Глава IV
Както бе известно, в този ден се навършваше точно една година от идването на китайците и шест месеца, откакто Бартес трябваше да облече затворническите дрехи.
Към обед в колонията се получи пощенски пакет от Франция, от който Бартес научи тъжната вест за кончината на своя баща Старият генерал не можа Да преживее безчестието на сина си, макар че беше убеден в неговата невинност. Когато научи за това, Едмон изпадна в мрачно отчаяние и озлоблението му прерасна в ярост. Той се за-кле пред себе си, че в деня на отмъщението ще бъде безпощаден към всички, който с действието или бездействието си му бяха навредили.
Когато нощта настъпи и младият човек се убеди, че бурята ще отслаби бдителността на часовите, той тръгна към килиите на затворниците, като умело се промъкваше между палмите и банановите дървета. Мина безпрепятствено край последните два поста и накрая се намери пред вратата на Фо. Прозорците на килиите не светеха и това много го озадачи. Помисли, че Фо и другарят му вече спят, но изведнъж чу тих глас недалеч от себе си:
— Вие ли сте, господин Бартес?
Едмон потвърди и същият глас добави:
— Бъдете внимателен, около нас сноват „мухи“. Чудно как сте успели да се промъкнете дотук.
Гласът беше на Порник Доарне.
По времето, когато от дома на генералния прокурор бликаше светлината на нощния прием, а крайцерът „Зорки“ старателно претърсваше морето, един красив тримачтов кораб, изникнал незнайно откъде, доближи бреговете на остров Ну. По мачтите му не се виждаха никакви светлици. Порейки смело вълните на разбунтувалия се океан и като избягваше ловко прожекторите на „Зорки“, той се насочи право към брега. Въпреки силния вятър той навлезе в един тесен проход между рифовете и сушата, където беше по- безопасно, отколкото в открито море. Опасноста разбеснелите се вълни, да тласнат кораба върху подводните рифове, издигащи се тук-там под водата, и да го разбият напълно правеше тази маневра необикновено смела. Дори през деня плаването по тези места беше свързано с голям риск, а нощем беше направо невъзможно.
Когато стигнаха средата на тесния проход, кормчията стъпи на самия нос и насочи бордовото копие така, сякаш се канеше да го забие в някой кит. Шестнадесет души, които съставляваха екипажа на „американката“, уловиха дружно оръдието, чу се команда и въпреки огромната вълна, която изникна в последния момент между кораба и брега, копието достигна целта си, като се заби дълбоко в твърдата земя, повличайки след себе си вързаното за него въже. Разнесе се силен гръм. Екипажът продължи невъзмутимо работата си и скоро стигна брега.
Балът у генералния прокурор вече привършваше Младите чиновници, адютанти и офицери се приготвяха за котильона, но изведнъж всички замръзнаха по местата си. Сред воя на бурята ясно се чу далечен топовен гърмеж. Оръдието на затвора известяваше за избягали заточеници.
По лицето на прокурора премина странна усмивка, но той веднага доби отново студен и решителен вид, така че никой не можа да разбере-дали бягството на затворниците Съответстваше на плановете му, или ги проваляше.
Скоро телеграфът на остров Ну, свързан директно с кабинета на прокурора, предаде следното съобщение: „Китайците избягаха. Едмон Бартес, Порник и тримата му другари също са изчезнали. Двама войници от караула са намерени вързани и затворени в една от килиите на избягалите. На запад се вижда кораб. «Зорки» е по следите му.“
През тази нощ охраната на затвора беше не по-малко бдителна от друг път, но не откри нищо подозрително. Едва на разсъмване, когато вече щеше да прозвучи утринната тръба, часовите установиха изчезването на китайците и техните другари. Обявиха тревога, претърсиха навсякъде, но от бегълците не бе останала и следа. Не можеше да се узнае нещо повече и от двамата часови, които бяха намерени вързани в килиите. Те казаха, че както си стояли на пост, изведнъж ги оборил сънят Напразно се опитвали да му се противопоставят. Не си спомнят какво е станало по-късно.
Те не посмяха да споменат, че когато са застъпили на смяна, Порник ги е почерпил с по една голяма чаша хубава ракия, от която страшно им се доспало… За тази немарливост можеше да бъдат разстреляни, но показанията на доктора ги спасиха. Той откри остатъците от приспивателното по чашите за лимонада.
Още преди изгрева на слънцето на запад ясно се виждаше непознатият кораб, чиито платна-се опъваха до скъсване от силния попътен вятър.
„Зорки“ веднага се спусна след него, но скоро трябваше да се откаже. Загадъчният кораб се движеше много по-леко, въпреки че беше ветроход, при това вече беше взел доста голяма преднина и настигането му ставаше невъзможно. Командирът на „Зорки“ беше отчаян.
Седмица след това събитие в колонията пристигна от Бордо непознат господин с изящни маниери на име Сен Фюрси. Целта на идването му според неговите думи беше да основе обширно земеделско стопанство в околностите на Нумея, във връзка с което се налагаше да закупи някои земи. Имал писма от министъра на марината до губернатора и генералния прокурор, което му осигуряваше навсякъде любезен прием и всички врати ce отваряха пред него. Новодошлият говореше навсякъде, че разполагал с голямо богатство, което смята да вложи по тези места, и се надявал да преустрои изцяло селското стопанство в Нова Каледония Всички охотно му повярваха, още повече че това беше отдавнашно желание на колонистите от митрополията, което щеше да ускори използването на природните богатства в района.
Всички гледаха и се радваха на господин Сен. Фюрси, който пътуваше из вътрешността на страната, запознаваше се с различни хора и ги разпитваше най-обстойно за стопанството и за качеството на почвата. С една дума, като човек, който-имаше желание да се установи за дълго в този край, гой се интересуваше от всичко.
Но всичко това имаше една-единствена цел — да се отвлече вниманието на тукашните хора Новодошлият капиталист с изящни маниери беше обикновен детектив, изпратен от полицейския префект на Париж в помощ на господин Лемер, за да изпълнява неговите тайни поръчки. Нуждата от такъв човек беше възникнала отдавна. Всяка вечер двамата с прокурора се срещаха тайно и уточняваха пътя, по който трябваше да насочат своята работа.
По-късно, три-четири дни след бягството на китайците, на тези срещи започна да идва и трето лице, което старателно криеше своята самоличност. Това беше познатият ни Ланжле, или Парижанина, или Доброто сърце… Той се съгласи да участва в тайнствената афера, която силно интересуваше генералния прокурор, по настояване на мнимия Фюрси, който беше обещал благополучие на заточеника. Последният щеше да получи срещу това не само свободата си, но и цяло имение, пълно с работен добитък коне, различни земеделски машини. Това щеше да му осигури богатство и щастлив живот. Да бъде собственик на земя и да се занимава със земеделие беше отдавнашна мечта на Ланжле и емисарят на Прево Лемер без особени усилия убеди Парижанина да им сътрудничи. Погледнато от друг ъгъл, това сътрудничество бе цяло предателство, но щом беше в полза на държавата, постъпката му придобиваше високопатриотичен смисъл. Всъщност Ланжле можеше да измени само на тези, които му се доверяваха Досегашното му положение на затворнически надзирател, при което беше длъжен да донася за всяко зломислие, не се променяше с нищо Докато живееше с Чан, той се беше докосвал само до добрите обноски на китаеца, но не и до неговата истинска душевност, така че от гледна точка на честта Ланжле не му дължеше нищо. Но сега, веднъж взел върху себе си известни задължения и отговорности, той трябваше да се подчинява на своите началници.
Всичките тези разсъждения на детектива, умело свързани с въпросите на честта и съвестта, окончателно възтържествуваха над съмненията на Парижанина и напълно го подчиниха на хитрите му господари.
Инструкциите, които Ланжле получи от самия генерален прокурор, не бяха много ясни. Те го задължаваха да пази тайна, да не противоречи на началниците си, да следи всичко и винаги да бъде във връзка със Сен Фюрси. На него трябваше да се подчинява безусловно и да съобщава адреса, на който се намира във всеки отделен момент, тъй като нито за миг не трябваше да се отделя от Чан и в случай на бягство щеше да бъде негова пречка. Но преди всичко Ланжле трябваше да мълчи като риба пред тримата другари на затворниците китайци.
Тук се налага да отбележим, че Порник и другите двама приятели също бяха обект на обработка от
