— А аз си мислех, че те привличат само паричните операции на банкерската къща „Прево Лемер“!
— Може и така да е, но да не губим време. Ти ще ми помогнеш да променя решението на твоя баща!
— Приятелю, ти знаеш, че нямам никакво влияние върху него. Още при първите ми думи така ще ме скастри, че ще загубя веднага дар слово!
— Това би било много жалко! Но знай, че спасявайки себе си, ти осъществяваш и моя проект.
— Говори по-ясно, защото, честна дума, нищо не разбирам от всичко това!
— Като начало ще трябва да изоставим всякакви предразсъдъци и скрупули.
— Съгласен! Те прилягат повече на глупаците!
— Тогава да пристъпим незабавно към работа. Най-просто казано, трябва да вземем сумата, която ти е нужна, от касата на Бартес. Утре през целия ден тя ще бъде отворена за обичайните плащания на петнадесето число, а вечерта, изготвяйки баланса, той ще установи изчезването на сумата.
— Но тогава баща ми ще арестува Бартес като крадец!
— Нищо подобно! Ще обяснят липсата като грешка в пресмятането или с това, че някой получател, да речем — от Индокитай, е забравил да изпрати авансовите си разписки Ще започнат справки, които ще продължат с месеци, и в края на краищата ще дойдат до заключение, не много изгодно за главния касиер, което ще застави баща ти да промени мнението си за него. Тъкмо това ми трябва!
— Добре, но как ще се вземат тези пари от касата?
— Аз ще се погрижа за това, но при едно условие.
— Какво?
— Ти ще влезеш в квартирата на Бартес и ще вземеш връзката с ключовете, между които и този от касата.
— Би било много непредпазливо от негова страна да оставя ключовете си в квартирата, след като него го няма там!
— Не е непредпазливо, защото ключът от касата не се различава от другите и за да го откриеш, трябва да знаеш някои особени белези, които познава само Бартес. От известно време обаче ги знам и аз. Веднъж беше забравил описа на тези знаци върху бюрото си и аз се възползвах от неговата немарливост, като тайно ги преписах.
— Много добре, но къде ще намеря ключовете, когато вляза в квартирата му?
— Запомни всичко, което ще ти кажа, и бъди пъргав като котка! Щом влезеш в антрето, ще видиш вляво врата. Отвори я и ще се намериш в малка стая. На дясната стена виси старо палто. Под него на особен пирон е окачена връзката с ключове.
— По дяволите, ти знаеш всички секрети в този дом! Как надуши всичко това?
— Моя работа, братко… Сега тръгвай към квартирата на Бартес, а аз отивам в танцувалната зала, за да го задържа по-дълго време Когато ми донесеш ключовете, ще отскоча до касата.
— А ако квартирата на Бартес е заключена или ме види портиерът?
— Погрижил съм се и за това. Ето ти ключа от секретния му вход от лявата страна на къщата, където ще видиш малка стълбичка Дръпни смело вратата и ще видиш другата, за която ти говорих, че води към антрето. Никой няма да ти пречи, но ти повтарям, че трябва да си пъргав като котка!
— А как ще действаш с касата? Ако те завари някой?
— Никой няма да ме завари. На кого ще дойде наум да проверява бюрото по това време! Както видя, всички са на бала. Само аз ще липсвам за известно време, но мога да се извиня, че но обичам да танцувам и имам спешна работа. Случвало се с да работя по цели нощи, когато предстои да замине пощенският параход към Изтока. И така, ако си съгласен — напред!
— Почти съм готов да тръгна, само че, виждаш ли…
— Ти винаги говориш с „почти“, „само че“… В такъв случай си остани със здраве! Спасявай се, както намериш за добре!
Сеген тръгна към изхода.
— Жюл — извика Албер, — не си отивай, моля те, не ме изоставяй!
— Да или не? — попита деловодителят, като се спря на средата на помещението. — Аз поемам главния риск, а ти се страхуваш. Кажи веднага, защото после ще бъде късно и утре твоят документ ще стане известен на всички!
— Съгласен съм, съгласен съм! С всичко! Тръгвам веднага за ключовете! — реши се най-после Албер.
— Постъпваш умно! — одобри Сеген. — А сега на работа!
Двамата отново влязоха в салона и се смесиха с тълпата, която ги поздравяваше. Сеген се спря при Бартес и завърза лицемерен разговор, а Ал-бер незабелязано изчезна от салона. След по-малко от четвърт час той отново се появи и скришом подаде нещо на своя приятел. Затова пък отсъствието на Сеген, който също скоро след това напусна танцувалната зала и отсъства около час, причини инфарктни изживявания на Албер, които той с мъка скриваше от околните. Все му се струваше, че Сеген вече е заловен да бърка в касата и все-ки момент ще дойдат да арестуват и него, защото са узнали как се е сдобил с ключовете неговият приятел. Най-после видя съучастника си да влиза в салона съвсем спокойно и с два великолепни букета от бели рози, аранжирани с камелии и теменуги. Той се приближи и поднесе този подарък на госпожа Лемер.
Това беше толкова галантно и на място, че дори Жюл Прево не можа да скрие възторга си:
— О, това е хубаво, много хубаво! — възкликна той, обърнат към всички около него и те се съгласиха.
— Какво стана? — попита своя съучастник Албер, когато се дръпнаха малко встрани.
— Всичко мина добре — отговори Сеген. — Иди в стаята си и ще намериш това, което очакваш, под дюшека на леглото си. Предполагам, ти е ясно, че не можех да вляза тук с такава връзка банкноти!
— Много се забави там!
— Нима може за една минута да се свърши такава работа?! Замъкът доста ми се опря и за момент бях готов да се откажа от всичко. Забелязаха ли моето отсъствие?
— Не, за щастие! Идеята ти за букетите беше страхотна!
— Да, и аз усетих, че добре се получи. Но да излезем оттук, имаме още да си говорим.
— Ами ключовете? — сети се Албер.
— Те са на мястото си, бъди спокоен!
Глава X
Сеген излъга, като каза на приятеля си, че кражбата му беше коствала много усилия. Всъщност за забавянето му имаше други причини. Като видя пачките банкноти и златото, в него се роди една пъклена идея: защо вместо половин милион, който беше нужен на Албер, да не вземе цял. Той така и направи, после взе файтон и отиде до квартирата на генерал Бартес. Промъкна се в малкия салон, водещ към жилището, повдигна една дъска от паркета и пъхна в оформилата се кухина останалите петстотин хиляди франка. Това беше най-сигурното средство да унищожи своя съперник, тъй като осъждането му ставаше неизбежно. Като свърши тази работа, Сеген купи два разкошни букета за двеста франка, за да оправдае по този начин отсъствието си от салона за танци, което беше около час, след което се върна в дома на своя шеф.
Подлецът скри това от своя съучастник, за да му каже по-късно, когато парите бъдат намерени у главния касиер: „Виждаш, че Бартес наистина краде от баща ти, следователно няма защо да се притесняваме!“
По-скоро глуповат, отколкото зъл по натура, Албер можеше да се откаже да участва при това положение, както и да откаже да съдейства за опропастяването на един човек. Затова Сеген предпочете да скрие втората част от своето нощно похождение.
На другия ден, 15 май, още в осем часа сутринта Едмон беше на работното си място. Когато отвари касата, сигурно щеше да падне, ако не беше се опрял на близкото кресло.
— Какво има? — попитаха чистачите, като го прихванаха съчувствено под мишниците.
— Кражба! — едва успя да изрече младият човек, който не искаше да вярва на очите си.
Но трябваше да повярва. Десет връзки банкноти от по сто хиляди франка, отделени още вечерта за изпращане, бяха изчезнали от касата.
