малко и с едните, и с другите. Бързо се увери, че чувството за пълна сигурност на гражданите на Мавър не бе сериозно накърнено. Все още не беше…
